Разпореждане № 547 от 11.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 547 гр. Благоевград, 11.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20261200500405 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 11054/26.09.2025г., подадена от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на сграда на Флоримонт Хайтс (Florimont Heghts), с административен адрес гр. Б., местност „Г.“, имот № 011014, чрез адв. Б. Б., със съдебен адрес ***, срещу Решение № 268/07.08.2025г., постановено по гр.д. № 1608/2021г. по описа на Районен съд – Разлог.

В жалбата са изложени твърдения, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, като постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен материал.

Сочи се в жалбата, че правилно районния съд е приел в мотивите на съдебното решение, че ответникът е бил собственик на процесния недвижим имот; наличие на годен акт - Решения на ОСЕС, с който са определени дължимите такса поддръжка на етажните собственици по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, както и че решенията са законосъобразни и влезли в сила.

След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички и за собствениците в етажната собственост е възникнало задължението да направят съответните вноски в съответствие с гласуваните решения на общото събрание на етажната собственост.

Сочи се също, че първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че решенията на ОСЕС са влезли в сила и подлежат на изпълнение, следователно са задължителни за всички етажни собственици и по силата на представените по делото и описани решения на ОСЕС имат действие до тяхната промяна/отмяна и за ответника е възникнало задължение да заплаща определената с решението на ОСЕС такса,

Застъпва се становище, че неправилно районният съд е приел възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС за доказано. Неправилно и в противоречие със събрания по делото доказателствен 1 материал и с трайната съдебна практика първоинстанционният съд е приел за доказано възражението на ответниците по чл. 51 ал. 2 ЗУЕС, а именно, че не са пребивавали лично повече от 30 дни в имота, през релевантния период.

Сочи се, че за доказване на възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС ответната страна е представила единствено писмо с рег. №328200-13690, ЕКз. № 2/27.05.2025г. издадено от МВР, ГД „Гранична полиция“ съгласно което се установява, че за процесния период от 01.01.2019г. до 31.12.2021г. за ответника П. Н. О. има записи за преминавания през ГКПП на РБ влизане в БГ на 26.10.2021г. и излизане 28.10.2021г. и писма от ВиК Благоевград и ЕРМ Запад, от които се установява, че сградата е електро и водоснабдена, но собственика не е подавал искане за откриване на индивидуални партиди, поради което няма данни конкретно на процесния имот дали през процесния период е изразходвана вода и ел. енергия, с оглед установяване на обстоятелството, дали същият е ползван.

Изтъква се, че посоченото писмо с рег. №328200-13690 не е годно доказателство, което може да установи по безспорен начин дали ответника e влизал, колко пъти и с каква продължителност е пребивавал на територията на РБ, тъй като същия е гражданин на И., която е страна-членка на Европейски съюз и като неин гражданин същия може пътува свободно в рамките на ЕС, без гранични проверки и без да се регистрира задължително в поддържаните от МВР, ГД „Гранична полиция“ системи.

Сочи се, че други доказателства в тази връзка от страна на ответника не са ангажирани и така възражението му е останало недоказано. Представените документи не са достатъчни за доказване на необитаване на собствения на ответниците имот – ап. 13 Б, респ. възражение по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС.

Твърди се във въззивната жалба, че имотът е обитаван повече от 30 дни през всяка една от годините от процесния период. Доказването на възражението по чл. 51 ал. 2 ЗУЕС е възможно с всички допустими доказателствени средства от страна на ответника. Ответникът е представил единствено описаните по-горе писма с цел да установят, само и единствено дали лично е влизал /излизал/ от Република България през релевантния период, респ. дали лично е ползвал собствения си имот.

Сочи се, че представеното доказателство по делото цели установяване единствено дали собственика лично е обитавал имота си през релевантния период. Не е ангажирано нито едно доказателство по делото с което да се цели да се установи, че имота не е ползван изобщо включително от наематели, приятели, семейство, още повече, че се твърди от самия ответник, че един от собствениците е починал, което предполага, че негови наследници също имат право да ползват имота.

Застъпва се становище, че погрешно и лишено от правна логика е изложеното в мотивите на съдебното решение, че след като съдът е приел за установено /погрешно, без да са налице категорични доказателства/, че ответникът не е посещавал имота си лично, се доказва изцяло възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Подобна логика би освободила собственици на повече от един имот (какъвто е ответник, който има собственост и върху други обекти в 2 сградата) изобщо от изпълнение на задълженията по заплащане на такса поддръжка за повече от един имот, въпреки, че се използва активно от наематели, приятели и/или семейството, ако тази логика на състава на Районен съд Разлог е правилна, то никога не би било възможно да се заплаща за два имота такса поддръжка, ако ответник е едно физическо лице собственик на повече от един имот и физически е невъзможно само да ползва лично същите едновременно, което би довело до освобождаване от дължимите и такси поддръжка въпреки, че цялата фамилия /приятели, наематели обитават имотите/.

Сочи се, че в конкретния случай, законодателната формулировка на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС изисква лицето „да е пребивавало“ в имота „не повече от 30 дни за една календарна година“. Когато в тази хипотеза страната се позовава на правната възможност да не заплаща разходи за управление и поддръжка на ЕС, в нейна тежест е да установи и докаже обстоятелствата, които твърди, в т.ч. както личното си отсъствие от обекта, така и това на други ползватели и/или обитатели за правно релевантното време, като ангажира доказателства, изключващи възможността обектът да е бил обитаван /Определение № 264/06.04.2021г. по дело № 3899/2020г. на ВКС, ГК, III г.о./

Сочи се също, че в доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, че не дължи плащане на осн. чл. 51 ал. 2 ЗУЕС, т.е. че е пребивавано в етажната собственост не повече от 30 дни годишно и че за това е уведомен писмено председателят на управителния съвет/респ. управителят. Всъщност не се спори, че не е налице писмено уведомление към управителя, ответната страна не твърди, че е уведомила писмено Етажната собственост.

Изтъква се с жалбата, че заинтересованият, в чийто интерес законът допуска възможността да се освободи от задължението си за заплащане на текущите разходи за управление и поддръжка на ЕС, носи доказателствената тежест да установи с всички допустими доказателствени средства фактът, че е пребивано в съответния имот за „не повече от 30 дни в една календарна година“. Законодателят не е предвидил изрично задължение за собственика да уведомява орган на етажната собственост, че ще пребивава в нея не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Въпреки това, в практиката се приема, че такова задължение съществува, като мотивите за това са следните: Според разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗУЕС в книгата на етажната собственост се вписват имената (фирмата) на собственика на самостоятелния обект, както и времето, през което той и членовете на неговото домакинство не ползват самостоятелния обект - т. 2 и т. 4. Достъп до тази книга има управителят, т.е. той ще знае, че конкретен собственик не пребивава в имота си.

Твърди се за установено по делото /не се спори/, че ответникът не е уведомил писмено управителя на ЕС, че няма да ползва имота и ще пребивава в него не повече от 30 дни годишно, затова следва да докаже необитаването на имота с всички възможни доказателствени средства. Обстоятелството дали самия собственик пребивава в имота или не е ирелевантно, доколкото имота може да се ползва от трето лице. Ответникът твърди, че един от собствениците е починал, което предполага собственици да са и негови наследници, които също имат право да ползват имота. По отношение на такива трети лица не са ангажирани каквито и да било доказателства дали са ползвали имота, нито дали са влизали 3 или излизали от страната през процесния период.

Твърди се също, че от свидетелските показания се установява, че и трети лица имат достъп до имота и могат да влизат и ползват имота по всяко време. Установено е също, че режима на сградата е бил със свободен достъп, като постоянно са идвали трети лицанесобственици, на които собствениците са предоставяли ключове от апартаментите, за да отсядат в тях за неопределено време. СвидетЕ.та П. описва и изключително некоректното поведение на собствениците, които не са заплащали такса за управление и поддръжка, не са се вписвали в книгата на ЕС, не са предоставяли свои координати за контакт, но въпреки това апартаментите им са се ползвали както от собствениците, така и от техни гости и приятели, вероятно са реализирали и доходи от отдаването им за нощувки, като са представяли на трети лица ключове за достъп до апартаментите, а последните са влизали свободно в сградата. Сочи се, че свидетелските показания на Е. П., която има преки и непосредствени впечатления за обективното състояние на процесния период, извършваните дейности по управление и поддръжка, както и относно недобросъвестното поведение на собствениците, кореспондират и с останалите доказателства по делото, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло от страна на съда. Не става ясно от мотивите на съда, защо е възприел за достоверни показанията на единия свидетел, а на другия не.

По отношение на мотивите в обжалваното съдебно решение се сочи във въззивната жалба, че правилно е била разпределена доказателствената тежест с доклада по делото от състава на PC Разлог, като е разпределено в доказателствена тежест на ищеца да докаже, че е налице сграда в режим на етажна собственост, ответникът е собственик на процесния самостоятелен обект, че е налице редовно прието решение на ОСЕС за плащане на такси поддръжка в твърдения размер, както и че претендираната сума се равнява на припадащата се на ответника част. В тежест на ответника е било възложено да докаже, че е заплатил процесното вземане, съответно са настъпили други правопораждащи или правоизключващи факти, които водят до неоснователност на исковата претенция, след които попада и възражението, че не дължи плащане на осн. чл. 51, ал. 2 ЗУЕС.

Сочи се, че районният съд е определил, че ответната страна следва да докаже възражението си. Застъпва се становище, че ответниците би следвало да докажат на практика, че е пребивавано в процесния апратемент 13 Б, находящ се на територията на ищцовата етажната собственост не повече от 30 дни годишно, а първоинстанционният съд дори не е коментирал липсата на доказателства от ответната страна, необходими за установяване на неизползването на имота от страна на гости, наематели семейство, което е задължително, за да се приеме възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС за доказано.

Сочи се, че абсолютно погрешна и лишена от правна логика е частта от мотивите на съдебното решение, с която съставът на РС Разлог едва с оспорвания съдебен акт измества доказателствената тежест от ответната страна за доказване на възражението си по чл. 51, ал.

2 ЗУЕС към ищцовата страна да доказва кой е пребивавал в имота на ответната страна.

Неправилно е съставът едва в съдебното си решение да прехвърля доказателствената тежест на ищцовата страна, каквато доказателствена тежест не произтича от ГПК, не е разпределена 4 с доклада по делото и да обоснове решението си с това, че ищецът не е представил доказателства от кого са били ползвани имотите. Сочи се също, че още с исковата молба е посочено, че имотът на ответника е ползван постоянно през релевантния период, дали е лично или чрез наематели приятели семейство не може да се следи от ЕС / няма такива правомощия/. След, като един имот се ползва постоянно следва да се изпълнят задълженията за плащане на дължимата такса поддръжка за имота.