Определение № 97 от 05.04.2024, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 86/2024
- Вид
- Определение № 97
- Подписан
- 05.04.2024
- В сила
- 05.04.2024
- Състав
- Павел Неделчев, Благовеста Костова, Пламен Попов
Цитирани разпоредби
- чл. 217, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 250, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 4, изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 97 гр. Габрово, 05.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Павел Неделчев
Членове:
Благовеста Костова
Пламен Попов като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно частно наказателно дело № 20244200600086 по описа за 2024 година Производството е по глава ХХІІ от НПК.
Образувано е по частна жалба от тъжителя Г. В. В., понастоящем в затвора в гр. Ловеч, против разпореждане № 3578/13.11.2023г. на съдиятадокладчик по НЧХД № 1934/2023 г. по описа на Районен съд - Плевен, с което на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратено наказателното производството по делото. В частната жалба се ангажират аргументи против така постановеното определение за прекратяване на наказателното производство. Тъжителят счита съдебният акт за неправилен, като излага доводи касаещи според него неправилно приложение на закони и инструкции свързани с правата на осъдените лица от служителите на затвора.
Частният тъжител претендира обжалваното разпореждане да бъде отменено като неправилно, несправедливо, незаконосъобразно в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и с европейските правни норми по чл. 6, § 1 и чл. 13 от ЕКПЧОС, като делото да се върне за продължаване на съдопроизводството.
Настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Габрово обсъди доводите на жалбоподателя и след като провери правилността на атакуваното определение, констатира следното: Въззивната частна жалба е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството по НЧХД № 1934/2023г. на РС-Плевен е образувано по подадена тъжба от Г. В. срещу Д. Г.. В тъжбата се сочи, че Г. В., като лишен от свобода, за периода 28.12.2018 г. до 28.07.2022 г. е търпял наказанието си в Затвора – Плевен, след което на 28.07.2022 г. е бил преместен в Затвора – Ловеч. Тъжителят изнася твърдения, че в деня на преместването му към Затвора-Ловеч - на 28.07.2022 г., по време на нерегламентирана проверка на личните му вещи, лицето Д. П. Г. е задържало личната му електрическа кана 1 марка „Айко“ и така съзнателно ощетило личното имущество на тъжителя В., с което е осъществило състава на престъпление по чл. 217, ал. 1 от НК.
С обжалваното разпореждане № 3578/13.11.2023 г., съдиятадокладчикът от Районен съд – Плевен е прекратил наказателното производство по реда на чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК, като е приел, че деянието предмет на тъжбата не съставлява престъпление и е прекратил наказателното производство по делото.
Настоящият съдебен състав се солидаризира с извода на контролираната инстанция за това, че наказателното производство следва да бъде прекратено, но по-съображения различни от изложените от контролираната инстанция.
Видно от депозираната тъжба , Г. В. е квалифицирал деянието извършено според него от лицето Д. Г. в качеството му на служител на Затвора Плевен, като престъпление по чл.217, ал.1 от НК. В тъжбата обаче са изложени факти от които може да се направи извод, че тъжителя счита, че ответника по тъжбата е нарушил служебните си задължения, като на 28.07.2022г.г. неправомерно е претърсил килията на В. и е задържал електрическата му кана. Тези факти не сочат на престъпление и в частност на такова по чл.217, ал.1 от НК. Съдът в това производство следва да се води по фактите изложени в тъжбата, при липсата на такива обосноваващи престъпление, производството следва да бъде прекратено на основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК, поради липса на валидно повдигнато обвинение.
На следващо място, настоящият въззивен състав констатира, че частната тъжба е депозирана от тъжителя Г. В. след изтичане на преклузивния срок по чл. 81, ал. 3 от НПК. Освен изисквания за съдържанието на тъжбата, възможността за наказателно преследване на престъпления от частен характер е обвързано и със спазването или изтичането на два вида срокове – преклузивен по чл. 81, ал. 3 от НПК и давностните такива. В случая е безспорно, че датата на извършване на твърдяното престъпно деяние съвпада с датата, на която тъжителят е узнал за него и това е датата на която е претърсена килията на В. и е задържана електрическата му ката- 28.07.2022 г.
Следователно от така посочената дата до 01.09. 2023 г., когато тъжбата е изпратена по пощата (видно от пощенското клеймо), е изминал период от повече от една година и тъжбата е подадена извън преклузивния срок по чл.81, ал.3 от НПК, което е още едно основание за прекратяване на наказателното производство.
Въззивният съд счита, че като е прекратил наказателното производство по настоящото дело, РС-Плевен е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт и същия следва да бъде потвърден.
По изложените съображения и на основание чл. 341, ал. 2, във вр. с чл.
250, ал. 4, изр. 2 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3578 от 13.11.2023г. по НЧХД № 2
1934/2023 г. по описа на Районен съд - Плевен, с което на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратено наказателното производството, образувано по тъжба от Г. В. В., понастоящем в затвора в гр. Ловеч.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
За изготвяне на определението да се съобщи писмено на тъжителя.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3