Определение № 2197 от 21.09.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2197 гр. Пловдив, 21.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20235300502270 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл.

53 Е, вх. В, чрез юрисконсулт Стойчева-Кръстева, срещу Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 5210 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.08.2023г. по ч. гр. д. № 11021/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив, IV гр. с., с което е било отхвърлено подаденото от дружеството заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу К. К. С. с ЕГН: ********** и адрес: **, за сумата над 298,54 лева до пълната претендирана такава от 422,24 лева- главница, както и сумите от 75,17 лева - договорно възнаграждение, дължимо за периода от 01.03.2022 г. до 01.11.2022 г.; 109,08 лева – за услуга „Фаст“, дължимо до 01.11.2022 г. ; 284,59 лева – за услуга „Флекси“, дължимо до 01.11.2022 г. ; 20 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.01.2022 г.; 83,85 лева - лихва за забава от 02.01.2022 г. до 01.11.2022 г.; 72,90 лева - законна лихва от 01.11.2022 г. до 27.07.2023 г. , както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска отмяната му и връщане на делото н а PC-Пловдив с указания за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Окръжен съд – Пловдив, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе предвид данните по делото, намира следното:

1

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

За да откаже издаване на заповед за изпълнение за сумите над 298,54 лева до пълната претендирана такава от 422,24 лева- главница, както и сумите от 75,17 лева договорно възнаграждение, дължимо за периода от 01.03.2022 г. до 01.11.2022 г.; 109,08 лева – за услуга „Фаст“, дължимо до 01.11.2022 г. ; 284,59 лева – за услуга „Флекси“, дължимо до 01.11.2022 г. ; 20 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.01.2022 г.; 83,85 лева - лихва за забава от 02.01.2022 г. до 01.11.2022 г.;

72,90 лева - законна лихва от 01.11.2022 г. до 27.07.2023 г. , както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер, съдът е приел, че клаузите на договора, уговарящи договорна лихва, процент на ГПР, допълнителни услуги, при предоставена заемна сумата от 500 лева са неравноправни клаузи. Поради това е присъдил само главница.

Така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

В случая заявителят е поскал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. К. С., с предмет вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № 40006704059 от 22.11.2021 г., сключен при Общи условия, както следва: 500 лева неплатена главница; 75,17 лева - договорно възнаграждение, дължимо за периода от 01.03.2022 г. до 01.11.2022 г.; 109,08 лева – възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“, дължимо до 01.11.2022 г. ; 284,59 лева – възнаграждение за услуга „Флекси“, дължимо до 01.11.2022 г. ; 20 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.01.2022 г.; 83,85 лева - лихва за забава от 02.01.2022 г. до 01.11.2022 г.; 72,90 лева - законна лихва от 01.11.2022 г. до 27.07.2023 г. , както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.

В чл. 411, ал. 2, т. 1-т. 5 от ГПК са уредени хипотезите, в които съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение. Доколкото длъжникът в настоящото заповедно производство е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, служебна проверка се дължи на основание чл. 411, ал. 3, т. 2 и т. 3 от ГПК, както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на Закон за защита на потребителите. С оглед на посоченото заповедният съд е задължен да извърши проверка относно наличието на обстоятелствата по чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. В съдържанието на представения към заявлението договор за потребителски кредит № *** от 22.11.2021 г. е посочено: сума по кредита - 500 лева; срок на кредита: 11 месеца; ГПР – 46.94%; годишен лихвен процент – 40,90%; размер на погасителна вноска – 55,27 лева, дължима сума по кредита –607,95 лева. Посочено е, че възнаграждението за закупените допълнителни услуги е както следва: „Фаст“ (приоритетно разглеждане) - 150,00 лева, а „Флекси“ (гъвкав погасителен план) – 350 лева, като размерът на вноската за тях е 45,46 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Отразено е, че по този начин общото задължение по кредита и допълнително предоставените услуги е 1107,95 лева, а месечната погасителна вноска, съответно 100,73 лева. Съдържанието на клаузите за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ (съответно т. 15.1 и т. 15.2 от приложените Общи условия към договора за потребителски кредит) и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага извод, че по своето естество така посочените „допълнителни услуги“ (съответно приоритетно разглеждане и изплащане на кредита; възможност за промяна на погасителния план), за които е предвидено отделно възнаграждение, са свързани с усвояване и управление на кредита и като такива, за тях кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, като за „допълнителни 2 услуги“. Последната забрана е императивно уредена в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Разходите за тези услуги представляват част от общия разход по кредита, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит).

Възнаграждението за тези услуги представлява скрито възнаграждение за кредитора за предоставяне на заемната сума и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. То е начислено и дължимо независимо от това дали реално потребителят се е възползвал от съответната услуга, поради което коментираните клаузи се явяват уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. На свой ред това, че възнаграждението за закупените допълнителни услуги не е включено при определяне на ГПР се признава и от самия жалбоподател в жалбата, като се поддържа, че закупуването на допълнителните услуги не е задължително условие за сключване на договора и поради това не следва да бъде включено при определяне на ГПР. Така представянето като допълнителни услуги на действителната цена за ползване на кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи действителните размери на лихвения процент и годишния процент на разходите в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и обосновава съмнение за несъответствие на договора за кредит с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в които случаи пък съгласно чл.

23 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, договорът е недействителен и потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита. От своя страна в договора за потребителски кредит е посочено, че годишният лихвен процент е 46,94% и това обосновава самостоятелна вероятност последният да е необосновано завишен по размер, в който случай, съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, уговорката за дължимата по договора възнаградителна лихва би била неравноправна. С оглед до тук изложеното се налага категоричен извод за наличие на предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, което от своя страна прави законосъобразен отказа за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за вземанията извън непогасената главница/ чистата стойност на кредита /, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Поради така изложените съображения подадената частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея разпореждане следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 5210 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.08.2023г. по ч. гр. д. № 11021/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив, с което е било отхвърлено подаденото от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК срещу срещу К. К. С. с ЕГН: ********** за сумата над 298,54 лева до пълната претендирана такава от 422,24 лева- главница, както и сумите от 75,17 лева - договорно възнаграждение, дължимо за периода от 01.03.2022 г. до 01.11.2022 г.; 109,08 лева – за услуга „Фаст“, дължимо до 01.11.2022 г. ;

284,59 лева – за услуга „Флекси“, дължимо до 01.11.2022 г. ; 20 лева – 3 неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 16.01.2022 г.; 83,85 лева - лихва за забава от 02.01.2022 г. до 01.11.2022 г.; 72,90 лева - законна лихва от 01.11.2022 г. до 27.07.2023 г. , както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4