Определение № 473 от 10.07.2025, Районен съд - Ихтиман

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 473 гр. Ихтиман, 10.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело № 20251840100828 по описа за 2025 година

Производството по делото е инициирано въз основа на искова молба, подадена от Б. С. К., ЕГН **********, чрез адвокат В. С., против ответниците:

В. В. Б., Л. В. Б., Д. В. М., Е. В. Б., И. В. Б., М. Д. М., М. Д. М., М. Я. Б., Н. Д.

М. и Г. А. Г..

Исковата молба е с прано основание чл. 34 от ЗС – делба на имот, за който имот ищецът сочи, че той и ответниците притежават идеални части от същия.

След образуване на делото и въз основа на извършена справка е установено, че ответникът И. В. Б., ЕГН ********** е починал на 28.03.2019 г., която дата предхожда датата на иницииране на настоящото производство.

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 9.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г., ОСГТК процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на иск, като е допълнено и че исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално правоотношение. В мотивационната част на тълкувателното решение е отразено следното: „Смъртта прекратява съществуването на физическото лице като правен субект и слага край на неговата правоспособност. Когато правоспособността по материалното право не е налице, заедно с това отпада и процесуалната правоспособност.

Страни по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимостта на гражданския процес като производство. Починалото физическо лице не е правен субект, няма правоспособност и не може да бъде субект и на процесуални правоотношения като страна. Поради това, предявяването на иск срещу лице, което към този момент вече е починало, изключва изначално възникването на валидно процесуално правоотношение. Исковото 1 производство е недопустимо и подлежи на прекратяване. В този случай не се касае до нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, която може да бъде поправена по реда на чл. 129 ГПК (респ. да породи и задължение за съда да даде указания за отстраняване на недостатъците), а до липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса. Това обуславя и невъзможност процесът да продължи по реда на чл.

227 ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение. След като процесуално правоотношение не е възниквало, то не може и да бъде "продължено" при условията на чл. 227 ГПК. Без правно значение е знанието или незнанието на ищеца, че посоченият от него ответник е починал.

Законодателят не е уредил правно основание, по силата на което да се приеме, че и в този случай, за целите на гражданското съдопроизводство, процесуалното правоотношение с несъществуващия правен субект се поражда, а след това производството продължава с участието на неговите правоприемници.“

По настоящото дело, както бе посочено по-горе, се установи, че един от ответниците - И. В. Б., е починал преди предявяване на иска. Това означава, че спрямо него не може да възникне годно процесуално правоотношение, в който смисъл е цитираното тълкувателно решение, поради което делото подлежи на прекратяване. В същото време исковата молба е такава по чл. 34 от ЗС – за делба на недвижими имот, като в подобно производство следва да вземат задължително участие всички съделители. Тоест, ответниците по исковата претенция задължително трябва да участват по делото, защото в случая не са налице субективно предявени искове спрямо всеки един от тях, които искове могат да могат да се разглеждат самостоятелно и независимо един от друг. При това положение се налага извод, че делото /поради специфичния му предмет – делба и поради смъртта на един от ответниците, настъпила преди подаване на иска/ подлежи на прекратяване изцяло. По мнение на настоящия съдебен състав прекратяването на настоящото дело не препятства възможността ищецът, ако желае, да подаде наново иск за съдебна делба, като посочи на мястото на починалия ответник негови живи наследници, спрямо които да възникне годно процесуално отношение.

Предвид о това, че делото подлежи на прекратяване, на основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, ищецът следва да заплати държавна такса в размер до 100 лева, но не по-малко от 25 лева. С оглед обстоятелството, че не са извършвани други действия по делото и доколкото е направено искане за делба на един имот, съдът счита, че следва да бъде определена държавна такса в минимален размер, а именно – 25 лева, която е дължима от ищеца.

Мотивиран от горното и на основание чл. 26, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 от ГПК, а така също и предвид дадения отговор в т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 9.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1/2017 г., ОСГТК и съобразявайки предмета на 2 делото, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д. № 828 от 2025 г. по описа на Районен съд – Ихтиман, инициирано въз основа на искова молба с правно основание чл. 34 от ЗС, подадена от Б. С. К. против ответниците: В. В.

Б., Л. В. Б., Д. В. М., Е. В. Б., И. В. Б., М. Д. М., М. Д. М., М. Я. Б., Н. Д. М., Г.

А. Г., поради смъртта на ответника И. В. Б. преди датата на подаване на иска.

ОСЪЖДА Б. С. К., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Ихтиман, държавна такса в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, дължима на основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.

Определението на съда подлежи на обжалване пред Окръжен съд – София, чрез Районен съд – Ихтиман, в едноседмичен срок от получаване на препис от същото.

Препис от определението да се връчи на ищеца, чрез неговия процесуален представител.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 3