Решение № 1608 от 09.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1608 гр. София, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря АННА ИВ. Г.А като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20211110213563 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от „Д.К.Ф“ ЕООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление гр.С, Район „В“, ж.к.“М л“, ул.“Р и“ №, представлявано от управителя СТ. АНГ. К., чрез адв.С.Г. от САК, срещу наказателно постановление №23-004077/02.09.2021 г., издадено от директор на ДИТ-Софийска област, с което на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, в качеството на работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение на чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

Жалбоподателят твърди, че процесното НП е неправилно и незаконосъобразно издадено. Навежда доводи, че наказващият орган е възприел изцяло неправилните и неверни констатации в АУАН, относно правните отношения между дружеството и лицето ЯС. АЛ. Д., без да вземе предвид приложените документи и изложените правни доводи в представеното писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Позовава се на сключен граждански договор на 17.08.2021 г., между дружеството1 жалбоподател и Я.Д., съгласно който лицето Д. е следвало да извършва проверка на всички стоки и тяхното ценообразуване, находящи се в проверения обект, и тяхното съответствие с търговската политика на възложителя, изразяваща се в слагане на минимални надценки на стоките, да разпределя, подрежда, етикира и ценообразува получената в периода 16.08.221 г. – 18.08.2021 г. стока в търговския обект, да се запознае с програмата за ценообразуване, складиране и обслужване на клиенти в обекта, като е налична и уговорка, че след приключване изпълнението на гражданския договор, ще сключат трудов договор в посочените в т.3 параметри, т.е. страните правят планове за сключване на трудов договор, а не започват фактическото му изпълнение, така както е констатирано в процесното НП. Твърди, че на 20.08.2021 г., страните по гражданския договор подписват протокол за неговото успешно приключване, което е осъществено на 18.08.2021 г. и частично на 19.08.2021 г. Навежда доводи, че изпълнението на задълженията по гражданския договор от Явор Д. не представлява престиране на работна сила и трудово правоотношение по смисъла на КТ, както и че липсват характерните за трудовото правоотношение периодичност, ежедневност и последователност на изпълнение на трудовите функции, доколкото констатациите са само за 18.08.2021 г. и не констатират никакви по-конкретни дейности. Сочи, че лицето Д. не е бил продавач-консултант, както е посочено в АУАН, а е изпълнявал задълженията си по гражданския договор, насочен към постигане на определен резултат, което не може да се третира като трудово правоотношение.

Навежда доводи, че лицето Д. е декларирал планираното, между страните бъдещо и евентуално сключване на трудов договор, при изложените параметри, а не текущото към 18.08.2021 г. трудово споразумение. Твърди, че върху лицето Д. е упражнен психически натиск при попълване на декларацията от проверяващите длъжностни лица, свидетел на който става и управителят на дружеството-жалбоподател, в резултат на който лицето Д. е декларирало данни, които не отговарят на действителността.

Моли съда на посочените в жалбата основания да отмени процесното НП, като незаконосъобразно, поради липса на трудово правоотношение, за което не е сключен писмен договор между дружеството и лицето Д., липса на виновно поведение, съответно – липса на извършено нарушение от 2 жалбоподателя.

При условията на евентуалност, моли съда да намали наложената имуществена санкция до предвидения в закона минимум от 1500 лева, поради маловажност и първо извършване на нарушение от страна на дружеството.

Жалбоподателят, чрез законният си представител и надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.С.Г. от САК, след приключване на съдебното следствие, моли съда да вземе предвид изложените основания в жалбата за отмяна или изменение на обжалваното НП. Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК, съгласно който претендира адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева с ДДС.

Ответната страна по жалбата: ДИТ-Софийска област, чрез надлежно упълномощения си представител–юрк.Й.Петров, след приключване на съдебното следствие, моли съда да потвърди обжалваното НП. Навежда доводи, че извършването на вмененото нарушение от жалбоподателя се установява от събраните по делото доказателства, а представеният граждански договор следва да се приеме единствено като последващо поведение, доколкото същият не е бил представен до момента на съставяне на АУАН, поради което представеният документ се явява частен по своя характер. Позовава се на противоречия в дадените показания от свидетеля Д., както и на несъответствия, между декларираните данни от същия в писмената декларация, вменените му задължения с представения граждански договор и дейността, която е заварен да извършва в обекта към момента на проверката.

Относно размера на наложената санкция счита, че обществената опасност на нарушението не обосновава налагане на такава в минималния предвиден в закона размер, доколкото в случай на реализиран риск от трудова злополука, лицето няма да получи защитата, която му дава трудовото законодателство, като освен това счита, че следва да се вземе предвид времето на полагане на труд от лицето, без да е уредено трудовото правоотношение.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

3

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва процесното НП, видно от ангажираните от страните писмени доказателства, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 18.08.2021 г., длъжностни лица при ДИТ-Софийска област, сред които и старши инспектор Ал. Ив. З., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „Д.К.Ф“ ЕООД, като посетили на място обект на контрол: супермаркет „Ф“, находящ се гр.С, ул.“Р и“ №, стопанисван от дружеството. В хода на проверката на посочената дата, около 15:08 часа, контролните органи заварили в обекта лицето ЯС. АЛ. Д. да работи като продавач-консултант, доколкото същото било зад касата и е обслужвало клиент.

В предоставена декларация на лицето, последното собственоръчно вписало, че работи в търговския обект, стопанисван от „Д.К.Ф“ ЕООД, на длъжност „продавач-консултант“ от 18.08.2021 г., с работно време от 09:00 часа до 18:00 часа, с почивка в работния ден от 1 час, с почивни дни – събота и неделя, както и че получава трудово възнаграждение в размер на 650 лева.

По време на проверката в обекта присъствал и управителя на дружеството – СТ. АНГ. К., която заявила на контролните органи, че изпробват лицето дали ще се справи с работата.

Въз основа на така направените констатации в хода на проверката, компетентно длъжностно лице: старши инспектор Ал. Ив. З., съставил на 26.08.2021 г. АУАН №23-004077, в присъствието на един свидетел, присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта – И Р И, против дружеството-жалбоподател, за това, че „Д.К.Ф“ ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на КТ, не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила, като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето ЯС. АЛ. Д., ЕГН **********, преди постъпването му на работа, с което е нарушил чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

4

АУАН е надлежно предявен и връчен лично на управителя на дружеството на датата на неговото съставяне – 26.08.2021 г., със саморъчно вписани обяснения, че в момента на проверката лицето е било запознавано с условията н труд, но впоследствие се е отказало от работата и е напуснало обекта.

Жалбоподателят представил писмени възражения пред наказващия орган, ведно с граждански договор от 17.08.2021 г. и протокол за извършена работа от 20.08.2021 г., на 31.08.2021 г., вместо на 30.08.2021 г. – първият работен, присъствен ден, считано от датата на връчване на АУАН на 26.08.2021 г., видно от поставената дата на входящия номер върху писмените възражения, т.е. извън законоустановения 3-дневен срок в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на направените констатации в АУАН, компетентно длъжностно лице: директор на ДИТ-Софийска област, издал НП №23-004077 на 02.09.2021 г., в което възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка и на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, наложил на жалбоподателя, в качеството му на работодател по смисъла на параграф 1, т.1 от ДР на КТ, имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение на чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите З. и Д.; както и от приобщените писмени доказателства: процесните АУАН и НП;

Протокол за извършена проверка

№ПР-2127671/26.08.2021 г.; идентификационна карта на „Д.К.Ф“ ЕООД; призовка по чл.45, ал.1 от АПК; саморъчно попълнена и подписана декларация от ЯС. АЛ. Д.; декларация от ЯС. АЛ. Д. от 25.08.2021 г.; фискален бон от 18.08.2021 г., 15:07 часа, издаден от ФУ в проверения обект; писмено възражение срещу АУАН, ведно с приложените към него граждански договор и протокол за извършена работа;

Заповед №3-0058/11.02.2014 г. и Заповед №3-0025/08.01.2019 г., и двете издадени от изпълнителния директор на ИА“ГИТ“.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено следното от правна страна:

АУАН и

НП са издадени от

5 компетентни органи, съгласно представените два броя заповеди, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Правилно е приложен материалния закон.

Изложената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка безспорно се установява от всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, поради което съдът приема, че отговорността на дружеството правилно е ангажирана на основание чл.414, ал.3 от КТ за извършено от него нарушение на трудовото законодателство, осъществяващо признаците от състава на административно нарушение по чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

Жалбоподателят е приел на работа в стопанисвания от него търговски обект като работник лицето ЯС. АЛ. Д., без да е сключил с него трудов договор, преди постъпването му на работа. В разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ законодателят изрично е посочил, че работодателят е длъжен да сключи с работника или служителя трудов договор, преди постъпването му на работа.

В настоящия случай са налице доказателства, че това изискване не е било изпълнено от жалбоподателя. В този смисъл са показанията на свидетеля З., които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви, изхождащи от лице, даващо показания за непосредствено възприетото от него по време на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото. От показанията му се установяват по безспорен начин направените констатации в съставения АУАН против жалбоподателя, а именно, че „Д.К.Ф“ ЕООД, в качеството си на работодател, не е уредило отношенията по предоставяне на работна сила от ЯС. АЛ. Д. като трудови правоотношения, като не е сключил с лицето трудов договор, преди постъпването му на работа.