Решение № 58 от 16.02.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Плевен, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20254400501070 по описа за 2025 година Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1459/03.10.2025 г., постановено по гр. дело № 1067/2025 г. по описа на Плевенски районен съд е признато за установено на основание чл.439 от ГПК вр. чл.124 от ГПК по отношение на ответника „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Витоша”, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №46, представлявано от Р. И. М. - Т., че ищците /при условията на солидарност/ Д. П. М., ЕГН ********** от с. ***, обл. Плевен, ул. *** и П. К. М., ЕГН **********, от с. ***, обл. Плевен, ул. ***, не му дължат сумите по издадения изпълнителен лист от 27.11.2012г. на Районен съд - Плевен, издаден по ч.гр.д.

№6752/2012г., въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение №4437/27.11.2012г., а именно: 2865,65 лв. главница; 328,45 лв. -лихва за забава за периода от 20.02.2012г. до 25.11.2012г./ вкл./; 201,79лв., - санкционираща лихва за периода от 20.02.2012г. до 25.11.2012г. /вкл./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2012г. до изплащане на сумата, както и сумата от 309,92 лева представляваща разноски по делото, като погасени по давност.

1

Осъден е на основание чл.78 ал.1 от ГПК „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Витоша”, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков-Казанджията“ №4-6, представлявано от Р. И. М. - Т. да заплати на Д. П. М., ЕГН ********** от с. ***, обл. Плевен, ул. ***, разноски по делото, както следва: 162,83 лева държавна такса, 800,00 лева за адвокатско възнаграждение, 72,00 лева разноски за ксерокопия на изп. дело.

Осъден е на основание чл.78, ал.6 ГПК „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Витоша”, ж.к.

“Малинова долина“, ул. “Рачо Петков-Казанджията“ №4-6, представлявано от Р. И. М. - Т. да заплати по сметката на РС-Плевен сумата от 162,83 лева за държавна такса.

Постъпила е въззивна жалба от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *** чрез пълномощника – юрк. М. М., в който се изразява становище за неправилност на изводите на съда, че са налице последиците на изтекла погасителна давност в полза на длъжниците по изпълнителен лист, издаден 27.11.2012 г. по ч.гр.д.

№ 6752/2012 г. по описа на ПлPC. Твърди, че в първоинстанционното решение липсват мотиви за това, че погасителната давност е била надлежно прекъсната на 29.05.2020 г. когато е входирана молбата за конституиране на дружеството по образуваното изп. дело № 620/2017 г. по описа на ЧСИ Т. К.. Твърди, че по образуваното изп. дело № 620/2017 г. по описа на ЧСИ Т. К., от страна на „ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирана молба за конституиране на 29.05.2020 г., която съдържа всички необходими реквизити, към същата са приложени надлежни доказателства, удостоверяващи настъпилото частно правоприемство на вземането. Освен това, в молбата се съдържа и искане за прилагане на определен изпълнителен способ - чрез извършване на опис на движимите вещи на длъжниците. По така депозираната молба липсва резолюция от страна на съдебния изпълнител или указания към цесионера, които същият е следвало да изпълни, т.е. налице е бездействие на съдебния изпълнител, което не може да се вменява във вина на кредитора чрез обявяване на вземането за погасено по давност. В тази връзка, доколкото кредиторът е бил активен и е отправил искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия, то давността е била прекъсната с молбата, тъй като неизвършването на поисканите действия не се дължи по негова вина, а по 2 вина на съдебния изпълнител, който е бездействал. След 29.05.2020 г., кредиторът е запазил активното си поведение, като погасителната давност е прекъсната последователно на 22.01.2025 г. с депозирането на молба за образуване на ново изпълнително дело, в която е обективирано искане за извършване на изпълнителни действия и на 03.02.2025 г. с налагането на запор на установени активи в хода на изп. дело № 95/2025 г. по описа на ЧСИ Т. К..

Въззивникът счита за неоснователен и необоснован извода на първоинстанционния съд, че от 01.06.2017 г. до 22.01.2025 г. не са се осъществили юридически факти от значение за прекъсването на давността.

При условията на евентуалност се прави искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като неправилно.

Твърди се, че с депозираната искова молба, ищцовата страна е оспорила дължимостта на начислените разноски по образуваното изп. дело № 95/2025 г. по описа на ЧСИ Т. К. в размер на 300,00 лева разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело и в размер на 407,60 лева разноски по изпълнителното дело, като се посочва, че по отношение на тази претенция липсва произнасяне. Счита, че следва да бъде разпределена отговорността за разноските за държавна такса при съобразяване на разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в съответствие с чл.78 ал.4 вр. ал.3 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащането на правната помощ. Въззивникът счита, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, видът на спора и количеството на извършената работа, като посочва, че с отговора на искова молба е релевирано възражение по реда на чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на претедираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Въззивникът моли, да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено друго, съобразно изложеното във въззивната жалба.

Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Д.

П. М. и П. К. М. и двамата чрез пълномощника им – адв. В. В. от ПлАК, в който се изразява становище, че жалбата е неоснователна и недоказана, а 3 първоинстанционното решение е обосновано, доказано и законосъобразно.

Въззиваемите посочват, че от влизане в сила на заповедта за изпълнение е започнала да тече 5-годишна давност за установените с нея вземания, като действия по принудително изпълнение са били извършвани до 01.06.2017 г., с оглед направените отбелязвания върху изпълнителния лист. Твърдят, че петгодишната давност е изтекла, считано от 01.06.2017 г., освен до премиране на делото на 30.06.2020 г., ако съдът счете, че са периодични плащания и е приложима тригодишната погасителна давност. След последното изпълнително действие от 01.06.2017 г. е започнала да тече нова петгодишна давност за погасяване вземанията на кредитора, за които е била издадена влязлата в сила заповед за изпълнение и този давностен срок е бил изтекъл на 01.06.2023 г. Въззиваемите посочват, че давността е тригодишна, тъй като вземането на кредитора произтича от несъдебното изпълнително основание.

Правните последици на заповедта по чл.410 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл.117 ал.1 от ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл.117 ал.2 от ЗЗД не намира приложение, поради което вземането за периодични плащания се погасява с изтичането на 3-годишна давност и в случая, когато кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл.416 вр. чл.410 от ГПК.

Въззиваемите претендират направените разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание, въззивникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД не се представлява. В постъпила молба, пълномощникът – юрк. М. М. поддържа подадената въззивна жалба.

В съдебно заседание, въззиваемите Д. П. М. и П. К. М. се представляват от адв. В. В. от ПлАК, която счита първоинстанционното решение за обосновано, доказано и законосъобразно и моли съда, да отхвърли подадената въззивна жалба, като неоснователна и недоказана. Претендира направените разноски.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

4

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Пред Плевенски районен съд е предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК вр. чл.124 от ГПК от Д. П. М., ЕГН ********** и П. К. М., ЕГН ********** против „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *** за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника сумите по изпълнителен лист от 27.11.2012 г. на Районен съд - Плевен, издаден по ч.гр.д. № 6752/2012 г., въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение № 4437/27.11.2012 г., а именно: 2865,65 лв. главница; 328,45 лв. - лихва за забава за периода от 20.02.2012 г. до 25.11.2012 г. вкл.; 201,79 лв. - санкционираща лихва за периода от 20.02.2012 г. до 25.11.2012 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2012 г. до изплащане на сумата, както и сумата от 309,92 лв., представляваща разноски по делото, като погасени по давност.

Ответникът счита исковата претенция за неоснователна и недоказана, като посочва, че с депозираната молба от 29.05.2020 г. погасителната давност е надлежно прекъсната, тъй като същата съдържа всички необходими реквизити и искане за извършване на изпълнително действие - опис на движими вещи, като неизвършването на поисканото действие не може да се вменява във вина на кредитора. Започналата да тече погасителна давност от 29.05.2020 г. е прекъсната с депозирането от страна на ответното дружество на 5 молба за образуване на ново изпълнително дело по процесния изпълнителен лист, входирана на 22.01.2025 г., с която давността е прекъсната, тъй като в т.5 от същата се съдържа искане за налагането на запор на банковите сметки на длъжниците. В хода на новообразуваното изп. дело № 95/2025 г. по описа на ЧСИ Т. К., погасителната давност е прекъсната за последно на 03.02.2025 г. с налагането на запор на установените активи на длъжниците.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение № 4437/27.11.2012 г. е издаден изпълнителен лист от 27.11.2012 г. по ч.гр.д. № 6752/2012 г. по описа на Районен съд – Плевен, от който е видно, че ищците Д.

П. М., ЕГН ********** и П. К. М., ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *** сумите, както следва: 2865,65 лв. главница; 328,45 лв. лихва за забава за периода от 20.02.2012 г. до 25.11.2012 г. вкл.; 201,79 лв. санкционираща лихва за периода от 20.02.2012 г. до 25.11.2012 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2012 г. до изплащане на сумата, както и сумата от 309,92 лв., представляваща разноски по делото.

Искът по чл. 439 ГПК е допустим и по отношение на вземания, изпълнението, по които е предприето на основание заповед за изпълнение, независимо, че чл.439 ал.2 от ГПК предвижда искът да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. При заповедното производство не се провежда съдебно дирене, но въпреки това, заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, поради което разпоредбата на чл.439 ал.2 от ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда /в този смисъл е и задължителната практика на ВКСОпределение № 831 от 17.12.2013 г. по ч. пр. д. № 7393/2013 г. на ВКС /.