Решение № 635 от 29.04.2026, Административен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 635

Габрово, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - II състав, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

При секретар РАДИНА ЦЕРОВСКА като разгледа докладваното от съдия ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА административно дело № 20267090700110 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по Жалба с вх. № СДА-01-711 от 23.03.2026 г., подадена от Х. Н. С. от гр. Севлиево, [ЕГН], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № GPAM-1796665 от 12.02.2026 г. на младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ /ПП/ при СДВР.

С процесната Заповед на жалбоподателя С. е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 1, б. з/гг от ЗДвП– временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДВП до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца.

Мотивите за налагането на мярката се изразяват в това, че в гр. София, на 02.10.2025 г., по [улица], с посока на движение от [улица]към [улица], същият управлява автомобил М. П. с рег. № [рег. номер], собственост на Н. Х. С. и при извършена проверка пред номер 58 се установява, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

Заповедта е получена от адресата си на 12.02.2026 г., а жалбата против нея е депозирана на 24.02.2026 г. – в рамките на законния срок за обжалване и като подадена от заинтересовано лице срещу подлежащ на съдебно оспорване пред съд административен акт същата се явява редовна и допустима, с оглед на което следва да се разгледа по същество относно нейната основателност.

В проведено по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа подадената от него жалба.

Ответната страна в лицето на административния орган, издал обжалвания ИАА, не се явява и не изпраща представител.

В жалбата против процесния ИАА са изложени съображения за неговата незаконосъобразност в подкрепа на исканията за отмяната му: Жалбоподателят не оспорва, че така описаната фактическа обстановка действително се е реализирала. Намира обаче, че мярката е наложена формално, без преценка от нейната необходимост и без да се направи преценка за нейната съразмерност, т.к. жалбоподателят не е уведомен за прекратяването на регистрацията на въпросното МПС. Не става ясно по какъв начин с поведението си лично той е създал опасност за движението и какво административно нарушение е извършил.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства е видно, че процесният автомобил е товарен и е бил собственост на Н. П. С. и Н. Х. С.. Същият е с прекратена регистрация от 02.10.2025 г. поради липса на пререгистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, според която разпоредба служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство или в случаите, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика. С. Н. П. С. е починал на 25.05.2023 г. и за свои наследници е оставил съпругата си Н. С. и синовете си П. Н. С. и Х. Н. С. – настоящият жалбоподател, видно от приложено удостоверение за наследници. По делото не са представени доказателства за това, че жалбоподателят е уведомен за прекратяването на регистрацията на това МПС. Съдът обаче приема, че като наследник и нов собственик на автомобила той е следвало своевременно да предприеме мерки по пререгистрацията на автомобила, а незнанието на правото не оправдава адресата на правната норма. Тя е задължителна за всички.

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на МВР са определени службите за контрол по ЗДвП, сред които са и Областните дирекции на МВР. В тази връзка по делото е приложена Заповед № 513з-12086 от 14.10.2025 г. на Директор СД на МВР, с която същият административен орган възлага на посочени длъжностни лица, сред които полицейските органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, прилагането на ПАМ от вида на процесната, с оглед на което следва да се приеме, че процесният ИАА е издаден от надлежно оправомощен административен орган в изпълнение на предоставените му по закон правомощия.

ПАМ е наложена на основание чл. 171, т. 1, б. з/гг от ЗДвП, според която нормативна разпоредба за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5. В текста на процесната Заповед е посочено нарушение по чл. 175, ал. 3 от същия Закон, според която норма се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В Заповедта изрично е посочено и самото нарушение – управление на МПС с прекратена регистрация. С оглед така изложеното съдът намира, че процесният ИАА е правно и фактически обоснован и ясен.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в законово предвидения срок от придобиването му, не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, кореспондира с нормата на чл. 18б, ал. 1, т. 10, вр. чл. 18, т. 2 от Наредба №I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, предвиждаща служебно прекратяване на регистрацията на автомобил, при неизпълнение на задължението за регистрация, от страна на новия собственик. Анализът на цитираната разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, налага извода, че регистрацията на МПС се прекратява по силата на закона, след изтичане на двумесечния, респективно– шестмесечния, срок за регистрация от страна на новия собственик на автомобила, като резултат от неизпълнението на законовото му задължение - да регистрира закупения/наследения от него автомобил. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. В конкретния случай служебната дерегистрация е извършена именно служебно по този ред и на това основание на 02.10.2025 г. Съгласно същата разпоредба, контролните органи не са задължени да уведомяват приобретателя на ППС за служебното прекратяване на регистрацията, както например предвижда чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и по отношение на която хипотеза е постановено Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Даденото в това Постановление тълкуване кореспондира с изричното съдържание на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, който за разлика от чл. 145, ал. 2 ЗДвП поставя задължение за контролните органи да уведомят собственика на автомобила за факта на прекратяване на регистрацията. Настоящият случай не е такъв. Още повече, че в разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредбата са изрично посочени случаите, при които се уведомява собственикът на МПС, като прекратяването по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП не е сред изброените.

Съобразно гореизложеното, следва да бъде изведено от правна страна заключението, че собственикът на МПС е носител на задължението да регистрира закупения от него автомобил. Поради това той е длъжен да познава законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението на това му задължение. Жалбоподателят като е собственик на процесното МПС е следвало да положи необходимите усилия, като в законоустановения срок от придобиването, което е станало две години и половина по-рано от дерегистрацията, регистрира превозното средство. Незнанието на факта, че собственият автомобил е със служебно прекратена регистрация се дължи на проявена непредпазливост под формата на небрежност. Нарушителят може и да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, свързани с реда за движение по пътищата само на регистрирани превозни средства, но е бил длъжен, на основание чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като собственик на превозното средство и е могъл да ги предвиди, ако бе проявил достатъчна заинтересованост. Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч и дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на водач" и пр. - "Ignorantia legis non excusat" – незнанието на закона не оневинява.

Следва да се посочи и това, че съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗАНН ПАМ се налагат, за да се предотвратят и преустановят административните нарушения, както и да се предотвратят и отстранят вредните последици от нарушенията. При налагане на ПАМ административният орган действа при условията на обвързана компетентност, поради което при наличието на горепосоченото обстоятелство управление на МПС с прекратена регистрация не е налице правна възможност, а задължение да наложи ПАМ.

По делото не са представени и доказателства, че към датата на издаване на акта, дори и към настоящия момент, нарушението е отстранено – че е налице пререгистрация на автомобила и същият е надлежно регистриран. При отпадане на това обстоятелство отново жалбоподателят е този, който следва да се погрижи за получаване на СУМПС поради отпадане на основанията за това. Към датата на съставянето и връчването на акта обаче са били налице основанията за неговото издаване, поради което той се явява законосъобразен. Срокът, в който той е следвало да осъществи правнозадължителното си поведение, но не го е сторил, не е кратък, той е имал на разположение две години за предприеме съответните действия. Дерегистрацията е станала достатъчно дълго след изтичането на 6-месечния срок за пререгистрация, а от самата дерегистрация до извършване на нарушението – управление на МПС, което не е надлежно регистрирано, също са изтекли близо 4 месеца.

От така изложеното се налага извода, че процесната Заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, без допускане на съществени процесуални нарушения, при съобразяване с принципите на административния процес и без допуснати нарушения на материалния закон и неговите принципи, поради което тя следва да бъде оставена в сила.

Воден от изложеното и на основание 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 172, ал. 5, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 171, т. 1, б. з/гг от Закона за движението по пътищата, Административен съд- Габрово

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № GPAM-1796665 от 12.02.2026 г. на младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която на жалбоподателя Х. Н. С. от гр. Севлиево, [ЕГН] е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца.