Решение № 323 от 26.01.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 323

Стара Загора, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - V състав, в съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

РАЙНА ТОДОРОВА

При секретар ПЕНКА МАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия РАЙНА ТОДОРОВА административно дело № 20257240701016 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на Й. А. Д. [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], вх.В, ет.5, ап.68, подадена чрез пълномощника й адв. С. Н. С. от АК-Стара Загора, против Решение № 1040-23-93 от 11.09.2025г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Стара Загора, с което е оставена без уважение, като неоснователна, подадената от Й. Д. жалба и е потвърдено изцяло Разпореждане №231-00-388-3/ 09.07.2025г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Стара Загора.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното Решение № 1040-23-93 от 11.09.2025г. на Директора на ТП на НОИ-Стара Загора и на потвърденото с решението разпореждане на Ръководителя на осигуряването за безработица, по съображения за тяхната необоснованост и за издаването им в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката оспорва направения от решаващия орган извод, че компетентната държава за отпускане на заявеното обезщетение за безработица, е Кипър, тъй като Й. Д. е живяла и работила на територията на Кипър от 12.08.2020г. до 01.02.2025г., което определяло Кипър като държава по последна трудова заетост и държава по пребиваване. Поддържа, че този извод и обуславящите го мотиви са формирани при неправилно приложение на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и на Регламент (ЕО) № 987/ 2009, като при произнасянето си Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е дал приоритет на съществувалата трудовоправна връзка на Й. Д. с държавата по последната й трудова заетост и необосновано и неправилно тази трудовоправна връзка и нейната продължителност са възприети като основен критерий при определяне на държавата по пребиваване. Счита, че критерият за определяне на обичайното пребиваване се свързва с обстоятелството къде е установен центърът на жизнените интереси на едно лице, която преценка следва да се извърши с оценка на релевантните факти по кодифицираните критерии по чл.11 по Регламент (ЕО) №987/2009, а не единствено при отчитане на продължителността на периода на полагане на труд в друга държава - членка на ЕС. В жалбата са изложени подробни съображения относно причините, поради които Й. Д. е заминала да работи на територията на Кипър, като твърди, че пребиваването й на територията на Кипър е било обусловено единствено от наличието на трудово правоотношение, никога не е имала намерение за трайно установяване в Кипър, не е прекъсвала връзката си с България, където е установен центърът на жизнените й интереси. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Стара Загора, като преписката бъде върната на компетентния орган за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от Й. Д. заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Ответникът по жалбата – Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Изцяло поддържа мотивите, изложени в обжалваното решение, като счита, че от събраните доказателства по несъмнен начин се установява, че в по-голямата част през последните 20 години Й. Д. е живяла и работила извън територията на РБългария, което сочи, че РБългария не може да бъде определена като държава по пребиване, поради което обезщетението за безработица следва да се претендира от Кипър - държавата на пребиваване по време на последната трудова заетост на лицето.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На 18.02.2025г. жалбоподателката в настоящото съдебно производство – Й. А. Д., е подала чрез Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Стара Загора, до Директора на ТП на НОИ – Стара Загора, заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание Кодекса за социално осигуряване (л.82 по делото). В заявлението е декларирано, че в периода от 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, Й. Д. е упражнявала трудова дейност в Кипър за периода от 16.01.2023г. до 31.01.2025г. Приложено е и Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава членка на ЕС/ЕИП или Швейцария, в което лицето посочва, че за времето от м.08.2020г. до м. 01.2025г. е работило в Кипър. В Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65, §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 (л.78), Й. Д. е посочила, че за периода на трудовата заетост в Кипър от м.08.2020г. до м. 01.2025г., преобладаващата част от роднините й са живели в България, където притежава постоянно жилище; в чужбина е живяла в жилище под наем, като се е завръщала в България по няколко пъти в годината или по-рядко. Й. Д. не е декларирала причините, поради които най-често се е завръщала в България през периода на последна заетост в чужбина, нито дали нещо я свързва с държавата по последната й заетост в чужбина и дали има намерение за постоянно оставане в държавата по последната си заетост.

Посредством системата за електронен обмен на социално осигурителна информация ЕESSI, са получени изисканите за издаване от компетентната институция на Кипър формуляри за удостоверяване на осигурителни периоди и осигурителен доход - структурирани електронни документи СЕД U017 – осигурително досие и СЕД U004 – информация за заплати, от които се установяват периодите на заетост на Й. Д. като наето лице в Кипър, размера на трудовото възнаграждение, периодите на осигуряване и т.н, като удостовереният период на трудова заетост на Д. в Кипър е от 12.08.2020 до 31.01.2025г. с незначителни прекъсвания. Чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация ЕESSI е получен и формуляр Н006 – отговор на искането за предоставяне на информация за пребиваване от КИ на Кипър.

С Разпореждане №231-00-388-3/09.07.2025г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Стара Загора, на основание чл.54ж, ал.1 вр. с чл.11, §3, буква „а“ и чл.65, §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО на Й. А. Д.. В мотивите на разпореждането е посочено, че Й. Д. е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, след прекратяване на трудова дейност в Кипър. Със СЕД U017, получен чрез системата за електронен обмен на социално-осигурителна информация EESSI, за Й. Д. са потвърдени периоди на заетост в Кипър от 12.08.2020 до 01.02.2025г. с обща продължителност 4 години, 1 месец и 10 дни. Със СЕД Н006 компетентната институция на Кипър потвърждава, че за периодите на трудова заетост Д. е пребивавала в Кипър. По съображения, основани на чл.65, §2 във вр. с чл.65, §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, е направен извод, че компетентна по отношение на отпускане на обезщетение за безработица, е институцията на Кипър, явяваща се държавата на пребиваване по последната заетост на Д., съотв. че НОИ не е компетентната институция по отношение преценка на правото на ПОБ на лицето.

В законово установения срок Й. Д. е оспорила пред Директора на ТП на НОИ – Стара Загора Разпореждане №231-00-388-3/ 09.07.2025г. на Ръководителя на осигуряването за безработица.

С обжалваното Решение № 1040-23-93 от 11.09.2025г., постановено в производство по чл.117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Стара Загора е отхвърлил, като неоснователна, подадената от Й. Д. жалба и е потвърдил изцяло Разпореждане №231-00-388-3/09.07.2025г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Стара Загора. Изцяло са споделени мотивите, изложени от Ръководителя на осигуряването за безработица и обективираният в разпореждането за отказ на ПОБ извод, че задължена за плащане на обезщетения за безработица е институцията на държавата по пребиваване на лицето по време на последната заетост. Посочено е в решението, че Регламент (ЕО) № 883/2004 предвижда възможност за изместване на тази компетентност към държавата по пребиваване по време на последната заетост, когато тя е различна, ако през периода на последната заетост лицето е запазило тесни връзки с държавата по пребиваване, където се завръща след края на заетостта, съответно в тази държава има по-голяма вероятност да намери нова работа. С тази цел били установени и критерии за определяне на държавата по пребиваване – тази, в която се намира центърът на жизнените интереси на лицето. Сочи се в решението, че изведено от трайната практика на СЕС (Решение на СЕС по дело С-76/76), основен критерий при определяне на държавата на пребиваване за трудово активните лица, е трудово правната връзка със съответната държавата, характерът й и нейната продължителност. В мотивите на решението е извършено позоваване на Решение на СЕО по делото „Ди Пауло“, според което чл.65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 не следва да се тълкува разширително, като прехвърлянето на отговорността за изплащане на ПОБ от държавата по последната заетост към държавата по пребиваване е оправдано само за някои категории работници, които са запазили силни връзки в държавата, в която обикновено пребивават, като държавата по постоянно пребиваване следва да се ограничи до държавата, в която работникът, макар и зает в друга държава-членка, продължава да живее и където обичайно се намира центърът на неговите жизнени интереси и в тази връзка от значение биха могли да бъдат обстоятелства от най-различно естество - колко често пътува лицето между местоработата и местопребиваването; какво е семейното му положение и къде живее семейството му; видът на трудовия договор – срочен или не; работи ли по професията си; дали намерението му е за временно пребиваване и натрупване на професионален опит; личните му контакти и връзки в двете държави; социалните му контакти и т.н. След извършена преценка на релевантните обстоятелства и предвид продължителността на трудовата заетост на лицето в Кипър, решаващият орган е направил извод, че за Й. Д. България не е компетентна държава нито по последна заетост, нито по пребиваване, съотв. че Й. Д. няма право на ПОБ по законодателството на РБългария.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореното решение и на потвърденото с решението Разпореждане №231-00-388-3/09.07.2025г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Стара Загора. Като доказателства са приети и справка от ОД на МВР – Стара Загора относно задграничните пътувания на Й. Д. за периода от м. август 2020г. до 31.01.2025г.; заявление за издаване на формуляр U1; самолетни билети и др.

Допуснато е събиране на гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Г. Б. Д. и К. Я. Я..

Свидетелят Г. Д. – син на жалбоподателката Й. Д., заявява, че причината за заминаването на майка му в Кипър, е била съществуващи финансови задължения и тъй като било нужно някой да му помага. Свидетелят твърди, че майка му не е имала намерение да живее за постоянно в чужбина, като се прибирала в България по празници и по време на отпуските – минимум два пъти, а понякога и три пъти в годината. В Кипър Й. Д. е работила в хранителен магазин, а последно – в пекарна, като живеела на квартира. Свидетелят заявява, че преди това майка му е работила в Гърция 15-17 години или 13-15 години – не си спомня точно, като после отишла да работи в Кипър, тъй като имали финансови затруднения – имали кредити за връщане и трябвало да си помогнат по някакъв начин. След прекратяване на трудовото й правоотношение в Кипър и завръщането й в България, Й. Д. живеела в жилище, на което свидетелят бил наемател, на адреса по лична карта, като Д. проявявала интерес да си търси работа в България.