Решение № 41 от 25.03.2025, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Дулово, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело № 20213410100548 по описа за 2021 година

Производството е по чл.250 от ГПК.

По делото е постановено Решение № 13/12.02.2024 г., което е обжалвано от ответника.

С решението Районен съд – Дулово е уважил част от предявените от ищеца Х. С. Ю. искове, но е пропуснал да се произнесе по предявения от ответника насрещен иск с правно основание чл.221, ал.2 КТ да бъде осъден ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 881.60 лв., ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.

С оглед на това, съдът дължи произнасяне по насрещния иск по реда на чл.250 от ГПК, което не налага насрочване на делото за ново открито съдебно заседание съгласно разпоредбата на чл.250, ал.2, изр.2 от ГПК, поради което настоящият първоинстанционен съд следва да се произнесе с настоящото решение.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, съобрази следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, чл.128, т.2, чл.221, ал.1 и чл.224, ал.1 КТ и чл.86 от ЗЗД, подадена от ищеца Х. С. Ю., с ЕГН **********, против ответника „ДУЛО - АЛФА” ЕООД, с ЕИК ****.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е предявил срещу ищеца по главните искове насрещен иск с правно основание чл.221, ал.2 КТ за заплащане обезщетение в размер на 881.60 лв., ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Излага подробни съображения във връзка с 1 предявения насрещен иск. Представя писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен. Излага съображения защо предявеният насрещен иск се явява неоснователен.

С исковата молба ищецът е поискал от съда да постанови решение, с което да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № **** г., с която е уволнен дисциплинарно поради неявяване на работа в два последователни дни и уволнението да бъде признато за незаконно. Поискал е още със съдебното решение работодателят да бъде осъден да му заплати:

- Неплатено нетно трудово възнаграждение за месец юли 2021 г. в размер на 684.11 лв. и лихва за забава в размер на 9.88 лв. за периода от 08.09.2021 г. до 29.10.2021 г.;

- Обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 881.60 лв.;

- Обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 560.98 лв.;

С Решение № 13/12.02.2024 г.г. съдът е уважил предявените от ищеца искове за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение и е признал за незаконно уволнението на ищеца. Уважил е отчасти иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ, и е отхвърлил като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 221, ал.1 КТ.

По предявения от ответника насрещен иск с равно основание чл. 221, ал. 2 от КТ, съдът намира следното:

Съгласно нормата на чл.326, ал.1 КТ, работникът има право едностранно с предизвестие, без да го мотивира, да прекрати трудовото правоотношение. Според правилото на чл.335, ал.2, т.1 КТ, трудовият договор се прекратява с изтичане срока на предизвестието, освен ако страните пожелаят да го прекратят и преди това. С разпоредбата на чл. 220 КТ законодателят е предоставил на всяка от страните по трудовия договор възможността да не спази срока на предизвестието, като заплати на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Но всяка от страните следва да направи нарочно волеизявление – че не желае да спази срока на предизвестието. Ако в рамките на срока на предизвестие, работникът или служителят извърши нарушение, водещо до дисциплинарно уволнение, прекратяването на трудовото правоотношение настъпва на основание наложеното дисциплинарно уволнение, от момента на връчване на заповедта от работодателя на работника. (Решение № 220 от 6.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 490/2019 г., III г. о., ГК ; Решение № 34 от 24.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2962/2016 г., IV г. о., ГК ;

Решение № 617 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2009 г., III г. о., ГК).

В настоящия случай, ищецът не е отправял предизвестие до ответника в качеството на работодател, че желае прекратяване на трудовото правоотношение и не е заявявал, че няма да спази срока на предизвестие, в който случай за него би възникнало задължение за заплащане на обезщетение. Същият, преди до работодателя да достигне волеизявлението за прекратяване, е престанал да се явява на работа. С това е нарушил трудовата дисциплина, за 2 което му е наложено и процесното наказание, предмет на настоящото производство. Това нарушение не се приравнява и не следва да се квалифицира като мълчаливо изявление, че предизвестието няма да бъде спазено.

По изложените съображения, обстоятелството, че ищецът е престанал да се явява на работа е довело като последица до правото на работодателя да му наложи дисциплинарно наказание уволнение, но не и до правото да претендира обезщетение за неспазване срока на предизвестието.

Ето защо предявеният от ответника насрещен иск с правно основание чл. 220, ал.2 КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, предвид обстоятелството че предявеният от ищеца иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ е уважен като основателен.

По този иск не му се следват разноски и такива не следва да му бъдат присъждани Мотивиран от изложеното и на основание чл.250 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА диспозитива на Решение № 13/12.02.2024 г., постановено по гр. дело № 548/2021 г. по описа на Районен съд - Дулово, като постановява нов диспозитив:

Отхвърля като неоснователен насрещния иск на „ДУЛО - АЛФА” ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***********, за осъждане на Х. С. Ю., с ЕГН **********, от ******************, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца сумата от 881.60 лв.

/осемстотин осемдесет и един лева и шестдесет стотинки/ - обезщетение по чл.221, ал.2 КТ – за срока на предизвестието, поради дисциплинарното уволнение на служителя.

Настоящото решение да се счита неразделна част от Решение № 13/12.02.2024 г., постановено по гр. д. № 548/2021 г. по описа на РС-Дулово.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на всяка от страните с въззивна жалба пред Силистренския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________

3