Решение № 2171 от 08.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2171 гр. София, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА Административно наказателно дело № 20221110201001 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Н. Б. от гр. София против наказателно постановление № 2262/25.11.2021 г. на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето във връзка с нарушение на чл. 209а, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 4, вр. чл. 63а, ал. 1 от Закона, поради това, че жалбоподателят се е намирал на закрито обществено място във вестибюл 1 на метростанция „Лъвов мост“ и не е поставил защитна маска на лицето си за еднократна или многократна употреба, покриваща носа и устата, в условията на обявената в Република България извънредна епидемична обстановка с Решение № 325/2020 г. на Министерски съвет, удължена с Решение № 358/28.04.2021 г. на Министерския съвет на Р България, на основание чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето със Заповед № РД-01-743 от 31.08.2021 г. на Министъра на здравеопазването, по силата на която всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно 1 препоръките в приложение № 3.

В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно и се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и иска отмяна на наложената санкция.

Административно - наказващият орган, редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и иска да бъде потвърдено наказателното постановление.

Пред първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства – разпитани са свидетелите А. П. А. и И. И. П..

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена от лице с активна процесуална легитимация в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, тя е изцяло неоснователна.

Наказателното постановление е издадено от материално компетентен орган. Актът за установяване на административно нарушение е съставен изцяло съгласно изискванията на чл. 42 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен орган. В наказателното постановление не се установяват пороци от външна страна, описаното в него нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН.

В АУАН, и в обжалваното НП достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението – коректно са отразени мястото, времето, начина на извършване на нарушението, начина на констатирането на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и нарушената законова разпоредба. Описанието, така както е направено, по никакъв начин не накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си.

Именно поради тези съображения съдът намира, че както АУАН, така и наказателното постановление са издадено при спазване на процесуалните правила, предвидени в ЗАНН, които на самостоятелно основание да водят до неговата отмяна.

Не са налице твърдяните неточности и разминавания в акта и наказателното постановление, доколкото и в двете са посочени всички решения за обвяване на извънредно положение и за удължаване на същото, както и Заповедта на Министъра на здравеопазването.

От така събраните по делото доказателства може да се установи по безспорен начин, че именно жалбоподателят е извършено нарушението, за което е наложено наказанието в обжалваното постановление.

2

От показанията на свидетелите А. А. и И. П., както и от приетите писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

С Решение № 325 от 14 май 2020 година за обявяване на извънредна епидемична обстановка, на основание чл. 63, ал. 2 във връзка с ал. 3, т. 1, 2, 3, 5, 7 и 8 от Закона за здравето била обявена извънредна епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 14 май 2020 г. до 14 юни 2020 г. С нея било възложено на Министъра на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор да въведе временни противоепидемични мерки за територията на страната с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите.

С Решение № 395 от 28 април 2021 година на Министерски съвет бил удължен срока на обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020 г. и удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020 г., Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020 г., Решение № 482 на Министерския съвет от 15 юли 2020 г., Решение № 525 на Министерския съвет от 30 юли 2020 г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август 2020 г., Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020 г., Решение № 855 на Министерския съвет от 25 ноември 2020 г. и Решение № 72 на Министерския съвет от 26 януари 2021 г. извънредна епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 1 май 2021 г. до 31 май 2021 г. като отново било възложено на Министъра на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор да въведе временни противоепидемични мерки на територията на страната с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, свързани със: а) забрана за влизане на територията на страната и предприемане на мерки (карантина или предоставяне на отрицателен лабораторен резултат от проведено PCR изследване преди влизане на територията на страната) към държави с установена повишена заболяемост от COVID-19 и значително епидемично разпространение; б) спазване на изисквания за физическа дистанция, хигиена на ръцете, дезинфекция и носене на защитни маски за лице на закрити обществени места; в) временно спиране или ограничаване на експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено предназначение и/или други обекти или услуги, предоставяни на гражданите.

Във връзка с това решение била издадена и Заповед № РД-01-743 от 31.08.2021 г. за въвеждане на временни противоепидемични мерки - правила за хигиена и дезинфекция, мерки при работа с клиенти, носене на маски и др. (отменя се считано от 01.12.2021г.) на Министъра на здравеопазването, с която са въведени следните временни противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 1.09.2021 г. до 30.11.2021 г.:

3

1. Всички работодатели и органи по назначаване организират провеждането на противоепидемични мерки в работните помещения, както следва: а) редовно проветряване и дезинфекция съгласно алгоритъм, посочен в Приложение № 1; б) недопускане до работните помещения на лица с прояви на остри респираторни болести (повишена температура, кашлица, затруднено дишане, загуба на обонянието, нарушение или загуба на вкуса и други); в) инструктаж на персонала за правилна хигиена на ръцете, съгласно посоченото в Приложение № 2 и осигуряване на сапун и вода и дезинфектант; г) създаване на организация, която да осигури физическа дистанция между лицата наймалко от 1,5 м., а при невъзможност – носене на защитна маска за лице; д) осигуряване на лични предпазни средства на персонала в зависимост от спецификата на работа и оценката на риска на работното място (защитна маска за лице, шлем, ръкавици и др.).

2. Всички работодатели и органи по назначаване осигуряват защитни маски за лице за работници и служители, които изпълняват служебните си задължения на открито при невъзможност за спазване на физическа дистанция от 1,5 м.

3. Работният процес на колективните органи за управление и на служителите да се провежда при възможност в дистанционна форма (надомна работа/работа от разстояние) или да се установи работно време с променливи граници или работа на смени. Работодателите да утвърдят график за ползване на регламентирани почивки, където е приложимо, както и да прилагат други превантивни мерки и методи на работа, в зависимост от спецификата на съответната трудова дейност, които да осигуряват по-добро ниво на защита на работещите, в т.ч. ограничаване на несъществени контакти на работните места.

4. При непосредствено обслужване на клиенти, изискващо разстояние по-малко от 1,5 метра е задължително използването на защитна маска за лице. По изключение се допуска обслужване на клиенти без защитна маска за лице, когато са осигурени механични прегради от стъкло или друг прозрачен материал, позволяващ влажно почистване или дезинфекция.

5. Всички физически и юридически лица, които са собственици или управляват обекти с обществено предназначение, търговски или други обекти, които предоставят услуги на гражданите, освен мерките по т. 1 – 4 , прилагат и следните противоепидемични мерки: а) организират дейността си по начин, който осигурява спазването на дистанция най-малко от 1,5 м. между лицата, на които се предоставят съответните услуги в помещенията и прилежащите към тях площи на открито; б) осигуряват дезинфектант за ръце на входа на обекта; в) създават организация за контрол на входа на обекта по отношение броя на влизащите лица и носенето на защитни маски за лице; г) поставят на видно място информационни табели или информират по друг начин потребителите на услуги за задължението за спазване на физическа дистанция, хигиена на 4 ръцете и носене на защитни маски на лицето при посещението на съответния обект.

6. Лицата, предоставящи административни и други услуги на граждани да използват средствата на информационните и комуникационните технологии и при възможност да предоставят съответните услуги в електронна среда.

7. Всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение № 3.

В посочената извънредна епидемична обстановка на 28.10.2021 г. около 14:45 часа жалбоподателят И. Н. Б. се намирал в закрито обществено място – вестибюл 1 на метростанция „Лъвов мост“. Б. бил сам, в метростанцията имало доста хора, а самият той не бил с поставена защитна маска за еднократна или многократна употреба. По същото време на работа бил и свидетелят А. П. А. на длъжност полицай към сектор „Метрополитен“.

Свидетелят А. забелязал, че жалбоподателят Б. не е поставил маска, поради което и отишъл към него. А. се представил на жалбоподателя, и му казал, че трябва да постави предпазна маска на лицето си, както е предвидено в Заповедта на Министерството на здравеопазването. Жалбоподателят Б. бил във видимо нетрезво състояние, държал се агресивно и отказал да изпълни казаното му от полицейския служител. Свидетелят А. предупредил изрично Б., че ако не постави защитна маска на лицето си, ще му състави акт за установяване на административно нарушение. За съдействие бил повикан свидетеля И. П., който бил на пост на съседна метростанция. Той също обяснил на И. Б., че следва да има поставена защитна маска на лицето, че се намира на закрито обществено място, но отново такава не била поставена. Тримата заедно отишли до служебното помещение и там на И. Б. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, за това, че не изпълнява заповедта на Министъра на здравеопазването при положение, че се намира на закрито обществено място. Актът бил връчен на жалбоподателя, който отказал да го подпише.