Акт от 15.04.2021, Окръжен съд - Видин

Р Е Ш

Е Н И Е-76

Гр.В.

15 април 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Видинският окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на седми април две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател : В. М.

Членове :1. Г. Й.

2.Д. В. при секретаря В. У. ......................................... и с участието на прокурора..................................................................... изслуша докладваното от съдията Й. гр.д. №118 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С

Решение №646/24.11.2020 г. по гр.д.№654/2020 г. по описа на Районен съд-В. е признато за незаконно уволнението и отменя Заповед № ПО - 02 - 14 -24 /09.03.2020г. на Кмета на О. В.

Възстановена е С.К.Д., ЕГН ********* на заеманата преди уволнението длъжност : Старши специалист „К. и у. п.“ в Отдел „У. на т.“ в О. .В.

Осъдена е О. В.,

БУЛСТАТ : пл.“Б.., да заплати на С. К.Д., ЕГН *********, сумата от 3 407,41лева обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 10.03.2020г. до 10.09.2020г., ведно със законната лихва считана от предявяване на иска - 08.05.2020г. до окончателното издължаване, като иска до пълния претендиран размер е отхвърлен като неоснователен.

Осъдена е О. В., БУЛСТАТ : . пл.“Б., да заплати на С.К.Д., ЕГН ******** сумата от 600,00лева направени разноски по производството.

Осъдена е О. В.

БУЛСТАТ :. пл.“Б., да заплати в полза на Районен съд В.сумата от 296,30лева за държавна такса.

Осъдена е О. В. БУЛСТАТ :, пл.“Б., да заплати в полза на Районен съд В. сумата от 100,00лева за възнаграждение за вещо лице.

Постановено е предварително изпълнение на настоящето решение в частта му на присъденото обезщетение за работа.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от От О. В.,представлявана от д-р Ц. Ц.,Кмет на О. В., пл. Б. чрез пълномощник - .И. Д.- старши експерт „Принудително изпълнение“ в отдел „МДТ“ Поддържа се ,че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано .

На първо място се твърди ,че в процесното решение първоинстанционият съд неправилно и необосновано бил признал за незаконно уволнението и го бил отменил поради обстоятелството, че „не е налице уволнително основание „съкращение на щата“. Съдът бил достигнал до този погрешен извод, тъй като не бил анализирал в цялост събраните по делото доказателства. Неправилно съдът бил приел, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ищецата С.К.Д., заемаща длъжността старши специалист „Кадастър и устройствени планове в отдел „Устройство на територията“ била създадена на нейно място нова длъжност.Видно от Решение №3, прието с Протокол №2 /07.02.2020г. на Общински съвет В. представено и прието по делото като писмено доказателство, била утвърдена нова структура на общинската администрация на Община В.. С него била премахната длъжността старши специалист „Кадастър и устойствени планове“ в отдел „Устройство на територията“, както и трудовите й функции. Видно и от представените по делото писмени доказателства, а именно: длъжностно разписание от дата 09.03.2020 г. същата не фигурирала занапред в администрацията на Община В..

Със Заповед № РД-02-11-210/02.03.2020 г. на Кмета на община В., приета като писмено доказателство по делото, било утвърдено ново длъжностно разписание, считано от 09.03.2020 г. Видно и от представените и приети по делото длъжностни характеристики на останалите служители в отдела, трудовите функции на длъжността старши специалист „Кадастър и устойствени планове“ не се осъществявали от нито една от другите длъжности. Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение било налице действително премахване за в бъдеще на длъжността старши специалист „Кадастър и устойствени планове“ в отдел „Устройство на територията“. Естеството на изпълняваните от ищеца задължения, както и факта, че длъжността му е била единствена с тези функции, предполагала невъзможността възлагането има да бъде прехвърлено на друго лице поради несъвместимостта в техния характер. Решението, с което една щатна длъжност се съкращавала, не подлежала на съдебен контрол, защото била въпрос на стопанска и управленска целесъобразност.

Твърди се ,че в представеното по делото и прието писмено доказателство- доклад на В. Д.- Секретар на община В. до Кмета на община В. относно оптимизиране на работата на Общинската администрация, ясно били изложени мотивите за съкращение на щатните бройки и други структурни и организационни промени в Общината. Предвидено било закриването на някои длъжности в отдел „Устройство на територията“, част от които била и тази на длъжността старши специалист „Кадастър и устойствени планове“. След извършен анализ на дейностите, които са задължение на администрацията, можело да се направи аргументиран извод относно необходимостта от такива структурни промени заради неефективното изпълнение на задачи и дейности. Това налагало утвърждаването на ново длъжностно разписание, според което някои длъжности подлежали на закриване, а други, несъществуващи досега, следвало да бъдат открити. Видно от длъжностното разписание на Общинската администрация, прието с новата структура, отпадали и някои други длъжности поради измененията във функционалните изисквания на административното звено, свързани с изменения в изискванията за съответните длъжности. Тези факти потвърждавали още веднъж обстоятелството, че съществувало реално съкращение на щата. От горното ставало ясно, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че „ служителят заемащ новосъздадената щатна длъжност е продължил да изпълнява идентични по характер трудови функции; второ: трудовата функция на ищеца била била премахната, но на нейно място била създадена друга длъжност със същата трудова функция“, тъй като нямало длъжности ,еднородни по своя характер и функции, както и трудовите функции на ищцата не се осъществявали от нито една друга длъжност. Освен това и самият ищец в исковата молба, както и по време на съдебния процес не конретизирал с кои от новосъдадените длъжности е следвало да бъде извършен подбор.

Сочи се ,че първоинстанционният съд неправилно правел съпоставка между съкратената длъжност на ищцата - старши специалист „Кадастър и устройствени планове“ и новооткритата длъжност старши специалист „Поддръжка цифрови модели, кадастър и регулация“. Това било така, тъй като видно и от наименованието на двете длъжности те не били идентични и касаели осъществяването на различни, несходни функции. Видно от съпоставката на преките задължения на двете длъжности, липсвала пълна идентичност между тях. Дори и да се приемело, че част от задълженията на старата длъжност се изпълняват от новата, пак било налице съкращение на щата, както било в конкретния случай. Не била налице фактическа идентичност между двете длъжности, тъй като новосъздадената длъжност била с различна, несходна трудова функции, видно и от приетите и неоспорени по делото длъжностни характеристики.

Отделно от горното, се иска да се има предвид също, че не е задължително и извършването на подбор при съкращението на щата в конкретния случай предвид следното:

Подборът при уволнение, на основание съкращаване на щата или при намаляване обема на работа, не бил задължителен, когато се премахвала единствена щатна бройка за съответната длъжност и работникът или служителят, който я заема, се уволнява. В тази хипотеза, също така не се извършвал подбор изобщо с всички работници или служители, чиито длъжности не се съкращават, а само с тези, които заемат близки, сходни длъжности. Задължение за работодателя за извършване на подбор било измежду всички негови служители с еднаква или подходяща длъжност, работещи в това регионално звено. В конкретния случай било налице действително премахване за в бъдеще на длъжността старши специалист „Кадастър и устойствени планове“.

Нещо повече, когато се извършвало уволнение по съкращение в щата, с което се премахва единствената по характера си щатна длъжност, какъвто е конкретния случай, работодателят по своя преценка можел да уволни съответния работник или служител, който заема единствената длъжност, или да направи подбор съобразно с критериите и с оглед на целите, посочени в закона. Ако той решавал да не упражнява правото си на подбор, уволненият работник или служител не можел да оспорва уволнението като незаконно затова, че работодателят е уволнил тъкмо него, а не е използвал правото си на подбор, в резултат на което той би уволнил примерно някой друг работник или служител.

Това разрешение следвало от характера на субективното право на подбор, използването на което зависи от преценката на работодателя. Ищецът не бил посочил измежду кои работници счита че е следвало да бъде извършен подбор, при положение, че този щат е закрит. Практиката на ВКС приемала, че е налице реално съкращение и при извършена от работодателя трансформация - когато трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърляла на друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция, както и когато тя се преразпределяла между други длъжности със съществено различаващи се трудови функции. В този случай не възниквало задължения за работодателя да извърши подбор по чл. 329 от КТ.

/Решение № 38 от 23.03.2018 г. на ВКС но гр. д. № 2098/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Г. М., Решение № 153 от 24.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4092/2016 г., IV г. о., ГК. докладчик съдията М. Ф./.

Освен това, дори и да се приемело, че няма реално съкращаване на щата поради предполагано от ищеца наличие на сходни трудови функции като съдържание в други длъжности, Върховният касационен съд бил категоричен по въпроса: „Налице е съкращаване в щата [...], когато трудовите функции по съществуващата преди съкращаването длъжност са заличени и на нейно място е създадена нова - с различна длъжностна характеристика. Дори и част от задълженията на длъжността по стария щат да са запазени - е налице реално съкращаване в щата, ако липсва идентичност със старата длъжностна характеристика на съкратената длъжност.“ (Решение № 257 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1480/2010 г., III г. о., ГК); „Съкращаване в щата има както при намаляване бройките работници или служители, така и само при реална промяна на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното разписание. Във втората хипотеза попадат както случаите, когато трудовите функции по съществуваща длъжност са изцяло заличени и на нейно място са възложени нови, така и когато всички или част от задълженията на една длъжност по стария щат са запазени, но не е налице идентичност със старата длъжностна характеристика на съкратената длъжност. Така например, възможно е трудовите функции на заличената длъжност да се разпределени за изпълнение между други служители с различна длъжностна характеристика... [...] Във всички случаи, когато липсва пълно съвпадение, е налице съкращаване в щата...” (Решение от 28.11.2012 г. на СРС по гр. д. № 36654/2012 г., ГК, 71-ви с-в.) Обобщено можело да се направи следното твърдение: налице е съкращаване на щата, когато трудовите функции по съществуващата преди съкращаването длъжност са разпределени в други такива, стига да липсва идентичност със старата длъжностна характеристика на съкратената длъжност. Това безспорно изключвало вероятността за фиктивно съкращаване, тъй като в Общината не съществувала друга длъжност с идентична характеристика, като тази на съкратения щат. Възлагането на трудови функции от съкратената длъжност за изпълнение на друг работник не водело до незаконност на уволнението. С оглед на всичко гореизложено се иска да се отмени изцяло Решение № 646/24.11.2020 г. на Районен съд-В. по гр. дело № 654/2020 г. като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като вместо него се постанови друго, с което да се признае за законно уволнението на С.К.Д..

Претендира се и юрисконсултско възнаграждение по двете производства.

Ответната страна не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба.

Подадена е и въззивна жалба от С.К.Д., чрез адв. П. П.

П., АК – В., адрес: гр. В., ул.. срещу Решение № 646/24.11.2020 г., постановено по ГД № 654/2020 г. по описа на Районен съд – В. в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата над 3407.41 лева до пълния размер на претендиралата такава от 3786.00 лева. Поддържа се ,че разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ е пределно ясна и гласи, че при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Съгласно изготвената и приета по делото икономическа експертиза брутния размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за период от 6 месеца възлиза на 3786.01 лева, а нетния - на 3407.41 лева. Първоинстанционният съд неправилно бил присъдил нетния размер на дължимото обезщетение, вместо да присъди брутния такъв, в съответствие е чл. 225, ал. 1 от КТ.С оглед на гореизложеното се иска да се постанови решение, с което да се осъди