Решение № 406 от 14.09.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. София, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Николай Св. Василев

Катерина В. Ненова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Катерина В. Ненова Въззивно гражданско дело № 20261800500442 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 280/04.12.2025 г. по гр. д. № 545/2025 г. по описа на РС - Ихтиман е признато за установено по искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Р. Г. И. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите: 2919,27 лв. - главница, представляваща стойността на доставена и незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 23.12.2024 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен искът до пълния му претендиран размер от 3899,27 лв., ведно със законната лихва от 23.12.2024 г. до изплащане на вземането; признато е за установено, че Р. Г. И. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 422,82 лв. мораторна лихва за забава от 15.09.2023 г. до 30.04.2024 г., както и сумата от 81,08 лв. главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 23.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 15,40 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 16.12.2024 г., за които суми е издадена Заповед № 117/20.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 198/2025 г. по описа на РС – Ихтиман.

Ищецът е останал неудовлетворен от така постановеното решение, поради което в законоустановения срок го е обжалвал частично, а именно в частта, с която е 1 отхвърлен искът за главница за разликата над уважения размер от 2919,27 лв. до пълния му претендиран размер от 3899,27 лв., ведно със законната лихва от 23.12.2024 г. до изплащане на вземането. Частичното отхвърляне на иска за главница за консумирана ТЕ било мотивирано от извършено прихващане с насрещно вземане на въззиваемата Р. Г. И. в размер на 980,00 лв. Трето за делото лице – Д. Г. К. - билo титуляр на вземане срещу „Топлофикация София“ ЕАД, съгласно Решение от 02.10.2023 г. по гр. д. № 25799/2022 г. по описа на СРС. Вземането било цедирано от Д.

Г. К. на Р. Г. И. с Договор за цесия от 21.07.2025 г. Първоинстанционният съд приел, че с връчване препис от отговора на исковата молба на „Топлофикация София“ ЕАД цесията била съобщена. Възразява се, че цесията следва да бъде съобщена на длъжника от цедента (стария кредитор), а не от цесионера. В противен случай цесията не произвеждала своето действие спрямо длъжника. Освен това, към отговора на исковата молба следвало да се приложи самото уведомление, но такова в конкретния случай липсвало. В заключение искането към въззивната инстанция е да се отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, като искът за главница да бъде уважен до пълния му предявен размер. Претедират се и съдебно – деловодни разноски във въззивната инстанция.

В законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор от въззиваемата Р. Г. И..

В съдебно заседание пред въззивната страните не се явяват и не се представляват. Въззивникът в предварително подадено писмено становище е заявил, че поддържа доводите и исканията си по същество.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, с оглед пределите на въззивната проверка съгл. чл. 269 ГПК, като обсъди доводите на страните и прецени относимите доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което жалбата се явява допустима и настоящият съдебен състав я разгледа по същество.

С оглед пределите на проверката по чл. 269 от ГПК, настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното решение е изцяло валидно и допустимо в обжалваната му част. По отношение правилността на акта, съдът е ограничен от посочено във въззивната жалба.

Предмет на въззивна проверка е единствено отхвърлителната част от първоинстанционното решение, а именно частта, с която искът за главница, представляваща стойността на доставена и незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 23.12.2024 г. до 2 изплащане на вземането, е отхвърлен за разликата над уважения размер от 2919,27 лева до пълния предявен размер от 3899,27 лева, поради извършено прихващане.

Единственото възражение, върху което се основава въззивната жалба, е, че насрещните вземания на въззиваемата Р. Г. И. всъщност са й цедирани от трето лице, като това трето лице цедент не е уведомило за цесията въззивника и длъжник „Топлофикация София“ ЕАД.

Общият размер на насрещното вземане на Р. Г. И. срещу „Топлофикация София“ ЕАД възлиза на 980,00 лева и представлява сбор от нейно лично вземане срещу „Топлофикация София“ ЕАД в размер на 580,00 лв. – присъдени съдебно – деловодни разноски по влязлото в сила Решение № 103/04.05.2023 г. по гр. д. № 105/2022 г. по описа на РС – Ихтиман и от друго вземане в размер на 400,00 лева, което й е цедирано от Д. Г. К..

Разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД гласи, че прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато е съобщено от предишния кредитор – т. е. от цедента. Съдебната практика приема, че ако към исковата молба/отговора на цесионера срещу длъжника е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от съдебните книжа, би съставлявало надлежно съобщаване за цесията /в същия смисъл са Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/ 2009 г. на ІІ т.о., ВКС и Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на І т.о., ВКС/. Също така, няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за цесията. Извършеното упълномощаване на цесионера от страна на цедента да уведоми длъжника, представлява друг валиден начин за нотифициране на цесията. В този смисъл е постановената от ВКС по реда на чл. 290 ГПК практика, обективирана в Решение № 123/24.06.2009 г. по т.дело № 12/2009 г. по описа на I I т.о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т.дело № 2352/2013г. по описа на II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.дело № 1711/2013 г. по описа на I т.о.

В настоящия случай е извън съмнение, че Д. Г. К. е прехвърлила на въззиваемата Р. Г. И. вземането си срещу „Топлофикация София“ ЕАД в размер на 400,00 лв., видно от представения Договор за цесия от 21.07.2025 г. Действително цесионерът Р. Г. И. не разполага с пълномощно от цедента да уведоми длъжника за извършената цесия. Това обстоятелство обаче би имало значение в хипотеза, в която длъжникът твърди, че е изпълнил на предишния кредитор. Настоящият случай не е такъв. Договорът за цесия е произвел своето действие между страните цедент и цесионер. Същият обективно е доведен до знанието на длъжника и въззивник в настоящото производство чрез връчване на препис от отговора на исковата молба. „Топлофикация София“ ЕАД нито оспорва своето задължение към цедента Д. Г. К., нито твърди същото да е погасено чрез плащане. Обстоятелството, че цесията не е съобщена точно от цедента и при 3 стриктно спазване на реда по чл. 99, ал. 4 ЗЗД само по себе си не може обоснове извод, че цесията не е произвела своя правен ефект спрямо длъжника и въззивник.

Обратното би било твърде формалистично прилагане на буквата на закона, още повече, че въззивникът не е поставен в по – неблагоприятно положение от факта, че дължи към нов кредитор, различен от първоначалния.

В заключение първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. В останалата част решението е влязло в сила.

По разноските:

Предвид изхода на въззивното производство, право на разноски във въззивната инстанция има въззиваемата, но тъй като същата не претендира разноски, такива не следва да й се присъждат.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, трети въззивен състав, на основание чл. 269 и чл. 271, ал. 1 от ГПК

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 280/04.12.2025 г. по гр. д. № 545/2025 г. по описа на РС - Ихтиман В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК и във вр. с чл. 79 от ЗЗД за признаване за установено, че Р. Г. И. ЕГН:

********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК: 831609046 разликата над уважения размер от 2919,27 лв. до претендирания размер от 3899,27 лв. - главница, представляваща стойността на доставена и незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 23.12.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 117/20.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 198/2025 г. по описа на РС – Ихтиман.

В останалата част решението е влязло в сила.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5