Решение № 6079 от 07.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6079 гр. София, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Камелия В. Славкова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20221100108255 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно пасивно съединени искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.1 във връзка с член 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл. 4, § 3 ДЕС вр. чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.

М. М. С., с ЕГН ********** предявява иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.1 във връзка с член 4 от ЗОДОВ за осъждане на Прокуратура на Република България да му заплати сума в размер на 30000лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди от действия на ПРБ, изразяващи се в направено искане на 01.06.2022г. в открито съдебно заседание по НОХД №9804/2020г. по описа на СРС, 13 състав, за налагане на ищеца на мярка за неотклонение „задържане под стража“, без да са на лице основанията за това искане, като искането е уважено, ведно със законната лихва за забава върху сумата от 15.06.2022г. до окончателното плащане. Сочи се, че с Определение от 09.06.2022г. по ВЧНД №2229/22г. състав на СГС е отменил наложената мярка за неотклонение. Не се спори, че мярката за неотклонение не е приведена в изпълнение и М. М. С. не е задържан под стража.

Независимо от това, М. М. С. твърди, че с действията си ПРБ му е нанесла неимуществени вреди, изразяващи се в психически срив, ищецът бил принуден да се укрие, за да не бъде арестуван, поради което за 14 дни било нарушено правото му на свободно придвижване.

М. М. С. предявява и иск с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС вр. чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за осъждане на Софийски Районен Съд да му заплати сума в размер на 30000лв., представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, претърпени в периода от 01.06.2022 г. до 15.06.2022 г., в резултат на съществено нарушение на правото на Европейския съюз, допуснато по НОХД №9804/2020г. по описа на СРС, 13 състав. Сочи се, че в нарушение на чл.66 НПК съдията от състава на СРС е променил мярката за неотклонение на М. М. С. от „подписка“ в мярка за неотклонение „задържане под стража“ въпреки, че подсъдимия не е имал назначен служебен защитник, за Съда е било известно местонахождението на М. М. С. и е следвало да предприеме други процесуални способи за осигуряване присъствието на подсъдимия. Посочва се, че съгласно чл.6,§I от КЗПЧОС и чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, „всяко лице при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения ....има право на справедливо и публично гледане на неговото дело....от независим и безпристрастен съд..“ като с действията и бездействията си, съдията от състава на СРС не бил безпристрастен и 1 подложил ищеца на унизително отношение, лишил го е от свобода и сигурност, с което нарушил, чл.3, чл.5 §I, чл.6 §1 от КЗПЧОС и чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Претендира се, че са нанесени същите неимуществени вреди.

В условията на евентуалност искът срещу СРС се предявява с правно основание чл.49 ЗЗД за вреди от незаконосъобразно наложена мярка за неотклонение.

В законно установения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответникаПрокуратура на РБ, в който предявения иск се оспорва изцяло като неоснователен и недоказан по основание и размер. Твърди се, че фактическия състав на отговорността по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ не е осъществен поради това, че взетата мярка за неотклонение не е приложена и задържане не е имало. Оспорва се да са нанесени вреди, евентуално ако има такива, да се дължат на взетата мярка за неотклонение.

В законно установения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответникаСофийски районен съд, с който предявения иск се оспорва по основание и размер. Посочва се, че ищецът е разполагал и реално е упражнил правото си на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес чрез подаването от негова страна на частна жалба срещу определение от 01.06.2022 г. по НОХД №9804/2020 г. на СРС, НО, 13 състав, като несъгласието с мотивите на съдебния акт не се равнява на отказ от правосъдие. Поради своевременно администриране на подадена жалба и упражнен инстанционен контрол, не се установява нарушение на чл. 47 ХОПЕС или на чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Доколкото по НОХД №9804/2020г. по описа на СРС ищецът не е подлаган на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание, за ответника е неясно какво нарушение на чл. 3 КЗПЧОС се претендира да е извършено. Сочи се липса на нарушение на чл. 5,§ 1 КЗПЧОС, доколкото мярка за неотклонение „задържане под стража“ не е приведена в изпълнение, т .е. ищецът не е имал качеството на арестувано или лишено от свобода лице.

Сочи се и, че ищецът не обосновава признак на „същественост“ на твърдяните от него нарушения, нито доказва претърпяване на вреди.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира следното:

От представените материали, съдържащи се в НОХД № 9804/2020 г. по описа на Софийски районен съд, НО, разпределено първоначално за разглеждане от 13-ти с-в, съдебното производство е б и л о образувано въз основа на обвинителен акт по досъдебно производство №1626/2019 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № 33392/2019 г. по описа на СРП, с който обвиняемият М. С. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 325, ал. 4 вр. ал. 2 вр. ал. 1 във вр. чл. 28, ал. 1 НК.

С разпореждане на съда от 14.12.2020 г. делото е насрочено за разглеждане в разпоредително заседание, като призовката, ведно с препис от разпореждането на съда и от обвинителния акт, са получени лично от подсъдимия С. срещу подпис на лицето.

Ход на делото не е даден, поради неявяване на последния в съдебната зала, като делото е насрочено за друга дата, а съдът е постановил принудителното довеждане на подсъдимия чрез органите на ОД „Охрана“. С протоколно определение от 06.04.2021 г.

СРС на основание чл. 270 от НПК е взел спрямо подсъдимия С. мярка за неотклонение „задържане под стража“ предвид повторното му неявяване в съдебно заседание.

Представена е призовка за явяване на М. М. С. в с.з., насрочено за 26.05.2021г., връчена лично на 29.04.2021г., като връчването е последвано от искане от същата дата на лицето, започващо „Алооо, С.“, очевидно адресирано до съдията, разглеждащ НОХД № 9804/2020 г., с което е поискано да му бъде предоставен препис от ДП, уведомил е СРС, че ще се защитава сам, че живее в гр.Стара Загора, иска отвод на съдията поради наличие на образувани дела за обезщетения от действия и бездействия на съдии от СРС и е уведомил за свой имейл адрес. На 26.05.2021 г. в открито съдебно заседание подсъдимият се е явил лично, доведен от Затвора – гр. София, като по искане на защитата взетата му мярка за неотклонение „задържане под стража“ е изменена в „подписка“. В съдебно заседание, проведено на 07.07.2021 г. делото е отложено поради неявяване на подсъдимия, който своевременно е уведомил председателя на съдебния състав за вероятността да закъснее. На 13.10.2021 г. е 2 проведено разпоредително заседание с участието на подсъдимия, в което СРС е потвърдил взетата спрямо С. мярка за неотклонение „подписка“. В това съдебно заседание, М. М. С. се е отказал от защитата на назначения му служебен защитник и е заявил, че ще се представлява сам. В съдебно заседание на 24.11.2021 г. подсъдимият не се е явил в съдебната зала, поради инфекция, настъпила във връзка с коронавирус (Covid-19), като не е представил доказателства за установяване верността на това обстоятелство. В съдебно заседание на 15.02.2022 г. подсъдимият се е явил лично, даден е ход на делото и е допуснато изготвяне на СМЕ за установяване на актуалното неврологично състояние на М. М. С.. По делото е постъпила молба с вх.№ 21005719/15.03.2022 г. от М. С. с искане, че при неизготвяне в срок на заключението по допусната експертиза, делото следва да бъде пренасрочено за друга дата „тъй като без тази експертиза заседанието е безсмислено“.

В съдебно заседание на 06.04.2022 г. М. М. С. не се е явил, поради което СРС е приел, че съгласно чл.66 от НПК, неявяването без уважителни причини от страна на подсъдимия, следва да има за последица вземане спрямо него на по-тежка мярка за неотклонение. Изложени са мотиви, че подсъдимият е бил редовно уведомен и не е посочил уважителни причини за неявяването си; бил е уведомен за това, че съдът го е задължил да се явява в съдебно заседание и последиците от неизпълнение на това свое задължение. Посочено е, че това не е и първото неявяване на подсъдимия, като при предходно неявяване е изложил твърдения за уважителни причини, но не е представил доказателства за тях, въпреки указанията на съда. Прието е, че за неявяването нито се твърдят, нито се представят доказателства за причина, която да го е възпрепятствала да се яви. С оглед на което и предвид цялостното поведение на подсъдимия, състава на СРС е приел, че съгласно чл.66 от НПК взетата мярка за неотклонение следва да бъде изменена в задържане по стража, доколкото само с нея щели да се постигнат целите на мярката за неотклонение и да се обезпечи нормално протичане на наказателното производство. М. М. С. е атакувал протоколното определение от 06.04.2022 г., с което мярката му за неотклонение е изменена в по-тежка такава пред СГС. С определение №834/21.04.2022 г. СГС, НО, I-ви въззивен състав е отменил обжалвания съдебен акт и е потвърдил мярката за неотклонение „Подписка“.

В писмо с вх.№ 21009388/04.05.2022 г. от Министерство на вътрешните работи, отдел „Противодействие на криминалната престъпност“ е постъпил информация, че към дата 26.04.2022 г. са били проведени оперативно-издирвателни мероприятия по отношение на лицето М. С., че същият е търсен на регистрирания му постоянен адрес в гр. София, но не е бил установен. По делото са постъпили молби от 04.05.2022 г., от 19.05.2022 г., от 23.05.2022 г., от 25.05.2022 г. и от 30.05.2022 г. от М. С., в които съдията, разглеждащ делото е наричан с обидни епитети, като фамилията му е преиначавана по обиден начин, в молбите настоящия ищец иска да му бъде назначен нов служебен защитник, като е недоволен от всички, които до този момент са били назначени, и да му бъдат предоставени негови координати за организиране на защитата му, като е оставил имейл адрес и телефон за контакт. Посочил е, че в периода 27.05.2022 г. – 07.06.2022 г. се е намирал на територията на гр. София, като е представил и информация кои адвокати не желае да поемат защитата му. На 31.05.2022 г. е постъпила жалба с вх.№ 21010994 от М. С., с която е поискал в насроченото за 01.06.2022 г. открито съдебно заседание наложената му мярка за неотклонение „подписка“ да бъде отменена. В съдебно заседание на 01.06.2022 г. М. С. не се е явил лично, като първостепенният съд е открил производство по 270 от НПК и отново е изменил мярката му за неотклонение в „задържане под стража“. В мотивите си СРС е посочил, че подсъдимият е бил уведомен за задължителното си участие, в насроченото за 01.06.2022 г. открито съдебно заседание, без да посочи уважителни причини за неявяването си, като акцентира и върху получената справка от МВР, че последният не бил открит на постоянния му адрес, а в постъпилите книжа по електронна поща е посочил адрес, находящ се в Стара Загора, където се изпълнява и взетата му мярка за неотклонение „подписка“, предвид което била налице реална опасност от неговото 3 укриване и извършване на друго престъпление. Твърди се, че в конкретното съдебно заседание заключението по назначените съдебно-медицинска и комплексна съдебнопсихиатрична и съдебноневрологична експертиза било изготвено и единствената причина за отлагане на делото е в подсъдимия. Подчертава се и обстоятелството, че конфликтите между подсъдимия и назначаваните му служебните защитници също възпрепятстват нормалното протичане на делото.

С Определение №1284/15.06.2022г., постановено по в.ч.н.д.№2229/2022г. СГС, НО, 7 състав е отменил протоколното определение, с което е изменена мярката за неотклонение „задържане под стража“ и е потвърдил мярката за неотклонение „Подписка“. Изложени са мотиви, че въззивната инстанция не намира за установено наличие на някоя от предпоставките, визирани в чл. 66 от НПК. Посочено е, че основен критерий при определяне на вида на мярката за неотклонение е последващото ревизиране в съответствието между тежестта на избраната мярка за процесуална принуда и нейната цел. „Задържането под стража“ е най-тежката мярка за неотклонение, която с най-висок интензитет засяга правата на обвиняемия, респ. на подсъдимия, сред които водещо е ограничението на правото на лична свобода и неприкосновеност, поради което и винаги следва да се съобразява разпоредбата на чл.57 от НПК в тези случаи. Посочено е, че в конкретната хипотеза първостепенният съд е преценил, че е налице реална опасност от укриване на подсъдимия, позовавайки се на справка от МВР от 26.04.2022 г., според която при извършена проверка подсъдимият не бил намерен на регистрирания му постоянен адрес в гр. София, а в постъпилите от С. молби ставало ясно, че към дата 01.06.2022 г. той не се намирал на територията на гр. Стара Загора, където се изпълнявала мярката му за неотклонение „Подписка“. Изложеното не е прието о т въззивната инстанция предвид обстоятелството, че по делото били приложени множество молби от подсъдимия с адресат – съда, в които се посочва къде се намира подсъдимият, оставен е телефон за връзка, както и имейл адрес, което не кореспондирало със становището, че е налице реална опасност от укриване на последния. От материалите по делото на съда му било служебно известно, че подсъдимия се намирал в гр. София. Предвид гореизложеното, като се вземели предвид финансовото положение на подсъдимото лице и обстоятелството, че живее в друго населено място, което логично води и до извършване на допълнителни разходи за транспорт, въззивният съд е счел, че вземането на най-тежката мярка за неотклонение се явява прекомерна на преследваната цел. Според въззивния състав СРС е следвало да направи опит да осигури присъствието на подсъдимия за следващото съдебно заседание чрез друг процесуален способ, който НПК предвижда – напр. принудително довеждане или санкционирането му по реда на чл. 271, ал. 11 от НПК, чрез който би се осигурила и разумната продължителност на наказателното производство в съответствие със стандарта, установен в чл. 22 от НПК и чл. 6 от КЗПЧОС срок, представляващ неизменна част от правото на справедлив процес. Практически процесуалното дисциплиниране от страна на подсъдимия С. не можело да бъде постигнато с използвания от първоинстанционния съд подход. Несъгласието на подсъдимия да бъде защитаван от определените му от САК служебни защитници (четири на брой) действително представлявало злоупотреба с процесуални права, но не можело да бъде разгледано като основание за изменение на мярката му за неотклонение в по – тежка.