Решение № 102 от 28.07.2026, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Сандански, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20251250200623 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН и е образувано по жалба на Г. Б. В. с ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „Ат.Д.“ № ***, с настоящ адрес в с. М., ул. „П. “ № **, срещу Наказателно постановление № 25-0339-000075/13.02.2025г. , издадено от Началник РУ ОДМВР гр.

Благоевград, РУ Сандански, с което на жалбоподателят, за нарушение по чл.

137, ал. 1 от ЗДВП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДВП, е наложено административно наказание “Глоба“ в размер на 50лв, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановено отнемането на общо 10 контролни точки.

В жалбата се сочи, че процесното НП е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се оплаквания, че на жалбоподателят не са връчени АУАН или фиш, както и оплаквания за неспазване на чл. 40, ал. 3 ЗАНН. Оспорва се нарушението от фактическа страна.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован - се явява лично. Поддържа жалбата си по изложените в същата съображения. В хода на делото по същество моли съда да отмени атакуваното НП.

1

Административно-наказващият орган и Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Сандански, редовно и своевременно призовани, не се явяват и не изпращат представители по делото.

ОДМВР Благоевград, РУ Сандански изпраща писмо

10982/04.12.2025г., с което моли жалбата да бъде оставена уважение.Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

№ без

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 28.01.2025г., в 13,15 ч., в гр. Сандански, на ул. „Свобода, в посока ПП1 Е79, в района на бившия Тютюнев комбинат, В. е управлявал лек автомобил марка „***, с рег. № ***, без обезопасителен колан, с който технически е оборудван автомобила. АУАН е съставен на 28.01.2025г. В графа „нарушител“ липсва подпис на нарушителя. Вписан е текст „отказва“ без да е посочено лице, свидетел на отказа. По данни на св. В., в хода на проверката е спрян водачът и собственик на автомобила, който е управлявал без обезопасителен колан. Съставен е АУАН. По показанията на св. Р., на посочената дата и час е извършена проверка на конкретния автомобил и е установено, че водачът шофира без обезопасителен колан. Съставен е АУАН на място, който акт водачът е отказал да подпише, като това обстоятелство е удостоверено с подпис на свидетел.

Посочените в акта за нарушение фактически констатации се потвърждават с показанията на свидетелите В. и Р., които потвърждават констатациите, отразени в акта, като твърдят, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на посочените свидетели, както и приложените към административно-наказателната преписка и приети по делото писмени доказателства. Гласните и писмените доказателства, събрани по делото са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

По аргументите на жалбоподателя в жалбата:

Твърди се, че на място е присъствал само един свидетел, че нарушението не е доказано, НП е издадено при непълнота на фактическите констатации.

При така установените факти, настоящата съдебна инстанция формира 2 следните правни изводи:

Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда административни актове. Доколкото Наказателното постановление е връчено на 13.11.2025г., а жалбата е депозирана на 25.11.2025г. в РС - Сандански /вх. № 10727/, съдът приема, че тя е подадена в законоустановения срок. Жалбата изхожда от легитимирана страна в процеса и е насочена срещу акт, който подлежи на обжалване по реда на ЗАНН пред РС Сандански. Поради това жалбата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Актът и Наказателното постановление са издадени от компетентни лица.

Според Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи се доказва, че В. Т. – на длъжност началник РУ в ОДМВР – Благоевград е имал правото да съставя НП.

В случая нарушението и нарушителят са установени на 28.01.2025г.

Датата на деянието (28.01.2025г.) съвпада с датата на установяване на нарушението и нарушителя, както и с датата на съставяне на АУАН – 28.01.2025г. Между датите на съставяне на Акта и на издаване на Наказателното постановление е изтекъл срок по-малък от 6 месеца. Поради това съдът приема, че в случая са спазени преклузивните срокове по чл. 34, ал.

1 и ал. 3 от ЗАНН.

Актът е съставен в присъствието на дееца, който отказал да го подпише, като това обстоятелство е удостоверено с подпис на свидетел. В АУАН изрично е записано, че Г. В. е присъствал при установяване на нарушението, както и, че акта е съставен в присъствието на двамата свидетели – полицейските служители В. и Р., което се установява и от показанията на същите. Поради това е неоснователно възражението на жалбоподателя, че на място е присъствал само един свидетел. Това е единият от свидетелите, който се явява и колега на актосъставителя, и това му качество не прави Акта негоден да породи правни последици, тъй като законът не забранява нарушението да е установено от двама полицейски служители, единият от които да състави Акт, а другият да бъде вписан като свидетел по Акта. Според съдебния състав в случая са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, както и на чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН.

След служебна проверка съдът установи, че в Акта и в Наказателното 3 постановление е налице съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението. С думи в АУАН и в НП е записано, че водачът е бил без поставен и закопчан обезопасителен колан при наличието на такова оборудване в автомобила. Задължението на водача на МПС да бъде с поставен колан по време на движение е прогласено в чл.137а, ал.1 от ЗДвП, а в ал.2 на същия член са посочени изключенията, при които не е налице задължение за поставяне на обезопасителен колан по време на движение от изрично и изчерпателно посочени в разпоредбата лица. По аргумент на противното всички лица, които не попадат в персоналния обхват на чл.137а, ал.2 от ЗДвП имат задължение за поставяне на обезопасителен колан по време на движение.

Аргумент в тази насока е и правилото, че правилата, които въвеждат изключения не подлежат на разширително тълкуване. В Акта и в Наказателното постановление не е посочено, а и по делото не са събрани доказателства, сочещи, че нарушителят е лице измежду посочените в чл.137а, ал.2 от ЗДвП. Нарушението е ясно, точно и недвусмислено описано с думи и в съответствие с дадената му правна квалификация. В Акта и в НП фигурират всички правно значими обстоятелства за съставомерността на деянието по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Настоящият съдебен състав счита, че в хода на административно–наказателното производство са спазени изискванията на чл.42, ал.1 от ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН – фигурират датата, мястото, автора на нарушението, описание на деянието и квалификацията му по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.

От всичко изложено по-горе следва изводът, че в хода на административно–наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до реално ограничаване правото на защита на наказаното лице и невъзможност същият да разбере в какво точно е обвинен. Ето защо спорът следва да бъде разгледан по същество.

От събраните по делото доказателства (основно от АУАН по аргумент от чл. 189, ал. 2 от ЗДвП) се установява, че на 28.01.2025г., в 13,15 ч., в гр.

Сандански, на ул. „Свобода, в посока ПП1 Е79, в района на бившия Тютюнев комбинат, В. е управлявал лек автомобил марка „***“, с рег. № ***. При извършена проверка свидетелите В. и Р. – служители при ОДМВРБлагоевград, РУ – Сандански, изпълняващи задълженията си по линия на КАТ спрели за проверка лекия автомобил и констатирали, че Г. В. управлява превозното средство без да е поставил и закопчал обезопасителен колан, с 4 какъвто автомобилът бил оборудван. Това обстоятелство е било възприето от полицейските служители В. и Р., поради което било възпроизведено в съставения на място Акт.

Гореизложеното показва, че водачът - жалбоподателят В. не е използвал обезопасителен колан по време на движение на автомобила, макар последният да е бил оборудван с такъв, което означава, че водачът на МПС доказано е осъществил от обективна страна нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

От субективна страна Г. В. е извършил нарушението виновно – при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал, че автомобилът е оборудван с обезопасителен колан и че следва да го постави на съответното място, но не е сторил това. Поради тези обективни данни съдът счита, че жалбоподателят е съзнавал обществено–опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено-опасни последици и пряко ги е целял.

С оглед доказаността на нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДвП от обективна и субективна страна на водача на автомобила следва да се наложи административно наказание. При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с тежестта на нарушението, то размера на същото е определен императивно и не може да бъде преценявано от съда. Като правилно е определена и нормата, съгласно която са определени вида и размера на наказанието/действаща към датата на нарушението/.

Съдът не счита, че нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДвП е маловажно, и че следва да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като в конкретния случай не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Нарушението е формално и представлява типична проявна форма на нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Видно от справка за нарушител/водач, същият е наказван неколкократно за извършено нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДвП, което явно не е изиграло възпиращата си цел.

Поради всичко това настоящият съдебен състав счита, че в случая нормата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима.

Водим от изложеното по-горе съдът достигна до извода, че процесното Наказателното постановление е правилно и законосъобразно, при законосъобразен и справедлив размер на наложеното наказание, поради което следва да се потвърди.

С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН съдът 5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно, Наказателно постановление № 25-0339-000075/13.02.2025г., издадено от Началник РУ ОДМВР гр. Благоевград, РУ Сандански, с което на жалбоподателя Г. Б. В. с ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „Ат.Д.“ № ***, с настоящ адрес в с. М., ул. „П.“ № **, за нарушение по чл. 137, ал. 1 от ЗДВП, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДВП, е наложено административно наказание “Глоба“ в размер на 50лв., като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановено отнемането на общо 10 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Благоевград, по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________ 6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Сандански, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20251250200623 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59 от ЗАНН и е образувано по жалба на Г. Б. В. с ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „Ат.Д.“ № ***, с настоящ адрес в с. М., ул. „П. “ № **, срещу Наказателно постановление № 25-0339-000075/13.02.2025г. , издадено от Началник РУ ОДМВР гр.