Решение № 17 от 05.01.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 5173/2025
- Вид
- Решение № 17
- Подписан
- 05.01.2026
- В сила
- 21.02.2026
- Състав
- Христина Колева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл.386, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 402 · Кодекс за застраховането
- чл. 405 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 17 гр. Варна, 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христина Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20253110105173 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от С. Г. Г., ЕГН **********, адрес:
******************, съдебен адрес: *********************, чрез адв. Й. А. срещу ОЗК З.е" АД с ЕИК ************ със седалище и адрес на управление: ********************* 5, иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лева, частичен иск от сумата в размер на 5260.50 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Т.К.а", peг. № **********К, настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 14.02.2025г., около 20:37 часа, в гр. С. при движение по бул. Г.М.Д. посока ул. Н.Г. на кръстовището с бул. Д.Ц.в, причинено по вина на водача лек автомобил марка „П. 307", peг. № ************* З. при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», със срок на действие 20.02.2024г. - 19.02.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 23.04.2025г. до окончателното изплащане на сумата.
В о.с.з. на 05.12.2025г., на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение в размера на предявения иск чрез неговото увеличаване на сумата 1547.45 лева, частичен иск от сумата в размер на 5000 лева.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на л.а. „Т.К.а", peг. № **********К. На 14.02.2025г., около 20:37 часа в гр. С. управлявал автомобила по бул. Г.М.Д. посока ул. НН.Г.. На кръстовището с бул. Д.Ц.в спрял, за да изчака разрешаващ сигнал на светофарната уредба. След като светнал зелен сигнал се огледал за преминаващи автомобили през кръстовището и след като се убедил, че е безопасно, потеглил. Преминавайки през кръстовището бил блъснат от лек автомобил марка „П. 307", с peг. № ************ Водачът на лек автомобил марка „П. 307", с pег. № ************навлязъл в кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба и станал причина за настъпване на произшествието. За настъпилото ПТП, след посещение на място от органите на реда е съставен Протокол за ПТП № 2025 - 1022 - 2352 - 1. В Протокола за ПТП, като виновен за произшествието е посочен водачът на л.а. П. 307", с peг. № ************ Уврежданията на автомобила на ищеца не позволявали придвижването му на собствен ход, което наложило използване на специален автомобил „Пътна помощ". За репатрирането на автомобила били извършени разходи в размер на 96 лв.. Ответникът като застраховател на лек автомобил на виновния водач бил уведомен от ищеца за настъпилото събитие и съответно изготвил опис по щета, в който били описани установените увредени детайли. След като застрахователят извършил оглед на автомобила, се наложило да репатрира същия до гр.Варна. За репатриране на автомобила заплатил сумата в размер на 700.00 лв. Застрахователят определил обезщетението при наличието на тотална щета. На 1
18.03.2024г. прекратил регистрацията на автомобила и представил на ответника изисканите документи. Изплатена му била сумата в размер на 3 739.50 лв., представляваща 75 % от 4 986.00 лв. и сумата в размер на 180.00 лв. за репатриране на автомобила. Автомобилът бил много добре поддържан, в много добро техническо и визуално състояние, със сменени масла, филтри и ремъци, поради което действителната му стойност към датата на ПТП възлизала на 9 000 лв. Ето защо, претендира от ответното дружество застрахователно обезщетение в действителния размер на причинените вреди по автомобила, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, която претенция заявява понастоящем като частичен иск. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за оспорване на така предявения иск.
Признава наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение между него и соченият като причинител на вредата по сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност” за процесния автомобил. Признава наведените в исковата молба фактически твърдения досежно механизма на настъпване на произшествието. Не оспорва твърдяната причинно-следствена връзка между описания механизъм и всички твърдяни за настъпили вреди по МПС. При изготвената на 11.03.2025г. експертна оценка, в съответствие с разпоредбите на КЗ и Наредба № 24/08.03.2006г. било установено, че необходимата за възстановителния ремонт сума възлиза на 5917.25 лв.. След направена справка в онлайн платформа за продажба на употребявани автомобили mobile.bg е констатирана средна пазарна цена на увредения автомобил от 4986 лв. Доколкото изчисленото застрахователно обезщетение за възстановяване надвишавало 70% от действителната стойност на МПС, е прието, че е налице „тотална щета". Застрахователят е изискал на 12.03.2025г. от увреденото лице удостоверение от компетентните органи за прекратяване на регистрацията на МПС, като предпоставка за изплащане на обезщетение при условията на тотална щета, което е представено на 18.03.2025г. Изплатено е обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер от 3919.50 лв., което включва 75% от действителната пазарна стойност на МПС 3739.50 лв., доколкото са налице запазени части, възли и агрегати на автомобила, които могат да бъдат реализирани на вторичния пазар, както и 180 лв. за репатриране, съобразно представените по преписката фактури. Твърди, че изплатеното обезщетение овъзмездява причинените вреди. Моли за постановяване на решение, с което искът бъде отхвърлен.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
432 КЗ /в сила от 01.01.2016г./. Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл. 380 КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка. Съгласно чл. 405 КЗ застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок. Срокът не може да бъде по - дълъг от 15 дни, когато се касае за застраховка гражданска отговорност свързана с притежаването и използването на МПС.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие, в резултат и в причинна връзка, с което са причинени твърдяните имуществени вреди, съответно техния размер.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че към датата на настъпване на ПТП по отношение лек автомобил „П. 307", с peг. № ************е бил налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, обективиран в полица № *********************.; че на 14.02.2025г., около 20:37 часа, в гр. С. бул. Г.М.Д. посока ул.
Н.Г. на кръстовището с бул. Д.Ц.в, е настъпило ПТП с участието на л.а. „Т.К.а", peг. № **********К и л.а. „П. 307", с peг. № ************* причинено по вина на водача лек автомобил „П. 307", с peг. № ************ че при ответника е заведена щета под № 0410300-0004/2025; че ответникът определил размера на обезщетението при наличието на 2 тотална щета, който възлизал на 3919.50 лева, в която сума е включена и сумата от 180 лева, заплатена за репатриране на автомобила, като на ищеца е изплатена сумата 3919.50 лева.
От представеното удостоверение за регистрация част І се установява, че ищецът е собственик на лек автомобил л.а. „Т.К.а", peг. № **********К и затова се явява лице, активно легитимирано по предявения иск.
От своя страна ответникът като застраховател по имуществена застраховка гражданска отговорност на виновния водач, е пасивно легитимиран по предявения иск, тъй като и застрахователното събитие е настъпило в срока на застрахователното покритие.
Представен е Протокол за ПТП № 2025-1022-2352-1/14.02.2025г..
Представена е Преписка по щета ************** Ответникът е извършил оглед на автомобила, констатирал е увредените детайли и е приел, че по отношение на автомобила е налице тотална щета.
От ищеца са представени доказателства за дерегистрацията на автомобила.
Застрахователят е определил пазарна стойност на автомобила в размер на 4986 лева, като на основание чл.22/2 от Методиката към НЗЗ-24 и наличието на запазени части е определил изплащане на обезщетение не по – малко от 75 % от действителната стойност – 3739.50 лева, което е изплатил с преводно нареждане от 07.04.2025г..
Вещото лице И. И. дава следното заключение по САТЕ: Средната пазарна цена на лек автомобил „Т.К.а“ с рег.№ **********К. към датата на събитието 14.02.2025г е в размер на 5750 лв.. Единствената сигурна сума, която собственикът би могъл да получи за лек автомобил „Т.К.а“ с рег.№ **********К е при изкупуването му за скрап на цена от 463.05 лв..
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подЗ.е и З.е по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането.
Това е така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смята стойността, срещу която вместо З.ото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ /отм/ е приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение № 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/.
Съгласно чл. 390, ал.2 КЗ тотална щета е налице при увреждане, за което разходите нужни за извършване на необходимия ремонт надвишават 70% от действителната стойност на МПС към датата на събитието. В случая не е спорно, че стойността на разходите за необходимия ремонт, надвишават 70 на сто от действителната му стойност.
При установена тотална щета, в полза на увреденото лице следва да бъде изплатена стойността на действително претърпените вреди към датата на ПТП /чл.386, ал.2 КЗ/ Съгласно чл.390, ал.2 КЗ, тотална щета е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Съгласно чл.400 КЗ, за действителна застрахователна стойност се счита стойността, срещу която вместо З.ото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Именно на тази основа е дадена от вещото лице и оценката на процесния автомобил в размер на 5750 лв.. При установена тотална щета, с оглед вида и размера на вредите, в полза на увреденото лице следва да бъде изплатена именноа тази стойност - компенсираща загубата от полезността на вещта. За да не 3 се стигне до неоснователно обогатяване на увредения, от действителната стойност на вещта, освен сумата 3739.50 лева, изплатено обезщетение за репариране на вредите, следва да бъде приспадната и сумата 463.05 лв, която собственикът би могъл да получи при изкупуване на автомобила за скрап, при което се получава остатък на дължимото обезщетение в размер на 1547.45 лева.