Решение № 3010 от 25.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3010 гр. София, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Г. Димитров при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от Кирил Г. Димитров Административно наказателно дело № 20241110203635 по описа за 2024 година За да се произнесе, съдът взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 20-4332-003565/10.03.2020 г., издадено от началника на Група към ОПП-СДВР, на В. И. М. е наложена „глоба” в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 14.12.2019 г., около 13.00 часа, в гр. София по ул. „***“ с посока на движение от ул. „***“ към ул. **“ управлява т.а. „***“ с рег. № ***, като на кръстовището с ул. **“ преминава на червен сигнал на светофарната уредба и реализира ПТП с преминаващия на зелен сигнал л.а.

„***“ с рег. № ***, след което напуска мястото на ПТП без да спре и да установи последиците от ПТП.

Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице В. И. М., в която са релевирани доводи за неговата неправилност. Изложени са съображения, че е изтекла абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване, като НП не е било връчено в законоустановените срокове. Твърди се, че актосъставителят 1 не е очевидец на случая, като описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на действителното фактическо положение. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно.

Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В допълнение е посочено, че от показанията на св. Х. се установявало, че жалбоподателят не е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, като не е разбрал за реализираното ПТП. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Наказващият орган не се явява и не изпраща процесуален представител в хода на съдебното производство по делото. В представени писмени бележки от упълномощен юрисконсулт от СДВР, се оспорват възраженията в жалбата, като се твърди, че АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията на ЗАНН, а нарушенията са безспорно доказани от събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното, от съда се иска да потвърди атакуваното НП, като присъди разноски в полза на СДВР за юрисконсултско възнаграждение. Релевирано е възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от надлежно легитимирано лице. Софийски районен съд, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна и прекратяване на административнонаказателното производство. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 14.12.2019 г., около 13.00 часа, в гр. София, по ул. **“ св. И. Х. Х. управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, като преминал на зелен сигнал на работещата в нормален режим светофарна уредба на кръстовището с ул. „***“. Тъй като пред него имало колона от спрели автомобили, св. Х. спрял с управлявания от него автомобил непосредствено след преминаване на кръстовището с ул. „***“. В този момент 2 жалбоподателят В. И. М. управлявал товарен автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, като се движил по ул. „***“ с посока на движение от ул.

„***“ към ул. **“, като преминал кръстовището с последната улица при светещ червен сигнал на светофарната уредба за движение на автомобилите в неговата посока на движение. При преминаване през кръстовището, В. И. М. ударил с управлявания от него т.а. „***“ задна дясна част л.а. „***“, управляван от св. И. Х.. След настъпване на удара, В. И. М. не спрял, за да установи има ли и какви щети по двата автомобила.

Св. И. Х. Х. подал сигнал на тел. 112, като малко по-късно на място пристигнали служители на ОПП-СДВР, на които разказал случилото се.

Въз основа на заявеното от св. Х., на място били съставени скица и Протокол за ПТП.

Е. З. П., на длъжност „младши автоконтрольор“ към ОПП-СДВР, съставил АУАН № 631461/24.01.2020 г. срещу В. И. М. за извършени от последния административни нарушения по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП № 20-4332003565/10.03.2020 г. от началника на Група към ОПП-СДВР, с което за описаните в АУАН административни нарушения, на В. И. М. били наложени съответни административни наказания.

НП било връчено лично на В. И. М. на 16.02.2024 г., като последният подал жалба срещу НП в законоустановения 14-дневен срок (на 23.02.2024 г.), въз основа на която било инициирано настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля И. Х. Х., декларация по чл. 188 от ЗДвП от управителя на „***“ ЕООД, справка по чл. 188 от ЗДвП от жалбоподателя В. М.; скица и протокол за ПТП; справка от ОПП-СДВР относно собствеността на процесния лек автомобил; справка от Столична община, ведно със схема за организация на движението на процесния пътен участък и циклограма на кръстовището; Заповед № 513з-2509/21.04.2015 г., издадена от директора на СДВР и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи.

3

Съдът счита, че възприетата от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на св. И. Х. Х., като ги намира за пълни, логични и последователни. Същият е категоричен, че след преминаване на кръстовището с ул. „***“ е усетил удар в задна дясна част на управлявания от него автомобил, който бил реализиран от преминаващия зад него, отдясно на ляво спрямо неговата посока на движение, т.а. „***“ с рег. № ***. Нещо повече, св.

Х. е категоричен, че в този момент е погледнал светофара, който се е намирал от лявата му страна, и същият е светел червен сигнал за автомобилите, който са се движили по ул. „***“ в посоката на т.а. „***“. Св. Х. е категоричен и че посоченият автомобил изобщо не е спрял след реализиране на ПТП, а е продължил движението си по ул. „***“. Показанията на св. И. Х. кореспондират с попълненото от последния на място писмено сведение, както и с локализацията на щетите по автомобила му, констатирани от служителите на ОПП-СДВР и отразени в съставения на място протокол за ПТП.

Съдът кредитира и останалите приобщени по делото писмени доказателства, като относими към предмета на доказване по същото.

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че В. И. М. е извършил от обективна и субективна страна състава на вменените му административни нарушения по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, доколкото на процесната дата и място е преминал с управлявания от него т.а. „***“ с рег. № *** на червен сигнал на светофарната уредба, реализирал е ПТП с л.а. марка „***“ с рег. № ***, след което не е спрял да установи щетите по автомобилите и е напуснал мястото на ПТП.

Въпреки това, съдът счита, че са налице основания за отмяна на обжалваното НП и прекратяване на административнонаказателното производство поради изтичане на абсолютната давност за административнонаказателно преследване по смисъла на чл. 81, ал. 3, вр. чл.

80, ал. 1, т. 5 НК. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. В този смисъл са и задължителните указания, дадени с Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г., по т.д. № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия 4 на ВАС, съгласно които разпоредбите на чл. 80-81 НК относно давността се прилагат в административнонаказателното производство на основание чл. 11 ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК наказателното (в случая административнонаказателното) преследване се погасява с изтичане на 3годишен давностен срок при предвидени по-леки наказания от „лишаване от свобода”. В настоящия случай е налице визираната хипотеза, доколкото по ЗАНН са предвидени именно по-леки административни наказания – „глоби”, респ. „имуществени санкции”, „лишаване от права”, „обществено порицание” и „безвъзмезден труд в полза на обществото“. Съобразно разпоредбата на чл.

81, ал. 3 НК независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1 НК. В настоящия случай разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК предвижда абсолютен давностен срок в размер на 4 години и 6 месеца, който започва да тече от извършване на деянието. Доколкото процесните административни нарушения са извършени на

14.12.2019 г., абсолютната давност за административнонаказателно преследване на същите е изтекла на 14.06.2024 г.

Съобразявайки всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното НП следва да се отмени изцяло поради настъпването на правопогасяващ юридически факт, а именно изтичане на предвидената в закона давност за административнонаказателно преследване. Същевременно, административнонаказателното производство следва да се прекрати поради изтичане на предвидената в закона погасителна давност, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 3 ЗАНН.

Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН и предвид направеното изрично искане в хода на съдебното производство от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, в полза на последния следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. От приложения на л. 74 от делото договор за правна защита и съдействие е видно, че В. И. М. е заплатил за процесуално представителство по настоящото дело сумата от 500 лева, която е била платена в деня на подписване на същия договор. Същевременно, съдът намира за неоснователно релевираното от процесуалния представител на наказващия орган възражение за прекомерност 5 на заплатеното адвокатско възнаграждение, доколкото същото е заплатено под минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в случая се равнява на 800 лева (по 400 лева за всяка наложена санкция). С оглед на това, СДВР следва да бъде осъдена да заплати на В. М. сумата от 500 лева, представляваща направени от последния разноски за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 3 ЗАНН и чл. 11 ЗАНН, вр. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, Софийски районен съд, НО, 96-ти състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-4332-003565/10.03.2020 г., издадено от началника на Група към ОПП-СДВР, с което на В. И. М. са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство, образувано срещу В. И. М. въз основа на АУАН с бл. № 631461/24.01.2020 г., съставен от Е. З. П., на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП-СДВР.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на В. И.

М. с ЕГН ********** сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща заплатено от последния адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.