Решение № 656 от 01.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 656 гр. Пловдив, 01.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20215330105945 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Париж, рег. № 542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А, клон България, ЕИК: 204915054, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София сг. 14, представлявано от Д.Д.- **********-*******, чрез пълномощник юрисконсулт Н.М., е предявил против Г. Т.

Т., ЕГН: **********, от ************************, иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 1297/ 2021 г. на ПРС, V гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 740/ 27.01.2021 г., суми, както следва: сумата от 13 079, 67 лева- главница, представляваща неплатено задължение по договор за потребителски паричен кредит № **********/ 01.06.2016 г., сумата от 3 838, 32 лева- възнаградителна лихва за периода 05.12.2017 г.- 05.06.2023 г. и сумата от 3 859, 34 лева- мораторна лихва за периода 05.01.2018 г.- 15.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението- 26.01.2021 г. до изплащане на вземането.

В исковата молба е посочено, че между страните бил сключен договор за потребителски паричен кредит № **********/ 01.06.2016 г., по който на ответника се отпуснала в заем сумата от 15 000 лева за срок от 84 месеца, за периода 01.06.2016 г.- 05.06.2023 г., съгласно погасителен план на месечни вноски, всяка от по 303, 72 лева. Лихвеният процент бил фиксиран за целия срок, ГПР се определял съгласно индивидуалния профил на клиента. При 1 забава на една или повече месечни погасителни вноски, се дължало обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчисляемо на дневна база. Плащането на вноските по кредита било преустановено на 05.12.2017 г., към която дата били погасени 17 месечни вноски. На 05.01.2018 г. цялото вземане станало ликвидно и предсрочно изискуемо на основание чл. 5 от договора, за което длъжникът бил уведомен. Дължимите по договора суми, са, както следва: сумата от 13 079, 67 лева- главница, сумата от 3 838, 32 лева- възнаградителна лихва за периода 05.12.2017 г.- 05.06.2023 г. и сумата от 3 859, 34 лева- мораторна лихва за периода 05.01.2018 г.- 15.01.2021 г. За събирането им се образувало заповедно производство, по което издадената заповед била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и това обуславяло правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за установяване на вземането по заповедта. Претендират се и разноските в настоящия процес. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но взема писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че по отношение на договора за кредит се прилагали изискванията на ЗПК, а оттук- договорът бил недействителен. В него не били посочени лихвения процент, периода, за който се отнасял, не ставало ясно и как била формирана възнаградителната лихва. Информацията относно ГПР била заблуждаваща и невярна, защото не се съдържала общата дължима сума и какво точно включвала. Таксата „ангажимент“ от 525 лева представлявала заобикаляне на нормата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, защото била свързана с усвояването на кредита и прикривала допълнителна лихва, като оскъпявала кредита. Таксата „събиране на вземането“ също заобикаляла правилото на чл. 33 ал. 1 от ЗПК, защото допълнително натоварвала длъжника при забава. В тази връзка, на основание чл. 23 от ЗПК, се дължала единствено чистата стойност на кредита. Оспорва се и уведомлението за предсрочната изискуемост да било стигнало до длъжника, който не бил уведомен за това, а оттук- липсвало основанието да се търси целия дълг. Моли за отхвърляне на иска. В съдебно заседание особеният представител поддържа отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 740/ 27.01.2021 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 1297/ 2021 г. на ПРС, V гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 13 079, 67 лева- главница, представляваща неплатено задължение по договор за потребителски паричен кредит № **********/ 01.06.2016 г., сумата от 3 838, 32 лева- възнаградителна лихва за периода 05.12.2017 г.05.06.2023 г. и сумата от 3 859, 34 лева- мораторна лихва за периода 05.01.2018 г.15.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението- 26.01.2021 г. до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното дело в общ размер на 465, 55 лева.

Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

2

С договор за потребителски паричен кредит № **********/ 01.06.2016 г., сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК: 130697606, на лицето е предоставена в заем сумата от 15 000 лева, като са предвидени застрахователна премия от 4 725 лева и такса ангажимент- 525 лева. Кредитът се погасява на 84 месечни вноски, всяка от по 303, 72 лева, при ГПР- 11, 47 % и ГЛП- 9, 76 %. В договора е инкорпориран и погасителният план.

Представени са копия от договора, извлечение по кредита и покана за плащане.

Приложени са и доказателства за универсално правоприемство на ищеца чрез трансгранично сливане с френско дружество.

По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след проверка на съответната документация е установило, че процесният кредит в размер на 14 475 лева е усвоен по банков път, като са посочени дължимите суми за главница- 12 742, 17 лева, застраховка- 337, 50 лева, договорна лихва от 3 838, 32 лева за периода 05.12.2017 г.- 05.06.2023 г. и мораторна лихва от 3 957, 16 лева за периода 05.01.2018 г.- 26.01.2021 г.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Няма спор по делото за обстоятелството, че между страните е сключен договор за кредит, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя определена парична сума, при съответни условия. Редовно възникналото заемно правоотношение валидно обвързва страните и поражда своите правни последици, като с подписване на договора ответникът се е съгласил с всички негови клаузи, приел ги е, а и предварително още към момента на сключването е бил наясно с крайната сума, която ще дължи по отпуснатия му заем.

Ответникът е изпълнявал задълженията си до определен момент, като е заплатил едва 17 от дължимите общо 84 вноски по погасителен план и е извършил последното плащане на 15.11.2017 г. Според чл. 5 от договора при просрочване на две или повече месечни вноски, вземането по кредита става ликвидно и изискуемо в целия му размер. Именно това се е получило и в конкретния случай, като финансовата институция се е възползвала от предвидената в договора възможност да обяви заема за изцяло и предсрочно изискуем. В отговора се оспорва обстоятелството, че изявлението на кредитора в тази връзка е стигнало до знанието на длъжника, предвид факта, че нямало данни изпратената покана до лицето да му е била надлежно връчена. В случая обаче това не е и необходимо, доколкото именно в текста на чл. 5 от договора изрично е записано, че при подобна забава в плащането изискуемостта настъпва директно, без дори да се изпраща съобщение за това до длъжника.

При положение, че не е предвидено подобно уведомяване, не може да се приеме, че не е бил спазен редът за обявяване на тази предсрочна изискуемост на кредита, още повече, че в случая са неприложими изискванията, които се отнасят до банковите кредити, тъй като настоящият има потребителски характер и е отпуснат от небанкова финансова институция.

Длъжникът не доказва изпълнение на основното си задължение след датата на последното плащане, а ангажираните от ищеца писмени доказателства и ССчЕ са в насока, че след датата 15.11.2017 г. повече няма изпълнение. Така всички вноски до края на срока на договора стават дължими и вещото лице ги изчислява според погасителния план в общ 3 размер на 13 079, 67 лева, от която сума остатък от главница- 12 742, 17 лева и остатък от главница по застраховка- 337, 50 лева. Изрично в параметрите на договора е записано, че по кредита има застрахователна премия в определен размер и той се включва в стойността на месечните вноски по погасителния план. В този смисъл искът за главница е напълно доказан по основание и размер и следва да се уважи изцяло.

Действително по отношение на процесния кредит са приложими нормите на ЗПК, но съображенията в отговора за недействителни клаузи не са относими към настоящия случай.

От една страна, ищецът не претендира заплащане на „такса ангажимент“, каквато действително е предвидена в условията на договора, но доколкото тя не е въведена като предмет на делото, въобще не следва да се обсъжда. Още повече, че няма и насрещна претенция за връщане на платена такава такса, за да се отнасят плащанията по нея като такива, погасяващи главницата, нито пък е ясно дали подобна такса въобще е била плащана или удържана, в какъв размер и т.н. От друга страна, неоснователни са и възраженията в отговора за неравноправност на клаузата в договора, предвиждаща начина на погасяване на задълженията- разноски, лихви, главница, доколкото първо това е обща законова постановка по смисъла на чл. 76 ал. 2 от ЗЗД, а второ- ищецът не предявява претенция за заплащане на разходи по кредита, а само за месечните вноски по погасителния план. Не се търси и „такса за събиране на вземането“, за да се твърди заобикаляне на правилото на чл. 33 ал. 1 от ЗПК, нито пък има данни задължението на длъжника е било обременено допълнително с такива такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита в нарушение на специалните законови изисквания.

По отношение на възраженията в отговора за недействителност на договора във връзка с ГЛП и ГПР, следва да се посочи, че в случая лихвеният процент е фиксиран за срока на действие на договора- 9, 76 % и в подобна хипотеза няма изискване да се посочват условията за прилагането му, да се описва как се разпределя той във времето и т.н. Още повече, че размерът му е дори под този на законната лихва, поради което въобще не може да се говори и за прекомерност или пък предвиждането му в нарушение на добрите нрави. От втора страна, досежно ГПР също няма отклонения в размера му, който дори е значително по- нисък от петкратния такъв на законната лихва, определен като лимит- 11, 47 %, а и няма данни по делото в договора да е посочена по- ниска обща стойност на всичките плащания от действителната, за да се приеме, че на потребителя е била предоставена невярна информация или, че е налице заблуждаваща търговска практика от страна на кредиторовото дружество.

На следващо място, предвид забавата в плащанията, кредитополучателят следва да дължи съответни обезщетения, като в случая на него са начислени договорна лихва и такава за забава. При всеки договор за кредит възнаградителна лихва е дължима, като това представлява цената на предоставената услуга- ползване на парични средства за даден срок.

Тази лихва е посочена в договора, кредитополучателят е запознат с нея, както и със задължението да заплати цената по кредита, като няма нищо незаконно или неморално в начисляването на подобни суми към месечните вноски по заема. Тези суми биха били дължими дори и при редовно плащане, защото представляват част от дълга, който е изначално определен. Действително в случая договорната лихва се търси за един бъдещ 4 период, но това е крайният падеж на задължението по погасителен план и тъй като вземането е било обявено за предсрочно изискуемо, то е дължимо наред с цялата възнаградителна лихва, която се е следвала по договора и която принципно щеше да е дължима и при едно редовно погасяване. За периода 05.12.2017 г.- 05.06.2023 г. според ССчЕ тази редовна лихва възлиза в размер на 3 838, 32 лева, поради което това акцесорно задължение е дължимо в пълния му предявен размер. По отношение на втората лихва, посочена като лихва за забава, следва да се посочи, че същата има санкционен (наказателен) характер, защото се начислява само в случай на неизпълнение от страна на длъжника, изразяващо се в забавено плащане, като законна постановка е това, че при забава на връщане на парични средства се дължи лихва. Размерът й за периода от 05.01.2018 г. до 26.01.2021 г. върху непогасената главница според вещото лице възлиза на сумата от 3 957, 16 лева, която е дори в повече от претендираната- 3 859, 34 лева, като тук се касае за период на забавено плащане от три години, изчислено върху гояма остатъчна главница по кредита на база законов размер на тази лихва, поради което нито има прекомерност, нито пък неравноправност, а още по- малко пък с тази лихва се би се създало значително неравновесие между правата и задълженията на страните, поради което тя също следва да бъде присъдена.