Определение № 597 от 30.04.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 597 гр. Варна, 30.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20233100900318 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на ищцата Е. К., с която се иска изменение на постановеното по делото Решение № 90/23.02.2024 г. в частта му за разноските чрез тяхното увеличаване до пълния претендиран размер, в евентуалност - до сумата от 3617,05 лв. Желае се и редуцирането на разноските, присъдени в полза на ответната страна, поради тяхната прекомерност.

В молбата си ищцата сочи, че с оглед цената на предявения иск 66 861,12 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение съобразно Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) е 6000 лв., поради което счита, че неправилно съдът е определил за дължима сумата от 2000 лв. Поддържа и че дори при релевирано от насрещната страна възражение за прекомерност, хонорарът не може да бъде намаляван под установения в Наредбата минимум.

По отношение евентуалното искане, К. заявява, че адвокатското възнаграждение следва да бъде изчислено при отчитане не само на присъдената главница от 30 000 лв., но и на дължимата върху нея към датата на постановяване на решението – 23.02.2024 год., законна лихва от 7 088,31 лв. Така, при основа от 37 088,31 лв. ищцата счита, че дължимият хонорар възлиза на стойност от 3617,05 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК становище от ответника застраховател не е постъпило.

Молбата, с която е сезиран, съдът се преценя за допустима, тъй като е депозирана в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна, разполагаща с правен интерес от искане за изменение на решението в частта му за разноските, като такса за разглеждането й не се дължи. Представен е и списък на разноските, явяващ се абсолютна предпоставка за допустимост на 1 искането за преразглеждане на размера на разноските. По тези причини, молбата следва да бъде разгледана по същество.

С Решение № 90/23.02.2024 год. по т. д. № 318/2023 год. на ВОС, ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е осъден да заплати на ищцата Е. К. сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени вследствие на средна телесна повреда, получена при ПТП, настъпило на 05.02.2020 год., виновно причинено от водача на лек автомобил, чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответното дружество, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва считано от 07.02.2020 год. до окончателното заплащане на задължението на основание чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Отхвърлени са били съответно искът за неизмуществени вреди за горницата над присъдените 30 000 лв. до претендираните 50 000 лв., ведно със законната лихва за 06.02.2020 год,. и изцяло искът за заплащане на обезщетение за претърпените вследствие на ПТП имуществени вреди в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното заплащане на задължението, като неоснователни.

Съобразно изхода на спора, ответникът е бил осъден да заплати на ищцата сумата от 2000 лв. – съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, а в полза на застрахователя са били присъдени 514,70 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

С оглед размера на уважената част от иска за неимуществени вреди – 30 000 лв., съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредбата минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на 3050 лв. С оглед направеното от ответника възражение за прекомерност, съдът е преценил, че дължимият хонорар е на стойност 3400 лв. Така, имайки предвид, че в конкретния случай възнаграждението е било договорено като глобална сума, а не за всеки иск поотделно, то на база уважената част от иска за неимуществени вреди, единствено по който са дължими разноски, и общия размер на исковите претенции – 51 000 лв., стойността, която следва да бъде присъдена в полза на представителя на ищцата е 2 000 лв.

Съдът не споделя ищцовото становище, че адвокатско възнаграждение е дължимо и върху и върху начисляваната законна лихва, тъй като нейният размер не се определя от съда, а се изчислва в изпълнителния процес за целия релевантен период. Лихвата за забава при пряк иск на пострадало лице срещу застраховател по чл. 432 КЗ не се включва в цената на иска и върху нея не се начисляват разноски. /в този смисъл Определение № 264/03.08.2018 год. по гр. д. № 1600/2017 год. на ВКС, I I I ГО/. Тъй като цената на иска съставлява базата за определяне на стойността на адвокатското възнаграждение, размерът на законната лихва не следва да се зачита при изчисляването му /в този смисъл Определение № 60121/03.06.2021 г. по т. д. № 2256/2019 год. на ВКС, II ТО/.

За неоснователно съдът намира и възражението за прекомерност на 2 разноските, присъдени на ответника. Договореното между застрахователя и процесуалния му представител възнаграждение е било в размер на 1000 лв., който съобразно отхвърлената част от исковете за неимуществени и имуществени вреди – 21 000 лв. е със стойност по-ниска от минималната такава съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 Наредбата. Така, именно с оглед на стойността на отхвърлените искове и общия размер на заявените претенции – 51 000 лв., дължимият хонорар възлиза на присъдените 411.76 лв. Наред с тях, дължима е и съответната част от заплатените депозити за КСМАТЕ – 200 лв. и за призоваване на свидетел – 50 лв. или съобразно отхвърлената част от исковете – 21 000 лв. и общата стойност на претенциите – 51 000 лв., дължима е общо сумата от 102,94 лв.

С оглед гореизложеното, съдът намира процесната молба за неоснователна. По тази причина, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 8019/27.03.2024 г. на Е. И.

К., ЕГН ********** за изменение на Решение № 90/23.02.2024 год., постановено по т. д. № 318/2023 год. по описа на Варненски окръжен съд в частта му за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от получаването му от страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3