Решение № 191 от 24.10.2022, Районен съд - Севлиево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Севлиево, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20224230100153 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 232, ал.2 ЗЗД от М. П. Г. срещу „Блекаут рекърдс“ ЕООД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 5086,14 лева, представляваща дължима наемна цена за периода месец август – октомври 2021 г. (за месец август – 1430 лв., за месец септември - 1430 лв. и за месец октомври – 1400 лв.), както и стойността на незаплатена консумация на ел.енергия в размер на 826, 14 лв. за наетите помещения по договор за наем от 14.08.2020 г., сключен между страните за обект находящ се в гр. Севлиево, ***, целият от 56 кв.м., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 30.11.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 825/02.12.2021 г. по ч. гр. д. № 1414/2021 г. по описа на Районен съд Севлиево.

В исковата молба се излагат съображения, че на основание договор за наем ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване недвижим имот в гр. Севлиево, ***. Ответникът имал задължение да заплаща и консумативните разходи за ползване на имота – електрическа енергия. Договорът за наем бил прекратен считано от 01.11.2021 г. За периода август – октомври 2021 г. се дължали следните суми – за наем за м.08.2021 г. – 1430 лв., за наем за м. 09.2021 г. – 1430 лв., за наем за м.10.2021 г. – 1400 лв., както и 826, 14 лв. незаплатена консумация за ел. енергия за наетите помещения по време на ползването.

Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника, в който се излагат съображения, че искът е неоснователен.

Поддържа се, че съгласно сключения договор, наемната цена е била 1100 лв. на месец, като видно от самия договор – чл. 12 на същия, съдържанието му 1 може да бъде изменяно от страните само в писмена форма. Навеждат се доводи, че в представените от ищеца писмени доказателства липсва анекс за изменение на договора за наем, както и че няма никакви доказателства, че наемът не е бил плащан за посочения в исковата молба период. Излагат се съображения, че плащанията са били извършвани в брой, като сумите били предоставяни на ръка, за което наемодателят издавал съмнителни като качества финансови документи. Твърди се, че в договора не била предвидена неустойка за предсрочното му прекратяване, но въпреки това, в израз на добра воля, ответникът е заплатил такава в размер на 1400 лв., която му била предявена с ПКО № 140/01.11.2021 г. По отношение на претендираните разходи за ток и вода, се посочва, че в договора липсвали ясни клаузи как ще става заплащането им. Сочи се, че от представените по делото 6 бр. фактури на ЕРП само 4 касаели периода на исковата молба, а партидата за вода била на името на наемодателя, като за помещението имало само един водомер, разходите се разпределяли по равно между наемателите.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения договор за наем от 14.08.2020 г./л.17/ се установява, че между страните е учредено валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът е предоставил на ответника за ползване обект, а именно: недвижим имот, находящ се в гр. Севлиево, ***, целият от 56 кв.м., а ответникът следвало да му заплаща наемна вноска в размер на 1100 лева месечно. В чл. 9, т. 2 от договора, страните договорили, че наемателят се задължава да заплаща всички разходи, свързани с обикновеното ползване на имота (такси за електро- и топлоенергия, вода, телефон и др.), както и разходи за обикновени текущи ремонти и поправки на повреди, които да следствие на обикновеното употребление на имота.

По делото са представени шест броя фактури, с издател Енерго-про за потребена електрическа енергия за периода от 01.07.2021 г. до 30.09.2021 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от правна страна следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 232 ал.2 ЗЗД.

Договорът за наем представлява консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет на договора и заплащането на уговореното наемно възнаграждение не се включват в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.

Основното задължение на наемодателя е да предаде наетата вещ на наемателя и да му предостави свободното ползване на обекта на наема в рамките на уговорения срок, а за наемателя се пораждат следните правни задължения: да заплати уговореното наемно възнаграждение, да пази вещта, като я използва съгласно обичайното или уговореното предназначение, да заплаща всички уговорени разходи, свързани с ползването и поддържането на 2 вещта, както и да я върне след изтичане на уговорения срок на ползване.

За да бъде уважена претенцията на ищеца за наемно възнаграждение, същият следва да установи по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК – чрез пълно и главно доказване, че е предал на наемателя – ответник, държането на наетия имот в състояние, годно за обичайното или уговореното употребление, както и че през процесния период е осигурил спокойното и безпрепятствено ползване на обекта на договора от наемателя.

От представения по делото договор за наем се установява валидно облигационно правоотношение по повод предоставен от ищеца на ответника за ползване имот находящ се в гр. Севлиево, ***, целият 56 кв.м. срещу месечен наем в размер на 1100 лв. Между страните липсва спор, че процесният обект е предаден и ползван от ответника, респ. от същия е била дължима наемна цена за периода септември 2021 г. – октомври 2021 г.

Основаният спорен въпрос между страните в настоящото производство е какъв е бил уговореният размер на наема за процесния период, респ. дали е бил валидно изменен, както и дали са били заплатени от страна на ответното дружество претендираните наемни вноски.

По отношение на първия спорен въпрос, относно размер на дължимия месечен наем, съдът намира следното:

Съгласно раздел IV, чл. 12, т. 1 от представения договор за наем между страните, договорът може да бъде изменен или допълнен само по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма, представляващо неразделна част от договора.

Предвид обстоятелството, че договорът е сключен в писмена форма и с оглед изричната уговорка между страните, с която те са предвидили писмена форма за изменение на сключения от тях договор за наем, както и и при липсата на представен по делото писмен документ установяващ такова, следва да се приеме, че размерът на наемната вноска не е бил валидно изменен от страните и същият е в предвидения в договора размер от 1100 лв.

Не могат да бъдат споделени доводите на процесуалния представител на ищеца, че ответникът е признал претендирания размер на наема. С отговора на исковата молба ответникът изрично оспорва да е налице валидно изменение на наемната цена, а твърдението, че наемателят е плащал доброволно самоволно завишената страна, не представляват признание за валидно изменение на договора по отношение на наемната цена, доколкото не е спазена съответната форма за изменение на същия.

По отношение на другия спорен въпрос, а именно дали ответникът е заплатил претендираните наемни вноски за месеците август, септември и октомври 2021 г., както и сумата в размер на 826,14 лв. представляваща незаплатена консумация на ел.енергия за наетите помещения за периода от месец юни 2021 до края на месец ноември 2021 г. (съобразно направеното уточнение на исковата молба в в о.с.з. проведено на 18.04.2022 г.), съдът намира следното:

По така предявения иск в тежест на ответника е да докаже правопогасяващото си възражение за плащане на процесните суми в брой.

По делото са представени от ответника 4 бр. приходни касови ордери 3 № 121/02.09.2021 г., №128/02.10.2021 г., № 135/ 01.11.2021 г., на които е посочено, че се издават за наем съответно за месец август, септември и октомври и приходен касов ордер с № 140/01.11.2021 г., на който е посочено се издава за „неустойка на договор“, всички те са издадени за сума в размер от 1400 лв. Върху изброените приходни касови ордери е положен подпис на място „счетоводител“ от лице различно от наемодателя, като последното не е спорно между страните. На мястото за „получил сумата“ липсва подпис, и на мястото „вносител“ липсва подпис.

Съдът намира, че представените приходни касови ордери не удостоверяват извършено плащане на наемната цена в брой, доколкото в тях липсва подпис на „получил сумата“, поради което те нямат характер на разписка обективираща признание от страна на наемодателя, че е получил процесните суми.

Доказването на плащането на наемната цена може да бъде извършено с всички допустими доказателствени средства - банкови документи за плащане, разходен касов ордер, приходен касов ордер, квитанция, разписка и др.

Изпълнението в брой на парични задължения поначало се доказва посредством разписка или банков документ за плащане. Разписката като писмено доказателствено средство за изпълнението на парично задължение в хипотезата на договор за наем представлява писмено признание, издадено от наемодателя на наемателя, за плащане на наемната цена, поради което следва да носи подписа на издателя – наемодател, какъвто липсва в настоящия случай.

Не следва да бъдат кредитирани и показанията на допуснатия на ответника свидетел Р. Г., която твърди, че е извършвала плащане от името на ответното дружество на ръка. Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК свидетелски показания са недопустими за погасяване на установени с писмен акт парични задължения, какъвто е настоящият случай, доколкото задълженията на ответника са установени със сключения между страните писмен договор за наем. Съобразно изложеното, свидетелските показания не следва да бъдат взети предвид при постановяване на решението.

По делото е била допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът кредитира като обосновано и безпристрастно.

Съгласно последното, от ответното дружество са начислени и платени разходи за наем за м. август и м.септември, не са начислени разходи за ел. енергия в ответното дружество за процесния период. Вещото лице е посочило, че в „Блекаут Рекърдс“ ЕООД не е начисляван авансов данък наем, не е подавана декларация по чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ. Подадена е справка в НАП по чл. 73 ЗДДФЛ, от която е видно, че няма удържан авансов данък и че изплатената сума е 12 600 лв. Съгласно допълнителното заключение на вещото лице съгласно Писмо изх. № 12519 1/09.09.2022 г. издадено от ТД на НАП – М. Търново, офис Габрово, декларираният от ищеца М. П. Г. доход от наем изплатен от „Блекаут Рекърдс“ ЕООД е в размер на 9800 лв., т.е. ищецът не е осчетоводил сумите, за които претендира, че не са му платени.

Съгласно трайната практика на ВКС /така решение № 187/24.01.2013 г. по т. д. № 436/2012 г. на II т. о. и решение № 218/05.07.2011 г. по гр. д. № 775/2010 г. на ВКС, III г. о./ счетоводните книги не се ползват с материална 4 доказателствена сила на официални свидетелстващи документи, относно съдържанието им и последното следва да се преценява, с оглед всички обстоятелства по делото - чл. 182 от ГПК. Редовно водените счетоводни книги на търговеца могат да служат като доказателство, но те не се ползват със задължителна доказателствена сила. При липсата на други доказателства за реалното предаване на процесната сума, извършените от ответното дружество счетоводни записвания относно факти, от които дружеството черпи благоприятни последици, а именно начисляването на разходи за платен наем, не могат да служат като единствено доказателство за изпълнението на облигационното задължение за заплащане на наемната цена.