Решение № 16 от 02.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Пловдив, 02.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330119355 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422, във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от управителя инж. А. Г., чрез пълномощник юрисконсулт Х. Х., е предявил против Е. А. А., ЕГН: **********, от град П., ул. „******” № ***, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 13709/ 2023 г. на ПРС, VI гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 6449/ 25.09.2023 г., суми, както следва: главница в размер на 913, 29 лева, представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 13.07.2020 г.22.08.2023 г., обезщетение за забава в размер на 104, 68 лева за периода 30.09.2020 г.31.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2023 г.- датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че за периода от 13.07.2020 г.- 22.08.2023 г. ответникът имал задължения към ищеца в размер на 913, 29 лева- за главница, както и за лихва в размер на 104, 68 лева за периода 30.09.2020 г.- 31.08.2023 г., за обект с адрес: град П., ул. „*******” № ***, като за потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно 1 описани в табличен вид в исковата молба. Ответникът като собственик на имота бил потребител на ВиК услуги и фигурирал в базата данни на оператора с № ********, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Отчетът в имота на потребителя бил извършван съгласно нормата на чл. 25 ал. 8 и чл. 23 ал. 5 от ОУ- при условията на липса на измервателно устройство- по 5 куб.м. на обитател, при завишаване с 1 куб.м. на човек за всяко тримесечие, поради немонтажа на водомер. В случая месечно се начислявало количество за двама обитатели- или по 10 куб.м.

Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми по частно гр. дело № 13709/ 2023 г. на ПРС, VI гр. с-в, като заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия установителен иск за горните суми. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Посочва, че нямало доказателства, че ответницата е собственик или ползвател на имота, поради което не можело да й бъде вменено задължение за заплащане на ВиК услуги. Между страните нямало и сключен договор, поради което общите условия на дружеството й били непротивопоставими. Моли за отхвърляне на исковете. В с.з. особеният представител поддържа отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Със заповед № 6449/ 25.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 13709/ 2023 г. на ПРС, VI гр. с-в, ответникът е осъден да заплати на ищеца следните суми: главница в размер на 2 215, 50 лева, представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 24.11.2017 г.- 26.08.2022 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. ***** № ****, ап. ***, обезщетение за забава в размер на 160, 02 лева за периода 31.01.2018 г.- 31.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2022 г.- датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство:

25 лева- за държавна такса и 315 лева- за адвокатско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като в едномесечния срок по чл. 415 от ГПК заявителят е предявил настоящия установителен иск.

По делото са представени справка за задълженията на абоната и за водомерите в обекта, а също така и копия от карнети за отчитане на абоната.

Представено е и копие от декларация по чл. 14 от ЗМДТ, касаеща имот, с адрес в град П., ул. „******” № ***, деклариран от Е. Й. Н., ЕГН: **********.

Прието е и удостоверение за наследници, според което Е. Й. Н., ЕГН: **********, е починала на 21.03.2002 г. и е оставила за свои наследници 5 деца- 4 дъщери и един син- И.

М. А., който е починал на 18.08.2006 г., като ответницата е неговата преживяла съпруга.

2

Приета е и съдебно- счетоводна експертиза, която е извършила проверка в счетоводството на ищеца и е установила, че размерът на задълженията на ответника за процесния период за главница и лихва напълно съответствала по размер на претендираните с исковата молба суми. Фактурите били надлежно осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество, като били спазени изискванията на Закона за счетоводството и фактурираното количество потребена вода съответствало на отчетените количества според карнетите на водомера. За процесния период нямало отразени плащания по партидата на ответника.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Според чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребители се извърша от оператора срещу заплащане. Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи е предвидено, че получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай няма спор в процеса, че отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Според чл. 31 ал. 2 от същите е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.

От друга страна, в чл. 3 от цитираната вече Наредба № 4/ 14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2 ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Макар в отговора да се оспорват собственическите права на ответника, от представените удостоверение за наследници и декларация за имота, е видно, че ответницата е собственик по наследство от починалия си съпруг, придобил го от своята майка, на съответна идеална част от имота. Тя ползва ВиК услугите, предоставяни от ищеца, същата е записана като титуляр на партидата, нейното име фигурира и в карнетите. В тази връзка лицето има качеството потребител като съсобственик с открита на свое име партида, поради което съгласно посочената по- горе нормативна уредба за него възниква задължение за заплащане на потребената и отведена вода.

Видно от съдържанието на карнетите, в обекта е начислявана служебно вода, поради липса на измервателно устройство. Доколкото ответникът не е оказал каквото и да е съдействие по изпълнение на задълженията си, следва да понесе и неблагоприятните последици, свързани със служебно начисляване. Отделно, водомерът не е бил сменен от клиента, като отново и тук ответникът е в неизпълнение на задълженията си по ОУ.

Според заключението на вещото лице по ССчЕ, неоспорено от страните, 3 фактурираното количество на потребената вода за процесния период съответствало на количеството отчетена такава по записаните показания в карнетите на водомера на абоната и след като счетоводството на ищеца е редовно водено и регистрите и дневниците на дружеството са надлежно заведени, то следва да се приеме, че отразените в тях доставки са реално извършени. Експертът посочва, че проверката му е установила, че сумите по фактурите били правилно изчислени и съответствали на цените за питейна вода и на записаните в карнетите количества. Предвид липсата на каквито и да е постъпили плащания на абоната и с оглед данните от експертизата, следва, че размерът на дължимите от ответника суми за главница за периода 13.07.2020 г.- 22.08.2023 г. е общо 913, 29 лева, а за обезщетение за забава- 104, 68 лева за периода 30.09.2020 г.- 31.08.2023 г., колкото се и претендират.

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че в хода на устните състезания особеният представител на ответника въвежда възражение за изтекла давност. Доколкото обаче същото е направено за пръв път тогава (в третото по ред с.з.) и не е наведено още с отговора, в срока на който се преклудира като правоизключващо възражение по смисъла на чл. 133 от ГПК, то не следва да се разглежда. Дори и по същество обаче, то се явява неоснователно, защото претенцията не обхваща период по- дълъг от три години преди датата на депозиране на заявлението по заповедното дело, за да има погасяване по давност според чл. 111 буква „в” от ЗЗД, поради което и възражението е неоснователно и не поражда правен ефект.

По така изложените съображения, следва, че претенцията е изцяло основателна за главницата и за лихвата и оттук- установеното вземане по заповедното производство съществува в пълния си претендиран размер за съответните суми. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на точка 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.

С оглед изхода на делото, на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълен размер. Ответникът не е направил разноски по делото, за да му се присъждат такива, доколкото е бил представляван от особен представител в производството, на когото се дължи внесеното от ищеца възнаграждение, независимо от изхода от спора, като в полза на адвоката вече е издаден РКО за съответната сума. Заплатените от ищеца разноски са, както следва: внесени държавна такса от 75 лева, депозити за вещо лице по ССчЕ в размер на 150 лева (реално са внесени 200 лева, поради което разликата от 50 лева следва да се възстанови на ищеца, след подаване на съответна писмена молба с посочване на банкова сметка, по която да бъде върната) и за особен представител в размер от 300 лева, такса за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лева, като и е дължимо, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение, доколкото страната е представлявана от свой пълномощник в процеса, което съдът определя в минималния размер от 100 лева, колкото се и претендират с исковата молба.

4

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 6449/ 25.09.2023 г., издадена по частно гр. дело № 13709/ 2023 г. на ПРС, VI гр. с-в, Е. А. А., ЕГН: **********, от град П., ул. „*******” №***, ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250, представлявано от управителя А. Г., следните суми: главница в размер на 913, 29 лева (деветстотин и тринадесет лева и двадесет и девет стотинки), представляваща неплатено задължение за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 13.07.2020 г.- 22.08.2023 г., обезщетение за забава в размер на 104, 68 лева (сто и четири лева и шестдесет и осем стотинки) за периода 30.09.2020 г.- 31.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2023 г.- датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.