Решение № 59 от 31.03.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Велико Търново, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело № 20264000500047 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№ 5880/02.12.2025г. на „УниКредит Булбанк" АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр. София срещу Решение № 275 от 31.10.2025г. постановено по гр. дело № 154/2025г. по описа на Окръжен съд – Габрово, с която въззивника Е ОСЪДЕН да заплати на Н. И. Х. ЕГН ********** сумата 75 676,24 лева, ведно със законната лихва от 28.02.2025г., на основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, представляваща заплатена възнаградителна лихва по договор за банков ипотечен кредит №105/ 19.04.2006г.

Считайки обжалваното решение за незаконосъобразно и неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост, както и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, моли да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което искът на ищцата да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Твърди, че доколкото ищцата не е посочила конкретни клаузи, които да бъдат обявени за недействителни, поради противоречието им с действащото към датата на сключване на договора законодателство, съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, за което въззивникът е направил възражение във второто по делото заседание и което не е отразено в доклада по делото, както и че възражението, че договорът не е изцяло нищожен и следва да бъде изследвано съдържанието на клаузите му, с оглед разпоредбата на чл. 26, ал. 4 3ЗД, не е 1 взето предвид в постановеното първоинстанционно решение. Излага, че ищцата, чиято е доказателствената тежест не е доказала твърдението си, че основанието на банката за получаване на внесените за погА.ване на задължението суми е нищожно, както и, че съдът не е изследвал съдържанието на целия договор за кредит. Поддържа, че дори и да се приеме, че клаузата на чл. 10, ал. 5 от договора за кредит е неравноправна и поради това нищожна, това не означава, че договорът не е могло да бъде изпълнен без тази клауза. Поддържа, че договорът е бил сключен и на ищцата е предоставена сума в размер на 80000 CHFТ, като дали кредитополучателят е получавал доходите си във валутата на кредита или е следвало да се извършва превалутиране на внесени средства в лева, което от своя страна е довело до обогатяване на банката, поради разлика във валутните курсове, е останало недоказано в хода на процеса.

Оспорва извода на съда за липса на изтекла в полза на въззивника погасителна давност за процесното вземане, доколкото съгласно националната правна уредба, началният момент, от който тече погасителната давност за вземане по чл. 55, ал. 1, предл. първо от 33Д, е моментът на получаване на сумата при начална липса на основание. Позовавайки се на практиката на СЕС /Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19г. и С-259/19г. на СЕС, Решение от 26.06.2019г., Addiko В., С-407/18, EU:C:2019:537, т. 48, Решение от 15.04.2010г., Barth, C-542/08, EU:C:2010:193, т. 28, Решение от 15.04.2011г., Решение на Съда (девети състав) от 08.05.2022 г. по Съединени дела С80/21-C-82/21 В. Antoniana Popolare V., C-427/10, EU:C:2011:844, т. 25В/, излага , че в конкретния случай, доводите за неприложимост на давността по българската правна уредба и твърденията, че същата не съответства на установените от правото на ЕС и практиката на СЕС критерии за ефективна защита на ищцата, представляват неправилно и спекулативно тълкуване на приложената практика на СЕС, с оглед благоприятното развитие на настоящия процес. Поддържа, че срокът на погасителната давност, предвиден в националното законодателство, е бил очевидно и пределно ясен на ищцата към 2015г., когато кредитополучателката е поискала промяна на параметрите на кредита и е имала възможност да потърси правата си по съдебен ред, анализирайки и предполагайки, че кредиторът й се е обогатил неоснователно от сключения договор. Такава защита на правата си тя очевидно не е предприела, а вместо това е поискала предоговаряне на условията по кредита, поради което е подписан Анекс № 2/24.11.2015г. Оспорва размера на присъдената сума, като излага, че същата е определена неправилно, поради липсата на данни за изчисленията на сумите в лева и швейцарски франкове.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемата Н. И. Х., чрез процесуален представител е депозирала отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна с аргументи идентични с изложеното в исковата молба. Претендира оставянето й без уважение и потвърждаване на решението, като правилно и законосъобразно, както и присъждане на разноски.

В съдебно заседание по същество, въззивникът, чрез процесуалния си представител, с 2 писмена молба, поддържа депозираната жалба и претендира уважаването й, както и присъждане на направените по дело разноски. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

Представя писмени бележки.

В съдебно заседание по същество, въззиваемата, редовно призована, не се явява лично, чрез процесуалния си представител, поддържа депозирания отговор на жалбата, претендира отхвърлянето й и присъждане на разноски, съобразно представения списък.

За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:

Производството пред ОС - Габрово е образувано по иск на Н. И. Х. против „УниКредит Булбанк" АД- София, ЕИК831919536, с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да й заплати сумата от сумата 105 871.30 лева, ведно със законната лихва от 28.02.2025г., представляваща заплатена възнаградителна лихва по договор за банков ипотечен кредит № 105/ 19.04.2006г.

В частта, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата от 75 676.24лв. до пълния претендиран размер, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

В исковата молба ищцата излага, че с ответника са били в договорни правоотношения, по силата на сключен на 19.04.2006г. с „ЕЙЧ ВИ БИ БАНК БИОХИМ„ АД- София, чрез клона им в гр. Габрово, чиито правоприемник понастоящем е ответното дружество, договор за банков ипотечен кредит №105/ 19.04.2006г., за сумата от 80 000 швейцарски франка, с краен срок за погА.ване на кредита 05.04.2031г., както и сключените към него Анекс №1 / 05.08.2010г. и Анекс №2 / 24.11.2015г. Кредитът е изцяло погасен по банков път на 29.03.2016г. чрез превод на сумата от 98 000 лева по сметка на ищцата в „УниКредит Булбанк“ АД от солидарно задълженото по договора лице - М. Х. Х..

Ищцата твърди, неравноправност по смисъла на чл.143 т.18 от ЗЗП /в редакцията му към момента на сключване на кредитната сделка от 2006г./ и нищожност на договора и анексите към него, поради прехвърляне изцяло върху кредитополучателят на валутният и лихвеният риск от повишението на курсовата стойност на валутата по кредита- швейцарски франк. За анекса от 2015г. твърди, че като спогодба върху непозволен договор, същият не е произвел правно действие на основание чл.366 ЗЗД и също съдържа неравноправни клаузи , поради което е нищожен, тъй като с него страните са преуредили правните последици на недействителните клаузи от валутният риск от договора за ипотечен кредит, съгласно трайната съдебна практика на СЕС. Излага, че след съобразяване с практиката на СЕС и ВКС, ответника следвало да върне полученото по договора над главницата от 80 000 швейцарски франка, а именно платената възнаградителна лихва в размер на 50 921.21 CHF.

Позовава се на съдебна практика- Решение № 50011/ 26.11.2024г. по т.д.№1060 /2022г. на ВКС.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер. Релевирал е възражение за погА.ване на вземането поради изтичане на петгодишна давност, като поддържа , че началният момент на давностния срок е този, в който длъжникът е получил нещо без основание. Поддържа, че от 3 цитираните в исковата молба решения на ВКС от 2015г., 2016г., 2017г. и т.н. се установява, че ищцата се осведомявала своевременно за практиката на съда, следователно моментът, в който потребителят е узнал или е могъл да узнае за неравноправния характер на договорна клауза е настъпил много преди постановяването на Решение № 50011/26.11.2024г., на което се позовава ищцата, както и, че договорките за превалутиране на задължението по кредита с Анекс № 2/24.11.2015г. са инициирани от нея, поради което към този момент тя е била наясно с това дали в договора съдържа неравноправни клаузи и е можела да се защити.

Оспорва твърденията на ищцата за нищожност на целия договор, тъй като от страна на банката е проявена нужната добросъвестност и освен числови изражения на дължимите вноски, кредотополучателят е запознат и с процентно изменение на ГЛП за периодите на ползване на сумите.Претендира отхвърляне на иска.

Настоящият състав на ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнА.не, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за основателността на който следва да са налице кумулативно следните предпоставки: валидно сключен между страните договор и заплатена по него без основание, в конкретната хипотеза по нищожна, респективно неравноправна договорна клауза, сума от ищеца.

Ответникът следва да докаже всички наведени правоизключващи и правопогА.ващи възражения , наличието на основание да получи сумата, вкл. изтичането на погасителната давност относно вземането на ищеца.

Безспорни между страните в настоящото производство и представените писмени доказателства са следните факти и обстоятелства: установени от

С Договор за ипотечен кредит №105/19.04.2006г., „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД е предоставил на Н. И. Х. банков кредит в размер на 80 000 швейцарски франка, от които 40 388 шв.фр. за закупуване на недвижим имот и 39 612 шв.фр. за лично семейно ползване, с краен срок на погА.ване 05.04.2031г. Цялата сума по кредита е усвоена в швейцарски франкове.

С Анекс № 1 / 05.08.2010г. страните са се договорили: „навсякъде в договора „ Ейч Ви 4

Би Банк Биохим" АД да се замени с „Уникредит Булбанк“ АД, като се състави и нов погасителен план между страните по договора" .

С Анекс № 2 / 24.11.2015г. кредитът е превалутиран от задължение в швейцарски франк в български лева, по курс на банката 1.7812- посочен в договора- л.77 от делото.

Кредитът е погасен изцяло предсрочно на 29.03.2016г. от солидарно задълженото лице по договора за ипотечен кредит М. Х. Х., чрез превод на остатъчното задължение от 98 000 лева по банкова сметка на Н. Х. в „УниКредит Булбанк " АД.

Спорът по делото е сведен до преценката за нищожност на процесния договор за кредит и анексите към него поради прехвърляне от банката върху ищцата – потребител на валутния риск от повишаване на курсовата стойност на швейцарския франк, респективно получена ли е без основание от ответника сумата от 75 676.24лв. представляваща договорна лихва по кредита.

Ищцата има качеството на потребител по смисъла на пар.1 т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия /отм.,в сила до 10.06.2006г. и действал към момента на договора/, доколкото по силата на процесния договор, кредитът е предоставен на физическо лице, същият не е предназначен за извършване на продажба, производство или упражняване на професия или занаят, поради което ищцата се ползва от защитата на потребителите, предвидена в закона. Следва да се има предвид, че разпоредбите на чл.143 ал.2, т.10, т.11 и 13 от ЗЗП, на които се позовава ищцата, са идентични с разпоредбите на чл.35 ал.2 т.8, т.9 и т.11 от Закона за защита на потребителите и правилата за търговия /отм./.