Решение № 288 от 11.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Б., 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20261200500336 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 147/06.01.2026г., подадена от Община Б., с адрес: гр.Б., пл.“Г. И.“ №1, чрез юрк. Н. К., против решение №1042/21.12.2025г, постановено по гр.д.№3389/2024 г. по описа на РС- Б..

С въззивната жалба решението се обжалва изцяло като неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон и необосновано. Сочи се, че съдът не е обсъдил всички възражения и доводи на въззивника в отговора и писмената защита. Не са обсъдени представените към отговора документи, от които се извежда тезата за факта на знание у дядото на ищците за държавната собственост на имота, впоследствие трансформирана в общинска. Като такива се сочи подаването от С. Ц. на 19.09.1983г. на молба за предоставяне право на строеж и издаването на такова от ОНС Б. на 20.09.1983г., с което на практика наследодателя на въззиваемите е признал държавната собственост на имота. Анализират се и други писмени доказателства, с които се твърди, че такова знание е била налице и спрямо 1 прекия наследодател на ищците - тяхната майка Р. Ц.а със сключването на 03.02.1982г. на договор за учредяване право на строеж между нея и АПК „Д.Б.“ - Б..

Оспорва се като неправилен и фактическият извод на съда, че процесният имот не е бил част от АПК/ТКЗС/ДЗС или други подобни организации. В жалбата се сочат подробни доводи в тази насока и най - вече липсата на събрани доказателства от съда, при направено от въззивника изрично оспорване и искане за събиране на доказателства в тази насока, а именно относно идентичността /пълна или частична/ на спорния имот с идентификатор *** по КККР на с.Д. и имота, посочен в Разрешение за строеж № 25- 1/18.02.1985г.; Заповед № 106/20.09.1983г.; Договор от 03.05.1982г. за учредяване право на строеж върху урегулиран поземлен имот;

Договор от 12.10.1983г. за отстъпване право на строеж върху държавна земя в землището на с.Д., община Б..

В тази връзка се твърди допуснато процесуално нарушение на принципа на чл. 10 от ГПК и неустановяване на истината по делото, чрез оставяне на неизяснен релевантен факт по делото, от съществено значение за изхода на спора. Оспорват се и фактическите и правни изводи относно наличието на фактическия състав на давностно придобиване. Сочи се, че е налице разлика между факта на държане на имота и владението му, като се твърди, че от събраните гласни доказателства не се установява факта на трансформиране на държането на имота от наследодателите на ищците във владение.

При аргументи в горната насока се иска отмяна на решението и отхвърляне на иска, като неоснователен. Не се правят доказателствени искания.

Претендират се разноски.

Преписи от въззивната жалба са връчени на въззиваемите страни К. и А.

Ц.и, като в срока по чл. 263, ал.1 ГПК от тях е постъпил писмен отговор, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Подробно се изтъкват аргументи, че въззиваемите са установили пълно и главно в кумулативност всички признаци на владението, включително и при условията на присъединяване на владението на техните праводатели, считано от 1950г. до настоящия момент.

Оспорва се твърдението на въззивника за неизясняване на делото относно факта на идентичност на имота с описаният такъв в част от представените от 2 тази страна писмени доказателства, като се настоява, че искането за допълнителна експертиза за това е преклудирано.

Оспорва се твърдението на въззивника за неправилен извода на съда, че спорният имот не е бил коопериран, както и че е станал общинска собственост на основание §42 от ПЗР на ЗИД ЗОС. Поддържа се, че въззивникът не е установил да е собственик на имота, като се развиват съображения в тази насока. Твърди се, че имотът не е земя по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, не е подлежал на реституция по този закон, не е бил включен в ТКЗС, ДЗС и други такива образувания и не е част от фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ. При поддържане на възражения в горната насока се иска потвърждаване на решението и присъждане на разноски. Не се правят доказателствени искания.

Жалбоподателят, редовно призован, се представялва от пълномоник, който поддържа жалбата и оплакванията в нея.

Ответните по жалбата страни, редовно призовани, не се явяват.

Представляват се от процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна по изложените в отговора съображения.

Във въззивната жалба е поддържано твърдението, че релевантен факт е останал неиязснен. Изрично страната се е позовала на допуснато процесуално нарушение по установяването му. Посочено е, че става дума за въпроса идентичността /пълна или частична/ на имота, описан в разрешение за строеж № 25-1/18.02.1985г., заповед № 106/20.09.1983г., договор от 03.05.1982г. за учредяване право на строеж върху неурегулиран, незастроен имот, договор от 12.10.1983г. за отстъпване право на строеж върху държавна земя, в землището на с.Д., община Б. и имота, с идентификатор *** по КККР на с.Д..

Въззивният съд е приел това възражение за основателно. Изготвената от геодезист експертиза е посочило категорично, че не може да отговори на въпроса за идентичност на описания в писмените документи имот с процесния, поради липсата на идентични топографски елементи, графични материали, регистър на стари съседи и други съпоставими характеристики, въззивният съд е допуснал изготвянето на нова техническа експертиза, изпълнима от вещо лице - строителен инженер. На експертизата е поставена задача да отговори на въпроса дали в имот с идентификатор *** по КККР на с.Д., община Д. е извършено строителство, огради и други съоръжения, в случай че има да ги датира /дата на изграждане/, да ги посочи 3 по вид, размер, местоположение, дали изграденото на място съответства на описаното в разрешение за строеж № 25-1/18.02.1985г., заповед № 106/20.09.1983г., договор от 03.05.1982г. за учредяване право на строеж върху неурегулиран, незастроен имот, договор от 12.10.1983г. за отстъпване право на строеж върху държавна земя, в землището на с.Д., община Б.. Към заключението вещото лице да изготви и онагледи изводите си и в скица.

Такава експертиза е изготвена и приета по делото.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС е образувано по искова молба от К. С. Ц. и А. С.

Ц., с която срещу община Б. е предявен положителен установителен иск- за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици при равни квоти (по 1/2 ид.ч.) на основание давностно владение, установено през 1950г. от техния дядо по майчина линия С. М., след това предадено през 1986г. на тяхната майка Р. С.а Ц.а, и продължено от 2020г., и понастоящем от ищците на недвижим имот с идентификатор № ***, индивидуализиран в исковата молба

Ищците твърдят в исковата молба, ме дядо им по майчина линия С. М. е владял и стопанисвал процесния имот от 1950г. След това, от 1986г. майка им Р. Ц.а ползвала и владеели имота, като родителите на ищците са изградили в него вила. От 2020г. до настоящия момент ищците твърдят че владеят и стопанисват имота, като са продължили владението от своя дядо и майка, като владението се изразявало в обработване на земята, засаждане и отглеждане на трайни насаждения (овощни дръвчета), на зеленчуци, построена вила, част от имота се ползва като ливада, коси се ежегодно. Твърдят, че имотът е ограден с циментови колци и мрежа и метална врата. Сочи се, че в имота има ток и вода, открити партиди на името на семейството и сметките за тях са плащани редовно. Твърди се, че това владение е осъществявано повече от 84 години явно , несъмнено, спокойно, непрекъснато и с ясно изразеното намерение, че считат същия за тяхна собственост. През 2024г. решили да се снабдят с документ за собственост за притежавания имот, като подали молба декларация до Община Б. за снабдяване с документ за собственост, като 4 ответникът им отхвърлил молбата поради наличието на АЧОС № 4140/23.10.2014г. за имота. Считат, че ответникът оспорва правото им на собственост върху имота, тъй като се легитимира като собственик на целия недвижим имот на основание този АЧОС.

Ответната община оспорва иска и твърдението, че ищците са установили владение върху имота, тъй като същият е придобит от държавата. Ответникът твърди, че се легитимира като носител на вещно право на собствеността върху процесния имот и правоприемството от държавата, настъпило по силата на закон. Въззиваемата страна сочи, че е придобила имота на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1. т. 7 от ЗОС, § 7, ал. 1. т. 3 от ПЗР на ЗМСМА, § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОС, на 02.01.2024 г. или на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3 от 25.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ. Оспорва се изобщо възможността ищците да придобият имота по давност, поради забраната на чл. 86 ЗС и § 1 ЗРЗС. Сочи, че за процесния имот с Договор от 03.05.1982г., сключен между АПК „Д. Б.“ и майката на ищците Р. С.а Ц.а било отстъпено право на строеж в полза на майката на ищците да изгради жилищна сграда (вила) върху държавна земя. В тази връзка смята, че сочи, че праводателите на ищците са били наясно, че имотът е бил част от АПК и че е бил собственост на държавата.

От въззиваемата страна към отговора пред РС са представени писмени доказателства. В тях са отразени иманета на следните лица Р. С.а Ц.а и С. К.ов Ц.. От ищците, настоящи въззиваеми, не са представени доказателства за сочената в исковата молба роднинска връзка с тези лица, съответно техни майка и дядо, но доколкото от ответната община тези факти не се оспорват, а и се сочат писмени доказателства, в които тези имане са посочени, съдът счита, че не е спорен фактът, че майката, респ.дядото на ищците са съответно лицата Р. С.а Ц.а и С. К.ов Ц..

Анализът на събраните писмени доказателства пред РС, сочат на следните факти:

От представения препис от договор за учредено право на строеж от 03.05.1982г. се установява, че на посочената дата между АПК „Д. Б.“ и лицето Р. С.а Ц.а e сключен договор, с който АПК „Д. Б.“ е предоставил на Р. Ц.а правото на строеж върху неурегулиран незастроен имот от 900 кв.м. в землището на с.Д., махала „М.“, при граници – Б. А., В.М., път и имот на Д.

5

А., който е държавна собственост, предоставен за оперативно управление в АПК Б.. С договора ползвателите са поели задължение да работят в АПК Б. непрекъснато в продължение на 10 години за периода – 03.05.1982г. до 03.05.1992г. В края на текста на договора изрично е изписано, че до ОНС Б. се отправя предложение да се предостави на Р. С.а Ц.а правото на строеж върху описания в договора имот, на основание Постановление № 11/02.03.1982г.

На 19.09.1983г. С. К.ов Ц. е подал до председателя на ОНС Б. молба с искане да му бъде предоставено правото на строеж върху парцел № 105 в с.Д..

Със Заповед №106/20.09.1983г., Председателят на ОбНС - Б. е наредил, на основание чл. 15 от ЗС, чл.130 от ЗТСУ и чл. 103 от Наредбата за държавните имоти да се отстъпи право на строеж върху държавна земя на С. К.Ц. в пл.

№105 по плана на с. Д., актуван с Акт №5870 от 19.09.1983г., състоящ се от 700 кв.м. по 3 лв/кв.м. за земята на сума 2100лв. Лицето да построи вила, гараж, жилище. Заповедта подлежи на одобряване от ИК на Окръжен народен съвет. След внасяне на съответните суми да се сключи договор за отстъпено право на строеж между Общински народен съвет и лицето.След внасяне на съответните суми да се сключи договор за отстъпено право на строеж между Общински народен съвет и лицето.

На л.95 от РС е приложено копие от приходна квитанция № 041867 за събрана от С. Ц. на сума 189 лв. за режийни разноски-21лв. и местна такса — 168 лв,, посочени в Заповед №106/20.09.1983г. и Квитанция към приходен ордер №363, платена сума от 21 лв. за право на строеж.