Определение № 463 от 13.05.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 463 гр. София, 30.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600523 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по повод постъпил частен протест от прокурор при ОП Перник и частна жалба от защитника на подсъдимия Б. П., против определение №158/26.02.2024г., постановено по нохд №50/2024г. по описа на СОС, в частите на определението, с които е прекратено съдебното производство, делото е върнато на прокурора за отстраняване на съществени нарушения, засегнали правата на подсъдимите и пострадалите, както и е отказано изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража”.

В протеста се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е необосновано. Сочи се, че преди постановяване на протестираното определение, вече е имало произнасяне на САС по вчнд №1359/2023г., с което е било отменено подобно определение, постановено от ОС Перник. В протеста са посочени приетите от съда нарушения, като се възпроизвежда част от съдържанието на обвинителния акт за престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 от НК, от която според прокурора е ясно, че дори стрелбата да е била опасна само за живота на пострадалите, пак ще бъде налице квалифициращият признак „начин, опасен за живота на мнозина“. Тъй като не може да се конкретизира кой от двамата подсъдими е произвел изстрела, причинил смъртта на А. Д., е описано как е ползвано оръжието от двамата, а също и е включена квалификацията на чл.20 от НК.

1

По отношение на нарушенията, свързани с нормите на чл.339 и чл.354а от НК прокурорът е посочил, че тяхната бланкетност го задължава да конкретизира единствено вида на държаното оръжие или наркотично вещество, без да се изписва друга норма, изисква се това държане да е без надлежно разрешение, ако законът предвиждаше изискване за спазване на надлежен ред, би могло да се изисква посочване на друга норма. По отношение на обвинението по чл.308 от НК са изложени доводи, че е ясно, че са изготвяни неистински официални документи последователно, както и че е преправен документ, като по отношение на всеки документ е осъществяван състав на престъпление по чл.308 от НК, очевидно се касае за действия в хипотезата на чл.26 от НК. В обвинителния акт е посочено и че всички деяния са били осъществени при условията на пряк умисъл. Правата на пострадалата А. Д., която е била на 5 години към момента на приключване на разследването, са били разяснени на баща й. С оглед изложените съображения, прокурорът намира, че доводите на съда за прекратяване на съдебното производство са несъстоятелни и предлага определението да бъде отменено.

Против протеста е депозирано писмено възражение от защитника на подсъдимия И. П., съгласно което протестът е необоснован, правилно е било преценено от съда, че липсва съответствие между фактическото и юридическо обвинение, с което са нарушени правата на подсъдимите, а предходното произнасяне на САС касаело други несъответствия.Неясни са доводите на прокурора в протеста, в който се преразказва написаното в обвинителния акт, като липсват факти, а има само оценки и изводи, в протеста за пръв път се навежда, че всеки един от изстрелите е бил насочен от непосредствена близост към двамата пострадали, следователно се въвежда нов извод от прокурора, с което не е представена подробно фактическата обстановка при извършване на престъплението, което е нарушение. Неясно е и обосноваваното в протеста твърдение относно разпоредбата на чл.20 от НК, като числовото изписване на законовата разпоредба трябва да кореспондира с описаното в обстоятелствената част участие на обвиняемия и съставомерните признаци на деянието. По отношение на бланкетната норма по чл.339 от НК също се твърди, че трябва да е запълнена със съдържанието на другата норма, към която се препраща, а в случая тя дори не е спомената. По отношение на субективната страна се поддържа, че е допуснато нарушение, както и по отношение на правата на малолетната пострадала, чиято възраст не е 2 основание да не се конституира. Затова се иска оставяне на протеста без уважение и потвърждаване на определението като правилно и законосъобразно.

Частната жалба на адв.С., защитник на подсъдимия Б. П., съдържа доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението на съда, с което е отказано изменение на мярката за неотклонение, тъй като основанията за това са налице. От съществено значение е здравословното състояние на подсъдимия и невъзможността да получи адекватна медицинска грижа.

Препоръчан е преглед от спешен порядък, в заключението на вещото лице са описани здравословните проблеми, П. е диагностициран с „Първична глаукома“, както и „Дискални протрузии“, има туморни формации под кожата на торса и крайниците, както и е необходима консултация с гастроентеролог.

До момента, въпреки че от 17.10.2023г. е в болницата към затвора, тези заболявания не са били лекувани. С оглед практиката на ЕСПЧ и чл.3 от ЕКПЧ, тежестта на обвиненията сама по себе си не може да обоснове дълги периоди на задържане под стража, то може да бъде обосновано, само ако са налице специфични индикации за реално изискване от обществен интерес, което, независимо от презумпцията за невиновност, е с по-голяма тежест от правилото за зачитане на свободата на личността. Прокуратурата не е посочила релевантни и достатъчни основания, които след първоначалното задържане да обосновават неговото продължаване. Цитира се практика на ЕСПЧ в насока, че здравословното състояние на подсъдимия не е анализирано във връзка с опасностите от укриване и извършване на престъпление. По тези причини се иска изменение на най-тежката мярка за неотклонение.

След подробен анализ на съображенията на страните и доказателствата по делото, като провери изцяло правилността на атакуваното определение, настоящият състав намира протеста и жалбата за допустими, като депозирани в срок и от надлежни страни, по същество протестът е основателен, а жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Съдебното производство е образувано против подсъдимия Б. П. за престъпление по чл.116, ал.1, т.4 и т.6, във вр. с чл.115, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.18 от НК, по чл.339, ал.1, по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и чл.308, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и за подсъдимия И. П. по чл.116, ал.1, т.4 и 3 т.6, във вр. с чл.115, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.18 от НК и чл.339, ал.1 от НК.

Съдът е приел, че са допуснати отстраними процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт и на досъдебното производство, изразяващи се в следното: По отношение на престъплението по чл.116 от НК не е обосновано становището на прокурора защо е прието, че престъплението е извършено по начин, опасен за живота на мнозина, във връзка с квалификацията на деянието по чл.116, ал.1, т.6 от НК. По отношение на обвиненията по чл.339, ал.1 от НК и за двамата подсъдими съдът е приел, че не са посочени, текстово и цифрово, приложимите разпоредби на специалния закон, от който следва задължението държането на оръжие да се осъществява само при наличието на разрешение, издадено от съответния орган. Според определението, по този начин е накърнено правото на защита на двамата подсъдими, тъй като се касае за липса на признаци от обективната страна на престъплението. От посочените факти в обвинителния акт е ясно, че двамата подсъдими са държали в съучастие оръжие, като обаче липсва повдигнато обвинение при условията на чл.20, ал.2 от НК, което представлява противоречие между обстоятелствата и диспозитивната част на обвинителния акт. Освен и това съдът е приел, че прокурорът не е изложил аргументи за субективната страна на престъпленията и за двамата подсъдими, като не е посочено каква е приетата форма на вина. По отношение на обвинението по чл.354а, ал.3 от НК против Б. П. също е прието, че е следвало да се посочи нормата от съответния специален закон, която забранява държането на високорискови наркотични вещества без съответно разрешение, както и актът, който определя марихуаната като такова вещество. По отношение на обвинението по чл.308 от НК за Б. П., прокурорът не е изложил факти защо е прието, че отделните деяния са осъществени при условията на чл.26, ал.1 от НК. Съдът е решил и че правата на пострадалото лице А. Д., малолетна, са били нарушени, тъй като тя като еднокръвна сестра на А. Д., не е била уведомена чрез родителите си и законни представители за правата си в производство и за възможността да участва в него. От справките за родствени връзки на А. Д. е видно, че той има роднини от втора възходяща степен по права линия, които изобщо не са били уведомени за производството и не са им разяснени правата като пострадали лица, съгласно ТР №1 от 2018г.

Затова е прието, че това е отстранимо съществено процесуално нарушение по отношение на пострадалите, съгласно чл.75 от НПК, което следва да бъде 4 отстранено от прокурора след връщане на делото.

При преценка на основанията за продължаване на задържането на Б. П. първоинстанционният съд е приел, че обвиненията против него са за общо пет тежки умишлени престъпления, обоснованото подозрение за авторството е налично, както и не е намалял интензитетът на опасностите той да се укрие и да извърши престъпление, ако мярката за неотклонение бъде изменена в полека. Задържането продължава за срок от 1 година и 2 месеца, който е разумен, а освен това в съдебното производство не е определен законоустановен размер за допустимост на този срок. Опасността от извършване на престъпление се извлича от тежестта на обвиненията, от механизма на осъществяване на престъплението по чл.116 от НК, както и от обремененото съдебно минало. Опасността от укриване е изведена от обстоятелството, че за 6 месеца след престъплението по чл.116 от НК П. е бил издирван, защото се е укрил, освен това е обвинен за съставяне на неистински официални документи – лична карта, свидетелство за управление на МПС, както и за преправен международен паспорт, именно с цел прикриване на самоличност за укриването през този период. Делото е било внесено своевременно в съда, но поради отводи на съдиите в ОС Перник производството е забавено. Подсъдимият Б. П. е бил настанен в болница, където пребивава към момента на произнасянето, въпреки че вече това не е необходимо. Съгласно заключението на СМЕ, здравословното му състояние е добро, не е противопоказно на престой в ареста, необходима е спешна консултация с тесен специалист по очни болести във връзка с водещото заболяване глаукома. В планов порядък е посочено, че са необходими консултации с невролог, хирург и гастроентеролог. поради което съдът е приел, че след като е отказано изменение на мярката за неотклонение, по отношение на задържания следва да се организира лечението, при спазване на процедурата по чл.250 от ЗИНЗС, като след преценка дали се нуждае от грижи извън затвора, по съответния ред да се предложи това на съда, тъй като за прилагане на процедурата по чл.250, ал.3 от ЗИНЗС съдът няма възможност и информация с какви специалисти разполага болницата на затвора. По тези съображения съдът е счел, че искането за изменение на мярката за неотклонение в по-лека е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл.249, ал.3 от НПК, на съдебен контрол по този ред подлежи определението, с което в разпоредително заседание съдът 5 се е произнесъл по искания за прекратяване на съдебното производство на основание чл.248, ал.1, т.3 от НПК. Разглеждайки по същество протеста против определението в тази част, настоящият състав намира, че той е основателен. Неправилно първостепенният съд е приел, че изложените възражения от защитата са основателни, а обвинителният акт не отговаря на изискванията по чл.246, ал.2 от НПК. При прочит на акта се установява, че в него се съдържат времето, мястото и начина на осъществяване на всяко от престъпленията, а също и че е посочено участието на всяко от подсъдимите лица. Престъпната дейност, вменена на всеки от двамата подсъдими, е достатъчно индивидуализирана, тъй като описаните факти в обстоятелствената част на акта позволяват да се организира защитата срещу обвинението за всички престъпления. По отношение на всяко едно от тях прокурорът е посочил съставомерните признаци от обективна страна поотделно, а за всички престъпления е уточнено, че според обвинението, те са осъществени при условията на пряк умисъл. За престъплението по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 от НК ясно са описани действията на подсъдимите при стрелбата, не се налага обосноваване на причината, поради която прокурорът е квалифицирал деянието като такова, извършено по начин, опасен за живота на мнозина, още повече, че пострадалите са двама. Освен това подсъдимите са двама, не е конкретизирано кой е произвел изстрела, причинил смъртта на А. Д., очевидно по тази причина е включена квалификацията на чл.20 от НК.