Решение № 27 от 28.01.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Смолян, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседА.е на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Росица Н. Кокудева при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от П. Хр. Маргаритов Въззивно гражданско дело № 20245400500467 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от съделителите Р.П. и М. П. против решение от 16.08.2024г по гр. д. № 358/2023г по описа на РС-М..

Решението е обжалвано в частта, с която е изнесен на публична продан недвижим имот- жилище , представляващо Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** , находящо се в гр. М. при посочените за съделителите квоти. Посочено е , че неправилно съдът е приел, че претенцията за възлагане на описА.я недвижим имот /апартамент/ е по реда на чл. 349 ал.2 от ГПК , вместо по чл.349, ал. 1 от ГПК. По делото не било спорно , че жилището е придобито по време на брака на ищцата Р. П. и наследодателя на стрА.те Х. П. в режим на СИО, като бракът е прекратен поради смъртта на П. , починал на 30.09.1997 г. При направено искане за възлагане на недвижим имот , съдът е следвало да прецени всички факти и обстоятелства и да квалифицира претенцията според основА.ето за възлагане, на което тя отговаря. Р. П. не притежава друго жилище, като са налице предпоставките за възлагане на имота по чл.349, ал.1 от ГПК, изключващ разглеждането на евентуалните претенции по чл.349 ал.2 от ГПК. Районният съд не е изпълнил 1 задълженията си при изготвяне на доклада да посочи кои обстоятелства не се нуждаят от доказване и да разпредели доказателствената тежест между стрА.те за подлежащите на доказване факти, като са направени нови доказателствени искА.я . Направено е искане за отмяна на решението и възлагане в дял на Р.П. на посоченото жилище.Решението е обжалвано в частта за разноските , като е поискано въззивният съд да присъди разноски във връзка с отхвърлените претенции за сметки от съделителите А. П. и С. К..

Постъпил е отговор на въззивната жалба от страна на А. П. и С. К., като е посочено , че жалбата е неоснователна . Съдът бил изпълнил задължението си да изготви пълен доклад по делото. След влизане в сила на решението по допускане на делбата съдът е определил , че приема за разглеждане по реда на чл.349,ал.2 ГПК възлагателната претенция на Р. П. , като адв.К. не е оспорил основА.ето на възлагателната претенция. Районният съд не бил длъжен да указва на ищцата Р. П. какви доказателства следва да сочи във връзка с възлагателната си претенция. Посочено е , че решението е правилно и в частта за разноските .

В съдебно заседА.е възивникът Р.П. се явява лично и с адв.К. като се поддържа въззивната жалба.

Въззивникът М.П. не се явява в съдебно заседА.е като се представлява от адв.К..Постъпила е и писмена защита от адв.К., като се претендират се разноски.

Въззиваемият Й.П. не се явява в съдебно заседА.е.

Въззиваемите Св.К. и А. П. се се явяват в съдебно заседА.е като се представляват от адв.Н.М., която оспорва жалбата , представя писмена защита , като се претендират разноски.

След като се запозна с приобщените доказателства, подадената въззивна жалба и становищата на стрА.те съдът установи от фактическа страна следното:

Пред РС-М. е предявен иск по реда на чл. 34 от ЗС , като с решение от 08.04..2024г съдът допуснал делба между стрА.те Р. М. П., М. Х. П., А. П.

П., С. П. К. и Й. Х. П. по отношение на следните недвижими имоти:

1. Самостоятелен обект/жилище/ в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. М. по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 6/25.01.2010 г. на Изп. Директор на АГКК, последно изменена 2 със Заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, адрес на имота: гр.

М., н.к. 4900, ул. „Я.“ № 17 /седемнадесет/, вх. Б, ет. З /три/, ап.16 /шестнадесет/, самостоятелният обект се намира в сграда № 8 /осем/, разположена в поземлен имот с идентификатор ** /четири шест нула четири пет точка пет нула едно точка три пет седем/, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, посочена в документа площ от 65,23 кв.м. /шестдесет и пет цяло двадесет и три стотни квадратни метра, прилежащи части: 5,46% ид.ч. /пет цяло четиридесет и шест процента идеални части/ от общите части на сградата, ведно с изба № 18 /осемнадесет/ с площ от 14,55 кв.м. /четиринадесет цяло петдесет и пет стотни кв.м./, ниво: 1 /едно/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: **.8.17, **.8.9, под обекта: **.8.13. над обекта: няма, стар идентификатор – няма, при квоти: Р. М. П., ЕГН: ********** 10/16 ид.части; М. Х. П., ЕГН: ********** - 2/16 ид. части; Й. Х. П., ЕГН ********** - 2/16 ид. части; А. П. П., ЕГН ********** - 1/16 ид. част; С. П. К., ЕГН ********** - 1/16 ид. част;

2. Сграда/гараж/ с идентификатор *.1 разположена в поземлен имот с идентификатор * ПРИ КВОТИ за Р. М. П., ЕГН: ********** - 10/16 ид.части;

М. Х. П., ЕГН: ********** - 2/16 ид. части; Й. Х. П.. ЕГН ********** - 2/16 ид. части: А. П. П., ЕГН ********** - 1/16 ид. част; С. П. К., ЕГН ********** - 1/16 ид. част;

3.17/254 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор * при квоти за : Р. М. П., ЕГН: ********** - 1/3 ид. част; М. Х. П., ЕГН: ********** - 1/3 ид. част; Й. Х.

П., ЕГН ********** - 1/3 ид. част.

В първото заседА.е след допускане на делбата Р. П. е поискала възлагане на жилището на основА.е чл. 349 ал.2 от ГПК, като претенцията е приета от съда.Други претенции по сметки не са приети за разглеждане в производството .

С обжалваното решение съдът постановил да бъде изнесено на публична продан делбеното имущество , включително и въпросното жилище.Направен е извод , че възлагателната претенция на Р.П. е недоказана , като не са представени доказателства за обстоятелствата , посочени в нормата на 349 ал.2 от ГПК.Съдът присъдил дължимите се по делото ДТ, като приел, че не се дължат разноски във връзка с неприетите за разглеждане претенции за сметки от А. П. и Св.К..

3

По делото не е спорно, че въпросното жилище е неподеляемо, като в тази насока е приетата експертиза в хода на първоинстанционното производство.

Не е спорно, че Р.П. е сключила гр.брак през 1984г с Хр.П. , като последният е починал през 1997г. Въпросното жилище в гр.М. е придобито през 1992г чрез договор за покупко- продажба на държавен недвижим имот в режим на СИО от Р.П. и нейния съпруг Хр.П. .

В хода на въззивното производство се допуснаха нови доказателства във връзка с неправилно разпределена доказателствена тежест в хода на производството след допускане на делбата.

От показА.ята на св.М. се установи, че съделителката Р.П. живее във въпросното жилище от закупуването му през 1992г до настоящия момент , като П. няма друго жилище .За последното обстоятелство е представената справка от АВ и декларация от Р.П. .

Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът намира, че подадената въззивна жалба е допустима за разглеждане, като разгледана по същество същата е частично основателна, предвид на следното:

Рещешението е валидно и допустимо, като е обжалвано единствено в частта, касаеща изнасянето на публична продан на апартамент, намиращ се в гр.М. ул.Я. № 17 ет.3.

С постановеното решение съдът приел, че не са налице условията почл. 349 ал.2 от ГПК за възлагане на жилището в дял на Р. П. , тъй като не са ангажирА. доказателства за обстоятелствата, служещи като основА.я за възлагането на имота .

Въззивният съд намира, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни, предвид на следното:

В депозираната искова молба съделителката Р.П. е поискала допускане на делба на три недвижими имота, като е направено искане за възлагане в нейн дял на въпросното жилище в гр.М., придобито в режим на СИО .П. е посочила, че няма друго жилище , живее в същото в продължение на повече от 30 години, включително и към момента на депозиране на ИМ.

В първото съдебно заседА.е след допускане на делбата процесуалният представител на Р.П. е поискал възлагане на жилището на основА.е чл.

4

349 ал.2 от ГПК, като претенция е приета от съда .

Първоинстанционния съд не е отчел, че разпоредбата на чл. 349 ал.1 от ГПК изключва приложението на чл. 349 ал.2 от ГПК , като е дадена неправилна квалификация на възлагателната претенция на съделителката Р.П. .Разпоредбата чл. 349 ал.1 от ГПК създава привилегии за преживелия съпруг по отношение неподеляемо жилище, придобито в режим на СИО , като наличието на предпоставките , визирА. в чл.

349 ал.1 от ГПК задължава съдът да се произнесе именно по тази претенция /ТР № 1/2004 на ОСГК , ВКС/.

По делото се установи, че въпросното жилище в гр.М. е придобито в режим на СИО от Р.П. и Хр.П. през 1992г , като СИО е прекратена през 1997г със смъртта на Хр.П. .Съделителката Р.П. няма друго жилище , като е основателна претенцията за възлагане на неподеляемото жилище на основА.е чл. 349 ал.1 от ГПК.Решението , касаещо изнасянето на жилището на публична продан следва да се отмени , като вместо това се постанови решение , с което неподеляемото жилище се възложи в изключителен дял на съделителката Р.П. .

Неоснователен е доводът в писмената защита на адв.М., че не са представени доказателства за предоставени родителските права след прекратяване на брака и това възпрепятства приложението на чл. 349 ал.1 от ГПК .Тази предпоставка се изследва единствено в хипотеза на прекратена СИО с развод, а не при наличие на смърт на другия съпруг .

На основА.е чл. 349 ал.5 от ГПК следва да се осъди Р.П. да заплати парично уравнение ,в едно със законната лихва на останалите съделители , съобразно дяловете им.В полза на М. П. и Й. П. следва да се присъдят суми по 7678,75 лева, а в полза на А. П. и Св.К. по 3839,37 лева за всяка една от тях.

За въззивното производство следва да се присъдят разноски в полза на Р.П.. Разпоредбата на чл. 355 от ГПК предвижда, че стрА.те заплащат разноски съобразно стойността на дяловете като за присъединените искове разноските се определят по реда на чл. 78 от ГПК При липса на оспорвване на способа за извършване на делбата всеки съделител понася сам разноските за процесуално представителство / определение №252/11.07.2014г по гр.д 2024/ 2014г на гр.отделение на

ВКС/.Пълномощникът на съделителите Св.К. и А. П. е оспорил 5 възлагателната претенция на Р.П. в хода на първоинстанционното и въззивното производство, като в полза на съделителката Р.П. следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция за заплатено адв.възнаграждение и ДТ .Р.П. е заплатила адв.възнаграждение в размер на 1493,70 лева за въззивното производство

, като е направено възражение за прекомерност от адв.М. , което е основателно.При определяне на възнаграждението на адвоката следва да се отчете фактическата и правна сложност на делото, естеството на положения труд от пълномощника, цената на иска и т.н..Съдът отчете, че възлагателната претенция на Р.П. е отхвърлена от РС-М. поради проявено процесуално бездействие от нейния представител при попълване на доказателствената съвкупност по делото , като е дадена и неправилна квалификация на възлагателната претенция . Това е довело и до резултата , обективиран в обжалваното решение.Съдът намира, че заплащане на разноски за адв.възнаграждение в размер на 500 лева е справедливо , с оглед естеството на положения труд от страна на пълномощника

.Последният е участвал в едно открито съдебно заседА.е пред въззивната инстанция и делото не се отличава с фактическа и правна сложност .В полза на Р.П. следва да се присъдят и разноски за заплатена ДТ пред въззивната инстанция.

Обжалваното решение е законосъобразно в частта , с която не са присъдени разноски в полза на Р.П. по повод заявените претенции за сметки от А. П. и Св.К. за заплащане на суми , представляващи пропуснати ползи под формата на наем.Тези претенции не са приети за разглеждане от първоинстанционния съд .Предвид на това не се дължат и разноски в полза на двамата жалбоподатели за първоинстанционното производство, като решението в тази му част е правилно и законосъобразно.

Воден от изложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 177/16.08.2024г по гр. д. № 358/2023г по описа на РС-М. , В ЧАСТТА , с която е постановено изнасяне на публична продан 6 на делбеното имущество –Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ жилище, намиращо се в гр.М. ул. "Я." № 17, вх. „Б”, ет.З /три/, ап.16 /шестнадесет/, с площ от 65,23кв.м ведно с описА.те в решението прилежащи части към имота , като вместо съдът това ПОСТАНОВИ:

Разпечатката съдържа 53 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d7856efe-c856-4495-91b3-0a0312463d4a