Определение № 724 от 09.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 724 гр. София, 09.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502901 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ищеца „Имеа“ ООД, чрез представителя му, срещу определение № 3719/18.09.2025 г. на СГС VІ – 9 с-в, с което на основание чл. 130 ГПК, е върната като недопустима исковата му молба.

В частната жалба се излага, че съдът е достигнал до неправилен извод, че искът е недопустим, понеже го е квалифицирал по чл. 439 ГПК, вместо по чл. 124 ГПК.

Поддържа, че по делото не се иска установяване, че вземанията по процесните изпълнителни листи не съществуват, не се оспорва изпълняемото материално право, не е искано установяване на незаконосъобразност на изпълнително действие. Сочи, че всеки може да предяви иск за установяване съществуването на едно правоотношение по чл. 124 ГПК, каквато е настоящата хипотеза. В случая се претендира установяване несъществуването на правоотношение с ответника. Излага доводи, че липсата на правно основание за взискателя следва да бъде установена чрез предявения иск, пред съд, а не чрез оспорване на изпълнителни действия. Моли да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на СГС за продължаване на процесуалните действия.

Като съобрази изложеното в жалбата и данните по делото, въззивният състав намира следното :

Частната жалба е подадена в установения от закона едноседмичен срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

В исковата си молба ищецът твърди, че по молба на „Юробанк България“ АД, въз основа на седем изпълнителни листа, е образувано изп. дело № 20198820400616 на ЧСИ Г. Т., № *** на КЧСИ, с взискател „Юробанк България“ АД.

С постановление на ЧСИ от 22.03.2022 г., по молба от 17.03.2022 г., ответникът „Кредит Инвест Консулт“ ООД е конституиран като взискател по делото, като се е легитимирал като кредитор на ищеца по договор за цесия от 22.02.2022 г., сключен със „С. Г. Груп“ ЕАД, който от своя страна бил частен правоприемник на първоначалния 1 взискател - „Юробанк България“ АД по договор за цесия от 30.06.2021 г. С молба от 11.08.2022 г. взискателят поискал присъединяване на вземане по още един изпълнителен лист, издаден в полза на „Юробанк България“ АД.

Впоследствие, по искане на взискателя „Кредит Инвест Консулт“ ООД по чл.

427, ал. 5 ГПК, изпълнителното дело е продължило пред ЧСИ Д. Д., с № *** на КЧСИ, под № 180/2023 г.

Ищецът оспорва качеството кредитор на „Кредит Инвест Консулт“ ООД, тъй като не са представени на ЧСИ оригиналите на договорите за цесия, кредиторът не разполагал с такива, което се установило в производство по чл. 625 ТЗ, образувано от „Кредит Инвест Консулт“ ООД срещу „Имеа“ ЕООД, не е платена цената по договорите за цесия, „Имеа“ ЕООД не било уведомено за цесията и вземанията по изпълнителните листове не били прехвърлени валидно с представените по изпълнителното дело договори за цесия. Обосновава правния си интерес от предявяване на исковете и с твърдения, че били извършени публични продани и разпределения по изпълнителното дело, а привидният кредитор не можел да запази правата си.

С оспореното определение СГС е приел, че ищецът не твърди факти за погасяване или унищожаване на вземанията на банката по изпълнителните листове и не оспорва изпълняемото право, а оспорва единствено предпоставките на чл. 429, ал. 1 ГПК - ответникът да е правоприемник на „Юробанк България“ АД и да има качеството кредитор спрямо ищеца. Съдът е приел, че става въпрос за оспорване законосъобразността на принудителното изпълнение поради пречка от процесуално естество - отсъствие на предпоставките за разпростиране на субективните предели на изпълнителния лист по отношение на цесионера, като процесуалната незаконосъобразност на изпълнителното действие е недопустимо да бъде установявана по реда на чл. 439 ГПК. Прието е още, че интересът на ищеца не може да бъде обоснован с твърденията за отхвърлянето на жалбата му по реда на чл. 435 ГПК срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати делото, защото това решение нито не се ползва със сила на пресъдено нещо и не е задължително за съда. Съдът е счел, че правен интерес не се обосновава и от твърденията и доказателствата за извършени публични продани на собствени на ищеца недвижими имоти.

По съществото на частната жалба, съдът намира следното :

Съдът намира, че ищецът има правен интерес да оспори качеството на ответника „Кредит Инвест Консулт“ ООД на кредитор, чрез оспорване на договорите за цесия, сключени след влизане в сила на изпълнителното основание, посредством които ответника се легитимира като кредитор на ищеца. Няма пречка ищецът да твърди, че ненадлежно сключената и съобщена цесия не поражда задължения за длъжника, като по този начин да отрече материалното право на взискателя.

Съдът намира, че конкретната проверка на материално правната легитимация на страните ще стане едва с решението по съществото на спора, при постановяване на което съдът преценява, според представените по делото доказателства, дали ответникът е носител на отреченото от ищеца субективно материално право, съответно дали ищецът отговаря по спорното правоотношение и заключението му е от значение за основателността, съответно неоснователността на иска.

2

В обобщение въззивният състав приема за допустим иска за установяване, че ищецът не дължи на ответника сумите по посочените изпълнителни листи - т. е., че ответникът не е кредитор на ищеца, поради това, че цесиите, на които се позовава, не са породили правно действие за ищеца. Тези твърдения не могат да бъдат установени или оспорени в изпълнителното производство, тъй като ЧСИ не разполага с компетентност да извършва такава проверка при конституиране на частния правоприемник на взискателя в изпълнителното дело по реда на чл. 429 ГПК. Дали цесията, която легитимира ответника като кредитор на ищеца, е породила действие или не е въпрос, който следва да се разгледа по съществото на спора.

По изложените съображения, определение № 3719/18.09.2025 г. на СГС VІ – 9 св, с което е върната исковата молба като недопустима, следва да се отмени и делото да се върне на СГС за продължаване на процесуалните действия по спора.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3719/18.09.2025 г. на СГС VІ - 9 с-в и ВРЪЩА делото на СГС, VІ - 9 с - в, за продължаване на производствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3