Решение № 159 от 21.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Пловдив, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно търговско дело № 20255001000180 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от „О** З.“АД, подадена чрез процесуалния представител адв. Н. Ш. срещу Решение № 10/14.01.2025г. по търг.дело № 253/2024г. на Окръжен съд "Х. Д." № **, ет. *, офис *, в частта му с която предявените искове от И. Т. Р. с правно основание чл.432 КЗ са уважени за сумата от 80 000 лева за неимуществени вреди, като жалбоподателят счита съдебният акт за неправилен в частта, с която исковата молба е уважена за сумата над 50 000 лева.

Твърди се във въззивната жалба, че постановеният съдебен акт е неправилен в обжалваната му част, поради което следва да бъде отменен.Сочи се от жалбоподателя, че съдът неправилно е преценил представените и приети в хода на съдебното дирене доказателства, с което е достигнал до погрешни правни изводи и заключения, релевантни за предмета на делото. Намира че при определяне на паричното обезщетение съдът неправилно е приел за настъпили спрямо ищеца нематериални вреди от естество, което да съответства на размера на присъдената сума. За възникването на такива вреди, съответни на значителната парична сума на която възлиза определеното от съда обезщетение, не са ангажирани никакви годни доказателства. Заявява се довод, че обезщетение в определен размер от 80 000 лева е несъразмерно високо и необосновано предвид морфологичния характер на травмите, периода и степента на възстановяване и отделно- на твърденията, заявени с исковата молба като обосноваващи размера на исковата претенция.Твърди се, че в 1 конкретния случай първоинстанционният съд не е взел предвид доказаното за естеството и степента на засягане на нематериалната сфера от права на ищеца вследствие на травмите, настъпили при транспортния инцидент, което е от значение и относимо за определяне на справедлив размер на обезщетението. Поради таза необоснованост жалбоподателят намира, че решението в неговата обжалвана част е постановено при неправилно приложение на нормата на чл.52 ЗЗД.Излагат се съображения също така, че съдът не е формирал правни изводи относно обема, в който е прието да е възникнало неблагоприятно засягане на права на ищеца, тъй като не е обсъдил и посочил във връзка с какви обективно установени обстоятелства, представляващи правнозначими факти и по повод на кои твърдения в исковата молба е приел за налични нематериални вреди, които да обосновават определяне на обезщетение в размер на 80 000 лева.

Искането към съда е да се постанови решение, с което да се отмени Решение № 10/14.01.2025г. по търг.дело № 253/2024г. на Окръжен съд "Х. Д." № **, ет. *, офис *, в частта му с която „О** - З.“АД е осъдено да заплати на И. Т. Р. сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на дата 29.08.2023г. за разликата над сумата от 50 000 лева до присъденото такова в размер на 80 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна И. Т. Р., подаден чрез процесуалния му представител адв. Ж. З.. Излагат се съображения, че въззивната жалба е неоснователна поради съображения които са подробно изложени в отговора. Въззиваемият счита, че постановеното решение на ОС "Х.

Д." № **, ет. *, офис * е правилно и законосъобразно в обжалваната от въззивника част, поради което искането към въззивния съд е то да бъде потвърдено. Претендират се и направените в хода на въззивното обжалване съдебно-деловодни разноски.

Пловдивски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния окръжен съд "Х. Д." № **, ет. *, офис * е образувано по искова молба на И. Т. Р. с която е предявен срещу „О** - З.“АД, като застраховател по „гражданската отговорност“ на виновния водач С. Г. иск с правно основание чл.432 КЗ за сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на двете раменни кости, счупване на носните кости и кръвонасядания/травматични очила/, както и силен стрес, страх и негативни емоции, влошаване на качеството на живот, в резултат на претърпянато от нея на 29.08.2023г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху 2 обезщетението, считано от 10.10.2023г.- датата на предявяване на застрахователната претенция пред ответното застрахователно дружество до окончателното изплащане на сумата. Претендирал е и присъждане на направените в производството пред първоинстанционния съд съдебно-деловодни разноски.

Ответникът „О** - З.“АД в срока за отговор е възразил срещу предявения иск като без да оспорва вината на виновния водач и противоправния характер на деянието е твърдял, че пострадалата от своя страна чрез свои ненавременни и неправомерни с оглед правилата за движение по пътищата също е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Това твърдение на ответника не се поддържа като довод за неправилност на съдебното решение във въззивната жалба, пради което и съобразно нормата на чл.269 ГПК- че въззивният съд е обвързан само от изложеното във въззивната жалба, не се дължи произнасяне по това основно правоизключващо възражение на ответника.

Ответникът е оспорил всички претендирани неимуществени вреди да са в резултат на ПТП, както и твърдяният от ищцата интензитет и тежест на претърпените болки и страдания, както е и възразил, че част от тях се дължат и на съществуващи преди това заболявания- хипертония и придружаващи това заболяване оплаквания.

Поискал е отхвърляне на предявения иск като неоснователен и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски, в т.ч. и за заплатеното адвокатско възнаграждение.

От фактическа страна се установява следното :

Между страните не се спори, а и се установява от представения по делото и приет като доказателство Констативен протокол за ПТП с участието на пострадали лица, че на 29.08.2023г, около 07:50 часа, в гр.С. З., по ул. „О. е.“ в посока от север на юг се е движил л.а. „М. *, с peг. № ** **** **, управляван от С. Г., който достигнал до кръстовището с ул.

„Г.Б.“, спрял, за да се огледа и извършил маневра завой на ляво за движение по същата улица. В същото време, установява се от протокола за ПТП, че ищцата е пресичала южното платно за движение на ул. „Г.Б.“ от юг на север, като към момента на потегляне на автомобила, пешеходката е била върху източната пешеходна пътека и е изминала разстояние около 3,7 м. Настъпил удар, след който пострадалата паднала в страни от странична лява част на автомобила и е получила травматични увреждания.

Не е спорно, а и се установява, че за изясняване на обстоятелствата и причините за настъпилото ПТП било образувано ДП № ****-**-***/**** г. по описа на Сектор „П*“ при ОД на МВР С.З. и пр. пр. №****/**** г. по описа на Районна прокуратура- "Х. Д." № **, ет.

*, офис *, като наказателното производство срещу виновния водач приключило със споразумение, в което той се признал за виновен в това, че причинявайки процесното ПТП е нарушил правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а именно, чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП, чл.116 от ЗДвП, чл.119, ал.1 от ЗДвП, като по този начин е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. първо, ал. втора, вр. с ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 39, ал. 1 от НК, 3 причинявайки по непредпазливост средна телесна повреда на пострадалата И. Т. Р., изразяваща се в счупване на дветераменни кости, довело до трайно затруднение на движенията на двата горни крайника.

Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда (в случая -одобрено споразумение по чл.381 от НПК) на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на това следва да се приеме за установено, че описаното деяние е извършено виновно от водача С. Г., което обстоятелство междувпрочем, както и въпросът за наличието на валидна действаща застраховка по „гражданска отговорност“ по отношение на процесния автомобил, действаща към датата на възникване на ПТП, не са и изобщо спорни за предмета на настоящото въззивно обжалване, с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК, съгласно която въззивният съд е ограничен само от посоченото в жалбата.

Не е спорно също между страните, а и се установява, че в резултат на пътния инцидент ищцата е получила редица травми в областта на рамената и носа, които са били установени още от посетилия произшествието медицински екип от УМБАЛ „Проф. К.“АД, гр.С. З..

Видно е от представената по делото и приета като доказателство Епикриза към ИЗ № ****, пострадалата е била приета за лечение в Отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ –МК „Св.И. Р.“ ЕООД клон С. З., като от извадка от оперативен протокол от № ***/******** г., е видно, че е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хемурус с мид се е стигнало до фрактурата. Същата е била репонирана с метална остеосинтеза и зашита с послоен шев. По време на престоя й в болницата, след проведени изследвания и рентгенографии, освен счупването на раменните кости, са били установени и счупване на носните кости и кръвонасядания /травматични очила/. Ищцата е била изписана на 04.09.2023г., с указания как да се грижи за превръзката на оперативната рана, като й е била изписана медикаментозна терапия.

Не е спорно, а и се установява, че на 15.10.2023 г., пострадалата отново е постъпила в Отделението по ортопедия и травматология на МБАЛ - МК „Св.И. Р.“ ЕООД клон С. З. за отстраняване от костта на имплантирани уреди от хумерус, което обстоятелство е видно от извадка от оперативен протокол № *** / ******** г. към Еприкриза към ИЗ № ****. Ищцата е била изписана на 17.10.2023 г., като й е предписана медикаментозна терапия.

Не е спорно,а и се установява, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от Кодекса на застраховането, ищцата с молба е предявила пред застрахователя претенции за изплащане на обезщетение за причинените й от ПТП имуществени и неимуществени вреди, като молбата за изплащане на обезщетение за неимуществените вреди била получена от ответното дружество на 10.10.2023г. Не е спорно, а и се установява, че по ответното дружество е образувало щета № ****-***-****-****, по която без да е постановен изричин отказ, не е било изплатено каквото и да е застрахователно обезщетение.

4

От заключенията на приетата в производството пред първостепенния съд съдебномедицинска експертиза и допълнителната съдебномедицинска експертиза с участието на вещо лице – специалист отоларинголог, които настящият състав на съда, също както и първоинстанционният съд кредитира изцяло като обективно и професионално изготвено, се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: счупвания в областта на двете раменни кости,счупване на носни кости, охлузвания и кръвонасядания по лицето.

Заключенията на експерта са, че установените и описани травматични увреждания са от удари върху твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по механизма - блъскане на пешеходец от движещо се моторно превозно средство с падане и удар върху терен, както се претендират да са били причинени от ищцата в обстоятелствената част на исковата молба.