Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 447 от 08.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 108/2025
Вид
Определение № 447
Подписан
08.04.2025
Състав
Николай Грънчаров, Атанас Иванов, Владимир Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229 ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 276 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 299 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • § 27 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 447 гр. Благоевград, 08.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20251200500108 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и следващите от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от А. С. М., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. С. А., със съдебен адрес ***, срещу Определение № 814/19.11.2024г., постановено по гр.д. № 204/2023г. по описа на РС Гоце Делчев, с което първоинстанционният съд е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск.

С частната жалба са наведени оплаквания, които по правната си същност са за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт.

Иска са от въззивният съд да съобрази че с Решение 632/28.10.2024г., постановено по гр.д.

№ 3436/2023г. по описа ВКС, касационният съд е отменил въззивното Решение № 296/25.05.2023г. по гр.д. № 89/2023г. на ОС Благоевград, като вместо това е уважил предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, като е признал за установено по отношение на ищеца Ш. М. Ш., ЕГН ********** от ***, че ответника А. С. М., ЕТН **********, от ***, не е собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР на с. С., в м. „П.“, с площ от 268 кв.м., съставляващ земеделска земянива, с номер по предходен план 103243 при посочените в решението съседи. С решението си ВКС на РБ е отменил на осн. чл. 537 ал.2 от ГПК- Нотариален акт № ***г., по описа на нотариус М. Ц., с № 697 в регистъра на НК, вписан в Службата по вписванията към PC Гоце Делчев с вх. Рег. № ***.

Иска се с частната жалба от въззивния съд да приеме, че по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС пред първоинстационния съд по гр.д. № 204/2023г. по описа на РС Гоце Делчев, А. С. М. се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор *** 1 по КККР на с. С., освен с издадения констативен нотариален акт така и въз основа на издадено Решение № 1751Б/04.02.2008г. на ОСЗГ с. С., където под номер 18 е описан процесния имот. Сочи се в жалбата, че преписката в ОСЗ С. за изпълнение на процедурата по § 27 от ЗСПЗЗ за описания имот не е приключила с издаване на скица и окончателно решение за възстановяване на имота, след което ще стане обективно възможно да се установи идентичност на владеният от Ш. Ш. недвижим имот и заявеният за възстановяване от М. по реда на § 27 ЗСПЗЗ земеделски имот. Застъпва се становище с частната жалба, че едва след окончателното приключване на процедурата по възстановяване на земеделския имот по реституция по ЗСПЗЗ, може да се направи обоснован извод дали земеделския имот прдем на иска по гр.д. № 204/2023г. по описа на РС Гоце Делчев, е идентичен на земеделския имот, по отношение на който е постановено влязло в законна сила съдебно решение по гр.д. № 684/2021г. по описа на РС Гоце Делчев.

С частната жалба пред настоящия състав на ОС Благоевград се поддържа, че предявеният иск за собственост по чл. 108 ЗС по реституция е допустим и своевременно заявен, тъй като по отношение на трети лица /в случая за Ш. Ш./ тече давност независимо от висящия процес с правно основание ЗСПЗЗ по отношение на М., така и по висящия процес по предявения от Ш. отрицателен установителен иск, и предявения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС е способ за прекъсване на давността и единствения процесуален ред за ефективна защита на правата на ищеца.

Излагат се правни доводи с частната жалба, че искът по чл. 108 ЗС съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде установено, че ищецът А. С. М. притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. Основанието на иска по чл. 108 ЗС е твърденият от ищеца конкретен юридически факт, от който според него е възникнало правото му на собственост, а искането е да се признае съществуването на това право на собственост и да се осъди ответникът да възстанови неправомерно отнетото от собственика право на владение, като елемент от неговото право на собственост.

Твърди се, че извод дали имотът, предмет на реституционна процедура и процесният имот са идентични не може да се направи без да бъде приключена процедурата по реда на ЗСПЗЗ.

Възможно е А. М. да е придобил правото на собственост върху този имот в хода на производството пред ВКС. Единствената защита на правото на собственост на М. върху процесния недвижим имот по незавършилата процедура по възстановяване е по реда на предявяване на ревандикационен иск, доколкото с решението по гр.д. № 3436/2023г. по описа ВКС, не се установява Ш. Ш. да е собственик на процесния имот.

Иска се от въззивния съд да отмени Определение № 814/19.11.2024г., постановено по гражданско дело № 204/2023г. по описа на PC Гоце Делчев и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от адв. К. Б., процесуален представител на Ш. М. Ш., с адрес с. С., общ. С.-ответник по първоинстанционното дело, с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба и се прави искане съдът 2 да остави същата без уважение и да потвърди оспореното определение за прекратяване на делото на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.

Сочи се в отговора на частната жалба, че с Определение № 224/20.04.2023г., постановено по гр.д. 204/2023г. по описа на РС Гоце Делчев, съдът е посочил, че предметът на разглеждането дело и този по гр.д. № 684/2021г. на PC Гоце Делчев, е един и същи недвижим имот. Намерил е за налично основанието по чл. 229 ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на производството по делото, като е посочил, че, ако с влязло в законна сила решение по първото дело /гр.д. № 684/2021г. по описа на PC Гоце Делчев/ съдът постанови, че А. С. М. не е собственик на имота, искът по настоящото дело ще бъде недопустим и само в хипотеза, при която иска на Ш. бъде отхвърлен с влязло в сила решение, производството по гр.д.

204/2023г. по описа на РС Гоце Делчев ще трябва да продължи, тъй като с отрицателен установителен иск не се решава въпросът за това на кого принадлежи правото на собственост.

Посочва се в отговора на частната жалба, че изхождайки от горното правилно и законосъобразно положение, след приключването на гр.д. № 684/2021г. на PC Гоце Делчев с влязло в законна сила съдебно решение, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е прекратил производството с оспореното пред настоящият съд определение. Районният съд се е позовал на съдържанието на съдебното решение на ВКС, с което се признава за установено по отношение на Ш. М. Ш., че А. С. М. не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.С., общ.С., в м.„П.“,с площ от 268кв.м., съставляващ земеделска земя - нива, с номер по предходен план 103243, при съседи ***; ***; *** и *** и е отменен на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, констативния нотариален акт, с който А. С. М. се легитимира като собственик на имота на основание придобивна давност. Собствеността върху процесния имот е решен със сила на пресъдено нещо и заради забраната, предвидена в чл. 299 от ГПК, за пререшаване на спора между страните, предявеният по настоящото дело иск е недопустим, заради което и производството по него следва да се прекрати.

Твърди се в отговора, че частният жалбоподател излага несъстоятелни мотиви в подкрепа на тезата си за неоснователност на оспорения съдебен акт. Единственото основание, на което ищецът претендира признаване на правото му на собственост върху процесния недвижим имот, е давностното владение, което именно основание изрично беше отречено от влязлото в сила съдебно решение и поради това е отменен констативния нотариален акт, с който А. С.

М. се легитимира като собственик на това основание. Частният жалбоподател в качеството си на ищец по гр.д. № 204/2023г. по описа на РС Гоце Делчев, не е посочил изрично някакво алтернативно основание за признаването му за собственик на процесния недвижим имот и в частност - наследствено правоприемство. В обстоятелствената част и в петитума на исковата молба, по прекратеното гр.д. 204/2023г. по описа на РС Гоце Делчев, ищецът основава искането си на същото правно основание, с това заявено по гр.д. № 684/2021г. на PC Гоце Делчев, по което съдът се е произнесъл вече с влезлия в законна сила съдебен акт.

Сочи се в отговора на частната жалба, че съдебната теория и практика са категорични, че 3 при отрицателния установителен иск ищецът отрича правото на собственост, претендирано от ответника, и последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които основава правото си на собственост, тъй като при уважаването му, това право е отречено със сила на пресъдено нещо с оглед на всички възможни основания, от които същото може да възникне. С това се постига защитната функция на процеса по отношение на правото на ищеца, засегнато от отреченото със съдебното решение право.

Поддържа се с отговора на частната жалба, че съгласно ТР № 8/2012 от 27.11.2013г. на ВКС, ОСГТК, когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, претендираното от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания. Аргумент за допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право е и правопредпазващото действие на силата на пресъдено нещо. Ако с решението бъде установено несъществуването на спорното право, защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното решение право. Видът на иска е призван да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права.

Такава защита в случаите на отрицателен установителен иск за собственост или друго вещно право би се постигнала чрез отричане със сила на пресъдено нещо на претендираното от ответника право.

Изразява се становище, че след като гр. д. № 684/2021г. е приключило окончателно, с влязъл в сила съдебен акт, и съдът е уважил искането на Ш. Ш., фактът че А. М. не е собственик на процесния имот е вече установен и доказан и този въпрос не може да бъде пререшаван с никакво последващо дело, поради което оспореното определение, с което се обжалва прекратяването на гр.д. 204/2023г. по описа на РС Гоце Делчев, е постановено в съответствие със закона и следва да бъде оставено в сила.

Претендира се присъждането на сторените по делото разноски, съгласно представените доказателства за тяхното извършване и списък на разноските, приложен към отговора.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 278 от ГПК намира подадената частна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е внесена и дължимата във връзка с жалбата държавна такса.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Въз основа на материалите по делото, въззивният съд установи от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 204/2023г. по описа на РС Гоце Делчев е образувано въз основа на предявена искова молба от А. С. М., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. С. А., срещу Ш. М. Ш., ЕГН **********, с адрес с. С., общ. С..

Твърди се в исковата молба, че по силата на Нотариален акт за собственост на недвижим 4 имот, придобит по давност № 70, том I, peг.№ 1085, дело № 63/2021г., по описа на нотариус М. Ц., а именно поземлен имот с идентификатор *** в землището на с. С., общ.

С., обл. Б., по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-511/31.07.2019г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, няма данни за изменение, с адрес на поземления имот: местност „П.“, с площ от 268 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, категория на земята - осма, предишен идентификатор - няма, номер по предходен план 103243, при съседи, поземлени имоти с идентификатори - ***, ***, *** и