Решение № 83 от 21.06.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Стара Загора, 21.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Соня Хр. Каменова

Членове:

Ива Н. Стефанова

Красимира Дончева Стоянова при участието на секретаря Иванка Г. Георгиева в присъствието на прокурора Г. В. В. като разгледа докладваното от Ива Н. Стефанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225500600379 по описа за 2022 година Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 22 от 15.03.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 4/2022 г. по описа на Старозагорския районен съд, подсъдимият Г. П. Д. е признат за виновен в това, че на 02.05.2021 г. в с. ***, общ. Стара Загора, извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – опипал по гърдите ****а от гр. Стара Загора, като употребил за това сила – хванал я за раменете, изблъскал я назад и я съборил на земята, запушил устата й с ръка, за да не вика, и я душил, стискайки я с ръка за шията, поради което и на основание чл.150, ал.1 от НК и чл.58а, вр. с чл.54 от НК му е наложено наказание две години и осем месеца лишаване от свобода.

Със същата присъда подсъдимият Г. П. Д. е признат за виновен в това, че на 17.06.2021 г. в гр. Стара Загора извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – **** от гр. Стара Загора, на *** години – смукал с уста зърната на гърдите й, удрял с ръка лявата й гърда, поставил 1 половия си член в устата й и я принудил да му прави фелацио, бъркал с пръсти във влагалището й, като употребил за това сила – притискал с ръка устата й и я залепил с тиксо, за да не вика, издърпал я в храсти, ударил й силен шамар по лявата буза на лицето, съблякъл дрехите й, удрял я по тялото и корема, принудил я да легне по гръб върху намиращи се на мястото камъни и ЖПрелса, поради което и на основание чл.150, ал.1 от НК и чл.58а, вр. с чл.54 от НК му е наложено наказание четири години и осем месеца лишаване от свобода.

Със същата присъда подсъдимият Г. П. Д. е признат за виновен в това, че на 18.08.2021 г. в гр. Стара Загора извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – опипал по гърдите **** от гр. Стара Загора, като употребил за това сила – блъснал я силно с ръце по гърба и я съборил на земята, притискал я с ръце към намиращите се на мястото храсти и опитал да скъса ризата й, поради което и на основание чл.150, ал.1 от НК и чл.58а, вр. с чл.54 от НК му е наложено наказание две години и осем месеца лишаване от свобода.

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е групирал така наложените на подсъдимия Г. П. Д. наказания, като му е наложил едно общо най-тежко наказание четири години и осем месеца лишаване от свобода.

На основание чл.24 от НК съдът е увеличил размера на така наложеното общо най-тежко наказание на подсъдимия Г. П. Д. с още една година лишаване от свобода, при което увеличеното му общо най-тежко наказание става лишаване от свобода за срок пет години и осем месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.„а“ от ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален „строг” режим. На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият Г. П. Д. е бил задържан, считано от 01.09.2021 г.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Г.

П. Д., който я е обжалвал в законния срок – лично и чрез защитниците си адв.

И.К. и адв. Н.М.. В жалбите се твърди, че наложеното с присъдата наказание е явно несправедливо, като не е приложен и институтът на условното осъждане, за което е имало възможност. Жалбоподателят моли въззивния съд да измени обжалваната присъда, като се съобрази със смекчаващите вината 2 обстоятелства, намали размера на наложеното му наказание и приложи чл.66, ал.1 от НК. Подробни съображения за това развиват в пледоариите си адв.

И.К. и адв. Н.М..

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора взема становище, че обжалваната присъда е законосъобразна и правилна. Счита, че наказанието е определено в рамките на закона и че законосъобразно и правилно е приложен чл.24 от НК, предвид броя на деянията.

Пред въззивния съд не бяха направени доказателствени искания.

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбите оплаквания, събраните доказателства по н.о.х.д. № 4/2022 г. по описа на Старозагорския районен съд, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

Жалбата на Г. П. Д. е частично основателна.

Първоинстанционният съд при разглеждане на делото и постановяване на присъдата е приложил правилно закона за извършените деяния, не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изяснил е обстоятелствата, имащи съществено значение за правилното решаване на делото, и фактическите положения, приети за установени, се подкрепят от доказателствата по делото.

Жалбоподателят Г. П. Д. не оспорва авторството на деянията. Моли въззивния съд да намали размера на наложените му наказания, като ги съобрази със смекчаващите вината обстоятелства и с принципа на справедливостта, както и да отмени приложението на чл.24 от НК.

Алтернативно, ако общото му наказание бъде до три години лишаване от свобода, моли въззивния съд да прецени има ли възможност за приложение на чл.66, ал.1 от НК, с оглед чистото му съдебно минало.

С оглед събраните доказателства в хода на съдебното производство п о н.о.х.д. № 4/2022 г. по описа на Старозагорския районен съд , първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел за доказано, че подсъдимият Г. П. Д. е извършил престъпленията, в които е обвинен – три престъпления по чл.150, ал.1 от НК.

Съдебното производство пред първата инстанция е преминало по реда на гл. ХХVІІ от НПК – реда на съкратеното съдебно следствие по чл.373, 3 ал.2 от НПК.

Това е станало по изричното искане на подсъдимия Д., направено в хода на разпоредителното заседание по делото пред районния съд. Там подсъдимият Д. се е явил със защитниците си адв. И.К. и адв. Н.М., упълномощени от него в съдебната фаза.

В мотивите към обжалваната присъда подробно е изложена приетата от районния съд фактическа обстановка по делото, която въззивният съд изцяло възприема. Тя се подкрепя от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите ****а, **** и **** (пострадали), *** (колежка на пострадалата ***), Г.Д.Г. и С.Г.Д. (били в района на ЖП-гара *** на 01/02.05.2021 г.), С.В.С. (колега на пострадалата В.), Л.Ц.Ц. и И.Н. И. (полицейски служители), назначените в хода на досъдебното производство експертизи – съдебномедицински, ДНК и дактилоскопна, писмените и веществени доказателства по делото.

Според безспорно установената фактическа обстановка по делото, на 02.05.2021 г. около 4.50 ч. подсъдимият Д. бил на ЖП-гарата в с. ***, общ.

Стара Загора.

По същото време свидетелката ****а, която била на смяна като ръководител-движение, излязла от апаратната, намираща в сградата на ЖПгарата, за да посрещне влак от гр. Стара Загора за гр. Пловдив. Влакът пристигнал на гарата, престоял около една минута, след което тръгнал за гр.

Пловдив. От влака не слезли и не се качили пътници.

След заминаването на влака свидетелката *** тръгнала да се прибира обратно в апаратната.

Тогава подсъдимият Д. (облечен с черен суитшърт с качулка, сложена на главата му, и със зелена медицинска маска на лицето си) видял свидетелката *** и решил да извърши блудствени действия спрямо нея. Той я пресрещнал между първи и втори коловоз, застанал пред нея и я заговорил с думите: „Мадам, какво става?”. *** била учудена от действията подсъдимия, когото не познавала, и му казала да се отмести от пътя й, тъй като има работа.

Подсъдимият Д. се приближил до нея, хванал я с ръце за раменете, изблъскал я назад и я съборил на земята. *** паднала на колене между първи и втори коловоз, в непосредствена близост до бетоновата пътека към линиите.

4

Подсъдимият Д. я блъснал още веднъж и я съборил по гръб. Свидетелката *** се изплашила и започнала да вика за помощ, но подсъдимият запушил устата й с дясната си ръка, за да не вика, а с лявата я стиснал за шията и започнал да я души. След това Д. започнал с лявата си ръка да я опипва по гърдите, докато с дясната продължавал да натиска устата й, за да не вика. Свидетелката *** се съпротивлявала – тя се опитвала да се освободи и с фенера, който държала в лявата си ръка, успяла да удари 2-3 пъти по главата подсъдимия.

Така, блъскайки го с двете си ръце и като го удряла по главата, тялото, врата и ръцете, докато той продължавал да я опипва по гърдите, *** успяла да избута подсъдимия. Тя се изправила и с викове се насочила към апаратната. Там била колежката й – свидетелката Р.Б., която чула виковете и отворила вратата. В този момент свидетелката ***, която вече била пред вратата, я избутала навътре, затворила я и я заключила. *** видяла как подсъдимият Д. бързо се отдалечил по стълбите към тоалетната на рампата, след което го изгубила от поглед.

Свидетелката *** веднага се обадила на тел. 112 и съобщила за случилото се. На място пристигнали полицейски служители от Второ РУ – Стара Загора, на които *** разказала за случилото се и дала описание на извършителя.

Бил извършен оглед на местопроизшествие и други процесуалноследствени действия (съдебномедицински и ДНК експертизи, разпити на свидетели, разпознаване и др.).

По описания по-горе начин на 02.05.2021 г. подсъдимият Д. е осъществил от обективна и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.150, ал.1 от НК, спрямо пострадалата ****а.

Оплакванията на жалбоподателя Д. са, че наложеното му наказание е несправедливо и не е съобразено със събраните по делото доказателства.

Счита, че въз основа на тях районният съд е следвало да му наложи по-леко наказание, като в жалбата, подадена лично от жалбоподателя Д., е посочено, че са налице изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства относно престъплението по чл.150, ал.1 от НК, извършено от подсъдимия Д. спрямо пострадалата ***, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.373, ал. 2 от НПК. Тъй като съдебното 5 производство пред първата инстанция е преминало по реда на гл. ХХVІІ от НПК – реда на съкратеното съдебно следствие, чл.373, ал.2 от НПК задължава съда при постановяване на осъдителна присъда да определи наказанието при условията на чл.58а от НК.

Районният съд е направил това и след като се е ръководил от разпоредбите на Общата част на НК, а именно чл.54 от НК, е определил на подсъдимия Д. наказание при баланс между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства районният съд е приел чистото съдебно минало и добрите характеристични данни. Като отегчаващи вината обстоятелства са изтъкнати видът и характерът на причинените на пострадалата *** травматични увреждания и това, че осъществяването на инкриминираното деяние е било прекъснато не от дееца, а вследствие активната съпротива на пострадалата ***. Районният съд е взел предвид и това, че посоченото престъпление не изолиран случай в поведението на Д., което го характеризира като деец с висока степен на обществена опасност.

Обосновано, правилно и законосъобразно районният съд не е приел като смекчаващо вината обстоятелство самопризнанието на подсъдимия Д., тъй като същото, макар и лаконично направено в хода на досъдебното производство, не е допринесло за разкриването на обективната истина. А самопризнанието му, направено в хода на съдебното производство, е задължителна част от процедурните изисквания по чл.371, т.2 от НПК, за да може наказателното производство до приключи по реда на гл.ХХVІІ от НПК – по реда на съкратеното съдебно следствие.

Законосъобразна и правилна е преценката на районния съд, че при тези обстоятелства на подсъдимия Д. следва да бъде наложено наказание при баланс между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.