Решение № 13694 от 09.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13694 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. Г.А при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело № 20251110150749 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 358756/03.11.2025 г., на С. Я. В., ЕГН:

**********, адрес гр. София, ж.к. „МД", бл. 26, вх. Е, ет. 2 ап.4, чрез Адвокат Б. Г. Й., вписан в САК с личен № **********, със служебен адрес: гр. София, бул. „Свети Наум“ № 55, тел: .........., електрона поща: [email protected] против „ТБА Банк“ ЕАД, ЕИК ......, с адрес: гр. София, п.к. 1421, р- н Л, ул. „ДХ“ № 52-54, представлявано от ВАГ, АЧД, Н Г. Спасов, ЛТ, чрез юрк. З, с която са предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП за прогласяване за нищожността на Договор за потребителски кредит с клиентски № 7053360708 от 26.10.2022 г., сключен между страните, с цена на иска 20201,17 евро, равностойност на 39510,06 лева общо дължима сума, от които 10330,06 евро, равностойност на 20203,84 лв. - общ размер на кредит, в това число 7183,65 евро, равностойност на 14050,00 лв. – главница и 3146,41 евро, равностойност на 6153,84 лв. застрахователна премия, и сумата от 9871,11 евро, равностойност на 19306,22 лв. лихва, поради противоречието му със закона.

При условията на евентуалност „ТБА Банк“ ЕАД, ЕИК ...... предявява насрещен иск за присъждане на получената от ищеца С. Я. В., главница по договора в размер на 615,35 евро, равностойност на 1203.52 лева, представляваща чиста стойност на кредита невъзстановена от ищеца по договор за кредит № 7053360708 от 26.10.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск – 06.01.2026 г., на основание чл. 23 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че на 26.10.2022 г. в гр. София ищецът сключил 1

Договор за потребителски кредит с клиентски № 7053360708 с „ТБА Банк“ ЕАД, с размер на главницата 14050.00 лева, съгласно чл. 7.1. от договора, общ размер на застрахователната премия от 6153.84 лв. с фиксиран лихвен процент, в размер на 30.39% %, видно от чл. 9.1 от процесния договор и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 34.44% за целия срок на договора. Твърди, че в договора не било посочено как се изчислява размера на кредита, което водело до невъзможността му да вземе информирано решение дали за него е било икономически изгодно да сключи този договор или не. Твърди, че е извършвал плащания към вноските по кредита, съгласно погасителния план към договора. Твърди, че договорът е недействителен и излага подробни съображения за това. На първо място, счита, че в годишния процент на разходите (ГПР) не са включени разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, включително за застрахователните премии. Излага доводи защо застраховката, макар и в договора да е предвидено, че е доброволна и не е условие за сключването му, то на практика се цели заобикаляне на правилата на закона, като кредиторът включва застрахователните премии в рамките на общия размер по кредита и при включването на самите застраховките, кредиторът посочва друг размер на главницата, а именно 20203.84 лв., като в този случай не третира застрахователната премия като елемент от размера на кредита, а я е добавил в самия договор.

Сочи, че в т.9.2. от Договора относно лихвеният процент се посочва, че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата, но не се разбира кой точно е този остатъчен размер на главницата. Счита, че са посочени различни размери, което води до объркването на потребителя, което от своя страна води до недействителност на процесния договор, съгласно чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.

Твърди, че нарушение има и относно ГПР, като е посочен размер от 34.44 % и обща сума, която ищецът дължи по договора в размер на 39 510.06 лв. при изтеглена чиста сума от 14050 лв. Сочи, че кредиторът не е посочил какви допускания са взети предвид, за да се достигне до посочения процент. Счита, че договорът е нищожен на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не са посочени какви преки и косвени разходи по кредита са включени в ГПР. Счита, че неправилно кредиторът е включил застрахователната премия като част от получената от потребителя сума, като твърди, че е получил 4 500 лв., но като главница, на базата на която е сметнат ГПР се използва сумата от 6556,32 лв. (главница + застрахователна премия).

Ищецът излага подробни доводи относно начина на изчисление на ГПР като се позовава на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, която сочи, че договорът трябва да съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Счита, че годишният процент на разходите следва да бъде посочен в договора за потребителски кредит като числова стойност, както и следва да бъде посочен начина на неговото формиране, т.е. какво се включва в годишния процент на разходите. Позовава се на Решение на СЕС от 19.12.2019 г. по дело № С290/19 г. с предмет 2 преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Krajsky съд в Trnave /Окръжен съд Търнава, Словакия/ Член 10, § 2, буква ж/ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, изменена с Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г., като счита, че трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска в договор за потребителски кредит годишният процент на разходите да бъде посочен не като една-единствена ставка, а като диапазон между минимална и максимална ставка. Посочените изисквания на закона да се посочат взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР не са самоцелни, необходимо е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да извърши във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи, като в този смисъл е и изискването на чл. 10, параграф 2, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО: да се посочат всички допускания, използвани за изчисляването на този процент.

Сочи, че в процесния договор ГПР е определен в размер на 34.44% като абсолютна процентна стойност, без да са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Позовава се и на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Счита, че поради липсата на яснота относно начина, по който е формиран посочения ГПР, се препятства възможността на ищеца като потребител да прецени дали да сключи договора за кредит при определените условия за връщане на заетата сума и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем за потребителя начин, визиран в чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Счита, че в конкретния случай, уговорената в процесния договор застрахователна премия е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР като индикатор за общото оскъпяване на кредита, съгласно чл.

19, ал. 1 и 2 от ЗПК, като сочи, че този извод следва и от обстоятелството, че в случая застрахователната премия, представлява част от месечната погасителна вноска по кредита.

Ищецът се позовава на Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС, в което е прието, че посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква „г“ от Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази Директива. По тези съображения счита, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост. Установяването на нелоялния характер на такава търговска практика представлява един от елементите, на които по силата на член 4, параграф 1 от Директива 93/13 компетентният съд може да основе преценката си за неравноправния характер на договорните клаузи относно цената на отпуснатия на 3 потребителя кредит, като тази констатация не се отразява непосредствено на преценката за действителността на сключения договор за кредит, от гледна точка на член 6, параграф 1 от Директивата за нелоялни търговски практики. В частност, общото задължение на кредитора е съответно на вписаните в погасителния план, неразделна част от договора за кредит, сборни плащания, в които се включват и задължението за плащане на застрахователна премия.

Твърди, че в чл. 11.2. от Договора се съдържа погасителен план, предвиждащ погасяване на кредита на 59 месечни вноски от по 658.50 лв. и една в размер на 658.56 лв., но няма отразяване каква част от вноската съставлява главница, каква е възнаградителната лихва, поради което не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК. Сочи, че не е ясно по договора какъв вид е лихвеният процент по кредита – фиксиран или референтен.

Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва исковата молба като неоснователна. Оспорва иска по основание. Оспорва наличието на неравноправни клаузи в договора. Излага подробни съображения за неоснователност на доводите на ищеца. Твърди, че съдържанието и структурата на самия договор за кредит е съобразена с последователността на изискванията за съдържание на договор за потребителски кредит, заложени в чл. 11, ал. 1 от ЗПК. Сочи, че това позволява лесно и недвусмислено да се установи, че договорът съдържа всички задължителни реквизити на закона. Не оспорва, че застрахователната премия, финансирана от Банката, не е включена в общите разходи по кредита, които формират стойността на ГПР, посочена в процесния договор, като сочи, че това е изрично посочено в чл. 10 от Договора за потребителски кредит, където са записани допусканията, използвани за изчисляването на ГПР, противно на твърденията в исковата молба, че такива допускания липсват. Твърди, че застрахователната премия не е общ разход по кредита, съответно не следва да се включва при изчисляването на ГПР, като излага подробни доводи в подкрепа на тази теза. Сочи, че определението за „Общ разход по кредита“ е дадено в § 1. т. 1 от ДР на ЗПК, която разпоредба преповтаря текста на чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Сочи, че застрахователните премии могат да бъдат включени като разход по кредита единствено в случаите, когато сключването на застрахователния договор е задължително условие за отпускане на кредита, като твърди, че в процесния договор това не е така, тъй като сключването на застрахователен договор не е условие за отпускане на кредита. Излага съображения, че с договора за застраховка на ищеца е предоставена реална услуга.

Оспорва като неоснователни доводите на ищцовата страна, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и излага подробни доводи. Твърди, че в Договора са посочени допусканията, въз основа на които е изчислен процента на ГПР.

Оспорва и твърденията, че не е посочен действителният размер на ГПР, като обяснява какво включва същия и твърди, че общият размер на задължението, който е посочен в Договора, съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК е този компонент на Договора, който дава действителна яснота за оскъпяването на кредита. Счита, че в процесния договор ясно са посочени и 4 компонентите – главница и лихва (чл. 7 и чл. 9.1. от Договора), като са представени по ясен и недвусмислен начин и твърди, че процесният договор е в унисон с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.