Решение № 761 от 01.02.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 01.02.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на четвърти декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия Вергиния Мичева-Русева при секретаря Д.Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д.

№ 2932 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно и активно субективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ / отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищците П.М.Т. и М.П.Т., чрез своята майка и законен представител П.Т., твърдят, че П.М.Т. – фактически съжител на първата ищца и баща на втората, е починал вследствие на ПТП, настъпило на 20.11.2015 г. около 21.15 часа в местността „Пейков Дол“ на път 358, км 45+600. Излагат, че транспортното произшествие е настъпило по вина на застрахован при ответника „З.Б.И.“ АД водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № *******, собственост на А.М.А.. Поведението на водача Е.А.М.било и противоправно, тъй като същият бил употребил алкохол и самокатастрофирал. Съобразно с изложеното първата ищца П.Т. моли съда да постанови решение, с което да осъди „З.Б.И.“ АД да й заплати сумата от 150 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на П.М.Т. – фактически съжител на ищцата, ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП – 20.11.2015 г. до окончателното изплащане, и втората ищца, чрез своята майка и законен представител претендира присъждане на сума в размер на 300 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на баща й П.М.Т., настъпила вследствие на ПТП от 20.11.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на ПТП - 20.11.2015 г., до окончателното изплащане. Претендират присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът „З.Б.И.“ АД оспорва исковете по основание и размер. Поддържа наличие на хипотезата на чл. 267, ал.

2, т. 1 КЗ/отм./, като твърди, че водачът Е.М.е придобил владението върху автомобила противозаконно с намерение да го ползва – престъпление по чл. 346 НК. Оспорва елементите от фактическия състав на деликта. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия П.Т., за когото излага твърдения, че сам се е поставил в превишен риск, като се е съгласил да пътува с водач за когото знаел, че е алкохолно повлиян. Оспорва исковете по размер като завишени и несъответстващи на принципа, установен с чл. 52 ЗЗД, претърпените вреди и икономическата конюнктура в страната. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

Третите лица помагачи на страната на ответника А.Е.А. и М.Е.А. (наследници на починалия водач Е.А.М.) не са взели становище по исковата молба и писмения отговор. В процеса, редовно уведомени, не се явяват и не се представляват.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От надлежните писмени доказателства – приетите по делото Констативен протокол с рег. № 356р – 5843 от 25.11.2015 г. на РУ на МВР – Тетевен относно ПТП от 20.11.2015 г. и Протокол за оглед на местопроизшествие от 20.11.2015 г. се установява, че на 20.11.2015 г. около 21.15 часа в местността „Пейков Дол“ на път 358, км 45+600 – участък от второстепенен път гр. Тетевен – с. Рибарица, е настъпило ПТП с участници – Участник 1. - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № *******, собственост на А.М.А., с водач Е.А.М.. В графата „пострадали“ е отразено, че вследствие на ПТП е починал водача Е.М.и возещият се до него пътник П.М.Т..

Фактът на настъпилата смърт на П.М.Т., ЕГН **********, се установява документално от Препис – извлечение от

Акт за смърт, издадено от длъжностно лице по гражданско състояние при гр.

Тетевен, област Ловеч. В графата семейно положение е удостоверено „разведен“ .

Видно от Постановление за прекратяване на наказателно производство образуваното по повод на горното ПТП, досъдебно производство № 405/2015 г. по описа на РУ на МВР – Тетевен, пр.пр. № 2216/2015 г. на Окръжна прокуратура – Ловеч, било прекратено от прокурор поради смъртта на водача – наказателно отговорен субект.

От Удостоверение за раждане / дубликат/, издадено въз основа на Акт за раждане № 0033 от 22.02.2011 г., съставен от длъжностно лице при гражданското състояние в гр. Тетевен , област Ловеч, се установява, че детето М.П.Т., родена на *** г. е с майка П.М.Т. и баща П.М.Т..

За установяване механизма на ПТП по делото е изслушана на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебна – автотехническа експертиза / САТЕ/. Заключението на

САТЕ не е оспорено от страните и съдът го кредитира като обективно, компетентно и пълно. Според вещото лице скоростта на движение на лекият автомобил „Фолксваген“ с рег. № ******* в десния завой е била в диапазона 110 – 115 км/ч. Критичната скорост с оглед радиуса на завоя 185 метра, е била 109,75 км/ч/ - 114,98 км/ч. Следователно автомобилът се е движил със скорост равна или малко по- висока от критичната за движение в завоя, в резултат на което е настъпило странично занасяне на гумите. Процесното МПС се е движело диагонално наляво, навлизайки в левия банкет и в терена след него, където се удря челно в ствола на дебело крайпътно дърво. От удара автомобилът се е завъртял в посока обратна на часовниковите стрелки, гледан отгоре и се е спрял почти перпендикулярно на пътя със задната си част в лявата лента и предна част на левия банкет. От удара загинали водача и пътника до него. Заключението на САТЕ е, че причината за загуба на контрол и излизане от платото за движение в ляво и последвалия удар на лек автомобил „Фолксваген“ в крайпътно дърво е неточна преценка на водача Е.А.М.при избора на скоростта си на движение при навлизане в десния завой, като се е движил със скорост малко над критичната за завоя.

Според вещото лице предвид това, че ударът е бил челен със скорост не по – малка от 105 км/ч., то вероятността за настъпване на смъртен изход на практика бил 100%.

Назначена е и съдебно – медицИ.ка експертиза / СМЕ/, чието заключение също не е оспорено по делото и съдът кредитира като безпристрастно, компетентно и пълно. Според вещото лице медик, починалият П.Т. е получил при процесното ПТП съчетана травма както следва: тъпа травма на главата без счупване на черепа, охлузване на брадичката, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; закрита гръдна травма: счупване на всички ребра от дясно и в ляво от второ до пето по средна ключична линии, разкъсвания на възходящата аорта, кръвонасядане на средностението, контузия на сърцето, колабирали бели дробове, плуващи в 2 литра кръв, изляла се в гръдната кухина; закрита коремна травма: множество разкъсвания на черния дроб; охлузвания по предните повърхности на двете подбедрици. Описаните увреждания според заключението на СМЕ са получени от удари с или върху твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и могат да бъдат получени при ПТП. Причината за смъртта на П.Т. била остра кръвозагуба от описаната съчетана гръдно – коремна травма. Между установените травматични увреждания, получени при ПТП и настъпилата смърт е налице пряка и непрекъсната причинно – следствена връзка.

На основание чл. 15, ал. 6 ЗЗДт по делото е приет актуален социален доклад от компетентната по местоживеене на малолетната ищца М.Т. Д“СП“ – Тетевен. При извършеното социално проучване се установило, че непосредствените грижи за детето след смъртта на баща му П.Т. се полагали от майка му П.Т.. Заключението на Д“СП“ - Тетевен е, че за осигуряване на най – добрия интерес на детето М. по чл. 3 ЗЗДт, следва предвид болките и страданията, които е търпяло и ще търпи от загубата на единия си родител при ПТП от 20.11.2015 г., да се определи справедлив размер на обезщетение.

В хода на съдебното дирене са ангажирани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите А.М.А. и Д.Г.М.– майка на ищцата. Свидетелят А. установява, че катастрофиралият автомобил „Фолксваген“ с рег. №*******, бил негов. Излага, че на процесната дата се събрали да се почерпят вечерта и свидетелят заспал.

Когато се събудил ключовете и колата ги нямало. Прибрал се в къщи сутринта и тогава от родителите си разбрал за катастрофата. Сочи, че Е.М.бил взел ключовете без негово разрешение, като нямал с водача уговорка, че той може да кара неговия автомобил. Тези показания съдът приема за достоверни, тъй като непосредствени и не се опровергават от останалия събран доказателствен материал. Свидетелката Д.М.установява, че дъщеря й - ищцата П. и починалият П., сключили граждански брак 2010 година. След това се разделили, след което пак се събрали и имали дъщеричка. Развели се, но продължили да съжителстват.

П.имал връзка с друга жена - Д.. Нямал развод с П., когато бил с Д.. Според свидетелката М., П.Т. живеел в къщата им, ходел и при Д. тъй като имал дъщеря от нея. Излага, че П.ходил, връщал се е, пак е ходил при Д.. Когато били разделени П.и П., той бил при Д., като свидетелката не може да установи за колко време. В нейните очи бил почти с двете, но повече с П.. За периода 2013 г.- 2015 г. свидетелката М.не можела да каже, че П.е бил само с П.. Твърди също, че ищцата П. след смъртта на П.се наложило да ходи на психиатър, защото била в тежка депресия - не искала да излиза, не искала да разговаря с никой, включително с нейните родители. За детето М. установява, че му липсва бащата, знаела, че е „там на небето“ и всяка вечер говорела с него. П.се грижел за дъщеря си – никога не ги бил оставял с майка им без храна, без пари и облекло. Водел М. на разходка, както и в парка. Съдът, след преценка на тези показания по реда на чл. 172 ГПК, намира същите за непредубедени и достоверни.

Между страните не е спорно, че водачът на лекия автомобил – наследодателят на третите лица помагачи в процеса – Е.М., е бил в такава степен н алкохолно опиянение, която е била възприемаема от пострадалия П.Т. и същият е знаел, че водачът е употребил алкохол – признание, ценено от съда по реда на чл. 175 ГПК, направено в о.с.з. на 21.11.2017 г.

От заверено копие на свидетелство за регистрация ( т. нар. малък и голям талон на МПС л. 113 – л. 114 ) е видно, че лек автомобил марка „Фолксваген“, модел“ Голф“, рег. № ******* е собственост на свидетеля А.М.А..

Справка от Информационен масив към

Гаранционен фонд, ползваща се с удостоверително значение ( л. 2 ) установява, че за лекият автомобил, описан по – горе към датата на ПТП е имало валидно възникнало застрахователно правоотношение по полица № BG/02/115002287498, валидна от 08.09.2015 г. до 07.09.2016 г., сключена със „З.Б.И.“ АД. Ответникът не оспорва соченото обстоятелство.

В протокол за разпит на свидетел от образуваното за ПТП досъдебно производство, който има значение на частен свидетелстващ документ, може да се установи, че пред органа по разследването свидетелят А.А. е завил, че след като се събудил в къщата на „Буджака“, където пили от обяд заедно с Е.и П., видял, че автомобила му го няма. Бръкнал си в джоба и видял и че ключовете ги няма. Предположил, че Е.е взел ключовете и е заминал някъде с колата, тъй като и друг път на Е.свидетелят бил давал автомобила си да го ползва.

От Удостоверение за наследници на л. 15 от делото се установява, че починалият П.М.Т. е оставил следните наследници по закон: М.П.Т. - дъщеря; Н.П.М., родена на *** г. – дъщеря, и С.П.М. – родена на *** г. – дъщеря.

Други допустими и относими доказателства, на които съдът да основава изводите си, не са ангажирани по делото.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и

4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Както е установено и по горе, ответникът „З.Б.И.” АД е материалноправно легитимиран да отговаря по настоящите искове като застраховател на гражданската отговорност за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел“ Голф“, рег. № *******. Не е налице поддържаното с отговора на исковата молба изключение по чл. 267, ал. 2, т. 1 КЗ /отм./, по силата на което застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, когато МПС е използвано от лице, което е придобило владението върху моторното превозно средство чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 НК. Данни за престъпление по чл. 346 НК по делото няма. Свидетелят А., както е установено и по – горе е заявил, че и друг път е давал автомобила на починалия и че няма претенции към него за щетите. Според съда изявленията, че не е предоставял МПС и ключовете са взети без негово разрешение е част от теза, предпазваща свидетеля от възможността да бъде санкциониран с ПАМ, посочена в чл. 171, т.2, б.“и“ ЗДвП в редакция към процесния период, а именно - временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребило алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество - за срок до един месец. Отделно от това свидетелят сам признава, че са консумирали алкохол от обяд и поради тази причина е заспал, което предполага и невъзможност да му се поиска изрично разрешение за управление на автомобила от починалия М., а по силата на житейска презумпция може да се заключи, че А. не е имал против автомобилът му да се управлява от М., предвид изявленията, че и друг път му го бил давал, поради което МПС не е отнето противозаконно – ако беше, собственикът А. би подал сигнал за отнемането му в момента, в който е възприел липсата му и преди да узнае, че двете лица М. и Т. са починали при ПТП с неговата кола. Ето защо ответникът „З.Б.И.“ АД по силата на чл. 267, ал. 2, т. 1, предл. 1 КЗ/отм./ покрива вредите, когато лицето, причинило ги не е било изрично или мълчаливо упълномощено да използва МПС, какъвто е и процесния случай.