Решение № 142 от 03.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Бургас, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. С. при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Димитър П. С. Въззивно гражданско дело № 20222100502020 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С Решение № 1960 от 19.09.2022 г. по гр.д. №3883/2022 г. по описа на РС-Бургас, ГД “Гранична полиция” МВР гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза” № 46, е осъдена да заплати на И. Т. П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 720,11 лева /седемстотин и двадесет лева и единадесет стотинки/ главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд - общо 84,66 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от нея за периода от 06.06.2019г. до 09.07.2020г. нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, както и сумата от 167,68 лева /сто шестдесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща лихва за забава върху отделните главници за периода от 31.07.2019г. до до датата на подаване на исковата молба - 15.06.2022г., както и направените по делото разноски в размер на 400,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

С решението ГД “Гранична полиция” МВР гр. София е осъдена да заплати по сметка на РС – Бургас сумите от 100,00 лева за държавна такса, както и сумата от 150 лева за разноски за експертиза.

Подадена е въззивна жалба с вх.№37442 от 17.10.2022 г. от Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

Княгиня Мария Луиза № 46, представлявана от Светлан Кичиков, чрез юрисконсулт Агнес Николова, против Решение № 1960 от 19.09.2022 г. по гр.д. №3883/2022 г. по описа на РСБургас.

С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради неправилно прилагане на материалния закон.

Твърди се, че за процесния период ищецът е изпълянявал служебните си задължения 1 на 12-часови дневни и нощни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбите на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, като извънреден труд.

Посочва, че с Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. е регламентиран редът, касаещ спорния въпрос единствено за предмета за периода от 01.07.2016 г. – 02.08.2016 г., тъй като посочената е отменена, а сега действащата е била влязла в сила на 02.08.2016 г. В конкретния случай редът е бил регламентиран с Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г. и Наредба № 8121з-908 от 02 август 2018 г.

Излага подробни доводи, в смисъл че при постановяване на първоинстанционното решение, съдът не е взел предвид изложените в писмения отговор аргументи относно неприложимостта на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСРОЗ), която не следва да се прилага за служители на МВР, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба, в която липсва изрична норма, която допуска превръщането на нощните часове положен труд в дневни с определен коефицент.

Посочва, че за да се твърди налице положен извънреден труд, който не е заплатане от ответника, следва ищецът действително да е работил извън установеното за него работно време по график, а всеки положен от него час труд своевременно му бил заплащан ежемесечно, видно от платежните бележки. Сочи, че неправилно съдът е посочил в диспозитива на решението, че осъжда ответника да заплати сумата за положен и незаплатен извънреден труд, тъй като превръщането на нощните часове в дневни с коефицент 1,143 е било установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Твърди се, че в МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от останалите държавни служители, което води до неприложимост на посочения коефицент.

Поддържа се, че страните по делото са обвързани от служебното правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, като в закона няма специална препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно разпоредбите на ЗДСл или на КТ, както и на издадени въз основа на тях нормативни актове.

Моли въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно, като вместо него съдът да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Претендират се разноски. Не са заявени доказателствени искания.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцовата страна, с който се оспорва подадената въззивна жалба.

Твъри, че е безспорно, че ищецът през процесния период е бил на служебно правоотношение в структурата на въззивниката, както и че е осъществявал служебните си задължения на 12 – часови смени по график, включващи и труд между 22.00 до 6.00 часа.

Посочва, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Едно от допълнителните възнаграждения е това за извънреден труд (чл.178, ал.3, изр.1 от ЗМВР) . Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 – дневна работна седмица, чл.187, ал.1 от ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени – сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагане на труд и през нощта, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 – часов период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

2

Разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето от 22.00 до 6.00 часа се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

Посочва, че за процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г. и Наредба № 8121з-36 от 07 януари 2020 г., като в този подзаконов нормативен акт липсва изрично правило, съгласно което при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период да се умножава по 0.143, като полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

Оспорва твърдението, че по отношение на държавните служители в МВР следва да се прилагат само наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, но не и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Цитира тълкувателна практика на ВКС. Излага подробни аргументи относно приложението на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, както и установяване на приложимия коефицент в размер на 1.143.

Моли съдът да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно, като отхвърли въззивната жалба като неоснователна.

Претендират се разноски. Не са заявени доказателствени искания.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от И. Т. П., ЕГН **********, от гр.Бургас, чрез пълномощника адвокат Георги Стоянов, Адвокатска колегия - Бургас, със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения: гр.Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, офис 210, СРЕЩУ Главна Дирекция „Гранична полиция”при МВР-гр. София, с адрес: гр.София 1202, бул. "Мария Луиза" № 46, представлявана от директора Росица Димитрова за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 700лв. представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 06.06.2019г. - 09.07.2020г., получен след преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, сума в размер на 130лв. - представляваща мораторна лихва върху дължимите суми за допълнително възнаграждение за периода 31.07.2019г. до 15.06.2022г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Излагат се доводи за приложимост на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, който предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

В хода на производството ищецът е направил изменение на иска си, като е увеличил исковата претенция и претендира главница в размер на 720,11 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 84,66 часа за периода от 06.06.2019г. до 09.07.2020г., получен след преизчисляване на положен нощен труд с коефицент 1.143, както и мораторна лихва в размер на 167,68 лева, изчислена за периода от 31.07.2019г. до 15.06.2022г.

В отговора на исковата молба ответната страна е оспорила предявените искове като счита същите за неоснователни, както и оспорва претендирания размер на претенцията.

Счита, че в случая ищецът е полагал труд при сумирано изчисляване на работното време, в резултат на което след прихващане на положителните и отрицателните разлики в отработеното време за процесния период бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му бил заплащан като извънреден труд. Направен е анализ на приложимото законодателство – ЗМВР, както и действалите Наредби за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, включително Наредба № 8121з- 3

776/29.07.2016г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. и двете за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. Оспорва се приложението на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която според ответната страна била приложима само за работещите по трудово правоотношение.

Първоинстанционният съд е приел, че в Наредба № 8121з-776 и в Наредба № 8121з908 липсва изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, но това не следва да се тълкува като законова забрана за подобно преизчисляване, тъй като би поставило служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители. Прието, че при наличието на такава непълнота в специалната уредба следва субсидиарно да се приложи общото правило на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно което приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивната жалба.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните.