Решение № 531 от 29.10.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. София, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невена Грозева

Членове:

Бонка Янкова

Николай Джурковски при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора К.П.Софиянски като разгледа докладваното от Николай Джурковски Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200605 по описа за 2024 година Производството е образувано на основание чл. 346 т.1 НПК по касационни жалби на подсъдимия А. П. Т. и на служебния му защитник адв.

Ж. срещу въззивна присъда № 1 от 25.04.2024 г. на Апелативен съд – Варна, постановена по внохд № 301/2023 г. по описа на съда.

В жалбата си подсъдимият А. Т. прави оплакване, че атакуваната присъда е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че не е осъществил състава на престъплението, за което е бил осъден от АС-Варна. В депозираните от него допълнения към жалбата цифрово е релевирана разпоредбата на чл. 348 ал.1 НПК, регламентираща и трите касационни основания, като същевременно словесно се поддържат оплаквания, че присъдата на апелативния съд е неправилна, незаконосъобразна (поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила), необоснована и несправедлива. Изразява се несъгласие с мотивите на присъдата. Излагат се твърдения, че обвинителният акт е несъстоятелен, незаконосъобразен и необоснован и че съдържа само предположения без нито едно пряко доказателство, което да го уличава като извършител на деянието; че присъдата на АС-Варна изцяло се основава на предположения и на косвени доказателства (показанията на близките на пострадалата, които са заинтересовани лица) и че обвинението не е доказано по безспорен, категоричен и несъмнен начин, с което е нарушен чл. 303 НПК; че 1 разследването не е водено обективно, всестранно и пълно, а едностранно срещу него, което е в нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК; че апелативният съд е приел само обвинителната теза, без да даде ясни мотиви защо отхвърля неговата теза; че мотивите са извлечени от обвинителния акт и от спекулациите на вещите лица; както и че председателят на въззивния съдебен състав е влязъл в ролята на прокурор, което е довело до неоснователно завишаване на присъдата му. Оспорва се верността на приетите за установени от въззивния съд релевантни фактически положения относно извършването на деянието и предходното агресивно и насилствено поведение на подсъдимия спрямо пострадалата Г. И., като се твърди, че никога не се е случило нищо от това, което е описано в мотивите на присъдата. Подсъдимият излага собственото си становище по отношение на фактите, като описва друга, различна от възприетата от апелативния съд, фактическа обстановка на настъпилите събития и изобщо на случилото се в инкриминирания период, изключваща участието му в престъплението, за което е осъден Предлага своя интерпретация на някои от фактите. Формулира се и оплакване, че „определянето на кръвнина“ по гражданските искове е неправилно, понеже свидетелите, даващи показания срещу него, лъжат. Алтернативно се заявяват искания обжалваната присъда на АС-Варна да бъде отменена и да бъде постановена нова присъда, с която да бъде признат за невинен и оправдан; присъдата му да бъде намалена значително; или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд-Варна.

В жалбата на защитника а.ов са релевирани цифрово и текстово всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. В изготвеното от него допълнително писмено изложение се твърди, че въззивният съд е формирал неправилно вътрешно убеждение, което е довело до отмяната на първоинстанционната присъда. Това оплакване се обосновава с доводи, че АСВарна е отменил присъдата на ВОС, мотивирайки се основно със заключението на КСМТРЕ; че изцяло е даден превес на данните от медицинските експертизи и от обясненията на вещите лица, без да са анализирани в дълбочина събраните данни и в частност събраните такива относно травмираната ръка на подсъдимия и възможността той да нанесе с нея пет удара в главата на пострадалата; че изводите на въззивния съд относно броя на нанесените удари се явяват изолирани с оглед останалите събрани доказателства; че по същата причина се явява неубедителен и изводът за изключването на „ку-механизма“ за получаване на травматичните увреждания от пострадалата. Оспорва се като неприемлив извода на въззивната инстанция, че е опровергана по безспорен начин възможността жертвата да е починала от ковид, като в тази връзка се отправя упрек, че не е коментирано по никакъв начин откритото в кръвта на починалата вещество „troponin“, което, според защитника, е пряко доказателство за ковид заболяване. Застъпва се становище, че всички състави на престъпленията по чл.116 НК се реализират от субективна страна под формата на вината пряк умисъл, но че в мотивите на обжалваната присъда липсват посочени основания дали с осъществяването на 2 деянието подсъдимият е целял настъпването на смъртен резултат. Заявява се също, че направените общи констатации относно интензитета на нападението и броя на ударите (за който нямало конкретни доказателства) не би следвало да мотивират апелативния съд да достигне до извод за извършено престъпление по чл. 116 НК. Счита, че единствено и само от локализацията на нараняванията не може да се направи категоричен извод, че с действията си подсъдимият е целял настъпване смъртта на жертвата. Сочи се, че относно квалифициращите елементи „обособено мъчителен начин“ и „особена жестокост“ няма обективни доказателства и че за тях в мотивите са изложени само принципни съждения за отношението на подсъдимия към пострадалата.

Твърди се, че за правилната квалификация на извършеното от А. Т. престъпление е следвало да се направи ясно разграничаване между престъпните състави по чл. 116 НК и по чл. 124 НК, което не е било сторено от въззивния съд. В обобщение се изтъква, че неправилният анализ на доказателствата е довел до съществено нарушение на закона, а оттам и да нарушение на процесуалните правила при постановяване на въззивната присъда. Отправя се молба на основание чл. 354 ал.2 НПК атакуваната присъда да бъде отменена изцяло и подсъдимият да бъде оправдан.

Алтернативно се прави искане да бъде отменен обжалвания съдебен акт и делото да бъде върнато на Апелативен съд-Варна за ново разглеждане.

В съдебното заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия А. П. адвокат Ж. поддържа касационните жалби (своята и на подсъдимия), изложените в тях съображения в подкрепа на релевираните оплаквания, както и направените в тях искания. В допълнение развива оплакване, че неправилно въззивната инстанция е оставила без разглеждане и обсъждане свидетелските показания на Т.Я.К., сочена от защитника като очевидец, възприел случващото се в навечерието на 13.06.2020 г. Оспорва и правилността на извода на въззивния съд, че наличието на възникналата двустранна пневмония, приета за основна причина за смъртта, е вследствие получената черепно мозъчна травма. Моли подсъдимия да бъде оправдан или делото да бъде върнато на друг състав на АС – Варна. По отношение на гражданските искове моли същите да не бъдат уважени.

Подсъдимият А. П. не се явява в заседанието пред ВКС и не взема становище.

Гражданските ищци и частни обвинители С. И. К., И. Б. И., Б. И. К. и М.

Б. И. не се явяват и не вземат становище. Служебно назначеният им повереник адвокат Стоян К. моли да бъде потвърдена въззивната присъдата и да се оставят без уважение двете касационни жалби.

Гражданският ищец и частен обвинител Б. Г. И. не се явява. Служебно назначеният му повереник адвокат Т.К. счита подадените от подсъдимия и от неговия защитник жалби за частично основателни. Намира за правилна първоинстанционната присъда, поради което счита, че същата следва да бъде оставена в сила, тъй като приетото с нея за извършено престъпление е това, за 3 което подсъдимият следва да изтърпи наказание и за което съответно да бъде осъден по гражданските искове, но не и по квалификацията, която е направил въззивният съд.

Представителят на Върховната прокуратура намира за неоснователни касационните оплаквания на подсъдимия и на неговия защитник. С оглед на това пледира присъдата на Апелативен съд-Варна да бъде оставена в сила.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди релевираните в касационните жалби доводи и заявените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

Атакуваната пред ВКС въззивна присъда е постановена при второ по ред въззивно производство, след като при първото Апелативен съд-Варна е отменил изцяло присъдата на Окръжен съд-Варна и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция.

При първото разглеждане на делото от ОС-Варна, образувано като НОХД № 377/2021 г., била постановена присъда № 20/01.04.2022 г., с която подсъдимият А. П. Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.124, ал.1, пр.3 НК, за което му било наложено наказание за срок от пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, като е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.116 ал.1 т.6, пр.3 и пр.4 т.6а НК. Със същата присъда на основание чл.59, ал.1 НК било зачетено времето, през което на подсъдимия Т. била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ считано от 26.01.2021 г. С присъдата подсъдимият А. П. Т. бил осъден да заплати на гражданските ищци обезщетения за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 124, ал. 1, пр.3 от НК ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането (11.07.2020 г.) до окончателното изплащане на сумите, както следва: - на гражданския ищец Б. Г. И. сумата в размер на 150 000 лв.; на С. И. К. и Б. И. К. сумите в размер на по 75 000 лв., като предявеният от С. К. граждански иск бил отхвърлен за разликата до пълния му размер от 150 000 лв.; на М. Б. И. сумата в размер на 30 000 лв., като предявеният от нея граждански иск бил отхвърлен за разликата до пълния му размер от 75 000 лв.; и на И. Б. И. сумата в размер на 15 000 лв., като предявеният от него граждански иск бил отхвърлен за разликата до пълния му размер от 75 000 лв. С присъдата били разрешени и въпросите относно веществените доказателства и разноските по делото.

По протест на прокурор при ОП-Варна и по жалби на подсъдимия и на неговия защитник срещу така постановената присъда пред Апелативен съдВарна е било образувано внохд № 154/2022 г., приключило с решение № 116/19.07.2022 г., с което атакуваната присъда на ОС-Варна била отменена изцяло и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

След връщането на делото в Окръжен съд-Варна било образувано нохд № 788/2022 г. по описа на съда, като с определение от 16.09.2022 г. на 4 основание чл. 248 ал. 5 т. 1 и ал. 6 НПК било прекратено съдебното производство и делото било върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза. По внесения нов обвинителен акт срещу подсъдимия А. П. Т. за същото престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и пр. 4 и т. 6а, вр. чл. 115 от НК в Окръжен съд-Варна било образувано НОХД № 109/2023 г. по описа на съда.

По това дело била постановена присъда № 26/31.05.2023 г., с която подсъдимият Т. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 124 ал. 1 предл. 3 НК, за което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години при първоначален общ режим, като бил признат за невинен и на основание чл. 304 НПК оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и пр. 4 и т. 6а, вр. чл. 115 НК. Със същата присъда било зачетено времето, през което на подсъдимия Т. била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ считано от 26.01.2021 г. С тази присъда подсъдимият А. П. Т. бил осъден да заплати на гражданските ищци обезщетения за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 124, ал. 1, пр.3 НК ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането (11.07.2020 г.) до окончателното изплащане на сумите, както следва: - на гражданския ищец Б. Г. И. сумата 150 000 лв.; на С.