Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1395 от 13.07.2026, Административен съд - Сливен

Съд
Административен съд - Сливен
Дело
Административно дело 307/2026
Вид
Решение № 1395
Подписан
13.07.2026
В сила
13.07.2026
Състав
Иглика Жекова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 9 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 36, ал. 4 · Закон за адвокатурата
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140 ал. 1 предл. първо · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143 ал. 10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 171 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 171 т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172 ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал. 2 и ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175 ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 176, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 178ж, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189 ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
  • чл. 14 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1395

Сливен, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - IV състав, в съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИГЛИКА ЖЕКОВА

При секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИГЛИКА ЖЕКОВА административно дело № 20267220700307 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от М. Г. Ч., ЕГН **********, с адрес [населено място], [улица]*** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2164464/13.05.2026 г. по чл. 171 т. 1 б. „з” подб. „гг“ от Закона за движението по пътищата, издадена от Командир отделение в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Перник, с която по отношение на жалбоподателя е разпоредено временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175 ал. 3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния акт. Оспорващият твърди, че управляваният от него автомобил е собственост на трето лице – дружество и той като водач не е бил уведомен за липсата на сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Моли съда да отмени оспорената заповед.

В открито съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. М. К. от АК – Сливен, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски.

В с.з. административният орган, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище, депозирано от пълномощник излага подробни съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на атакуваната заповед, като моли съда да отхвърли оспорването, с възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 13.05.2026 г. около 11:53 ч. в гр. Радомир, на [улица], на кръстовище с [улица]полицейски служители извършили проверка на М. Г. Ч., в качеството му на водач на товарен автомобил марка „Рено“, модел „Канго“ с рег. № [рег. номер] (собственост на „Ейч Ар Малинова“ ЕООД, при която установили, че автомобилът е със служебно прекратена на 02.12.2025 г. регистрация, във вр. с чл. 143 ал. 10 от ЗДвП. Така установеното от фактическа страна Командир отделение в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Перник квалифицирал като административно нарушение по чл. 140 ал. 1 предл. първо от ЗДвП в съставен срещу М. Г. Ч. Акт за установяване на административно нарушение сер. GA № 4733507/13.05.2026 г.

На 13.05.2026 г. Командир отделение в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Перник издал Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2164464, с която по отношение на водача на процесното МПС М. Г. Ч. разпоредил временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Заповедта била връчена на Ч. на същата дата – 13.05.2026 г.

По преписката са приложени извадки от информационната система на МВР, от които се установява, че собственик на процесното превозно средство е „Ейч Ар Малинова“ ЕООД, като (датата не се чете) е служебно прекратена регистрацията на МПС – без ГО. Вписано е и служебно възстановяване по чл. 143 ал.10 от ЗДвП при уведомяване от ГФ за валидна ГО по полица BG/02/126001655062/12.05.2026 г.

По преписката и делото са приложени и извлечения от информационната система на Гаранционния фонд, от които се установява, че към дата 13.05.2026 г. превозно средство с рег. № [рег. номер] няма валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като такава е била сключена от 30.10.2024 г. до 29.10.2025 г.

Със Заповед № 313з-2692/17.12.2025 г. Директорът на ОД на МВР – Перник оправомощил служители от регионалната структура да прилагат в мотивирана заповед принудителни административни мерки по Глава Шеста от ЗДвП, измежду които по т. 9 са и заемащите длъжност „Командир на отделение“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Перник.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна и като такава следва да бъде уважена.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, което го прави валиден. Оспорената заповед е издадена от Командир на отделение в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Перник, действащ при спазване териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № 313з-2692/17.12.2025 г. на Директора на ОД на МВР – Перник териториална и материална компетентност. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваната заповед като валиден акт. Заповедта е издадена и при спазване на съществените административнопроизводствени правила, основана на редовно съставен акт за установяване на административно нарушение.

Макар валидна и процесуално законосъобразна, при анализ на доказателствата, приложимия материален закон и задължителната за настоящата инстанция съдебна практика, процесната заповед се явява материално незаконосъобразна, при следните съображения:

Съгласно приложената в процесния случай норма на чл. 171 т. 1 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се налага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство за срок от 6 месеца на водач за нарушение по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.

Нормативната регламентация сочи като материалноправна предпоставка за прилагане на мярката установяване на управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Релевантният за приложението на чл. 171 т. 1 от ЗДвП юридически факт е допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя.

В процесния случай безспорно по делото е установено, че жалбоподателят Ч. е управлявал собствено на трето лице МПС след прекратена регистрация на същото, което обстоятелство е установено като административно противоправно деяние с издаден акт, който има обвързваща сила до установяване на противното, съобразно разпореденото в чл. 189 ал. 2 от ЗДвП. В случая обаче доказателствената сила на акта за нарушение е оборена, тъй като не се установява по делото извършеното нарушение, поради липсата на знание за факт от обективната действителност- уведомяване на собственика на автомобила за прекратената регистрацията, което се установява от представената в пълнота административна преписка.

Видно от процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, в същата е посочена като правно основание за прекратяване на регистрацията нормата на чл. 143 ал. 10 от ЗДвП. Съгласно чл. 143 ал. 10 от ЗДвП (действаща редакция от 07.09.2025 г., изменение обнародвано с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.), служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, т. е. към момента на прекратяване на регистрацията в настоящия случай (02.12.2025 г.) посочената норма е изменена, като не съществува законоворегламентирано задължението за уведомяване на лицето за прекратяване на регистрацията на автомобила му. Към посочената дата обаче това задължение продължава да съществува в разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра, в хипотезата на прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или т. 8 от същата разпоредба. Относимата разпоредба в случая е на чл. 18б ал. 1 т. 8 от Наредбата, съгласно която, служебно се прекратява регистрацията на превозно средство по чл. 143 ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд. В случая липсват доказателства, че жалбоподателят е бил уведомен по посочения процесуален ред, а както е посочено в мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, което не е загубило сила с оглед нормативно съществуващото задължение за уведомяване, в случай на неуведомяване на собственика се налага следния извод: "В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно.". В цитираното тълкувателно постановление се сочи още, че липсата на уведомяване води до незнанието на факт от обективната действителност, който принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175 ал. 3, предл. първо от ЗДвП, което води до горния извод за несъставомерност. Съобразно чл. 14 от НК, приложим в административнонаказателните производства по ЗАНН, съобразно препратката на чл. 11 от ЗАНН, незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление. Тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. При съобразяване на изложената правна регламентация и установените фактически обстоятелства се налага извода за несъставомерност на извършеното деяние чл. 175 ал. 3 от ЗДвП, което е задължителната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. „з“, подб. „гг“ от ЗДвП. Неустановяването на тази предпоставка преди прилагане на мярката, доколкото административният орган действа при условията на обвързана компетентност, води до издаването на незаконосъобразен акт.

За пълнота следва да се посочи, че процесната проверка е извършена, а ЗППАМ е издадена на 13.05.2026 г., а съобразно данните в представеното извлечение от АИС – МВР, регистрацията на процесното превозно средство е служебно възстановена въз основа на уведомление от ГФ за валидна застраховка „ГО“, посочена като: BG/02/126001655062/12.05.2027 (посочената дата вероятно е крайната такава). В извлечението, приобщено по делото датата на извършените служебни действия в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник не се чете, но следва да се приеме, че към датата на настоящото произнасяне задължителната застраховка „ГО“ е валидно сключена, с извършването на които действия се постигат разписаните цели в чл. 22 от ЗАНН и чл. 171 от ЗДвП. Ако административният орган беше изпълнил задължението си за уведомяване и въпреки това лицето не беше предприело действия за сключване на застраховка или, въпреки уведомяването за прекратена регистрация управлява МПС, би била налице друга хипотеза, при която приложената принудителна административна мярка не била прекомерна, а административният орган би упражнил правомощията си по разумен начин, така че да не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта.