Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3898 от 04.11.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 16089/2023
Вид
Решение № 3898
Подписан
04.11.2024
В сила
29.11.2024
Състав
Йоана Николаева Вангелова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3898 гр. Варна, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20233110116089 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „В. Е. В.” ЕАД твърди, че между него и И. Т. В. е налице валидно облигационно отношение, като ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството му на ползвател на имот, находящ се в гр. *********. Заявява, че същият от 2005 г. е изключителен собственик на имота. Излага, че сградата е присъединена към топлопреносната мрежа от 1996 г. и не е прекъсван достъпът и доставката на топлинна енергия за нея. Твърди, че за ответника са приложими Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия от „Т. - В.” ЕАД на потребители за битови нужди.

Отправя искане до съда за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

1) сумата от 2194.63 лева, представляваща сбор от незаплатени задължения за потребена топлинна енергия, както и такси за услуги, по партида ***** за имот, находящ се в гр. *********, за периода от м. 11.2020 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.12.2023 г. до окончателно изплащане на задължението;

2) сумата от 237.64 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху горната сума за периода от 01.01.2021 г. до 27.04.2023 г.

1

Моли за присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител е депозирал писмен отговор, с който навежда доводи за неоснователност на предявените искове. Оспорва реално да е доставена топлинна енергия, както и да са предоставени услуги на претендираната стойност. Позовава се на приложения към исковата молба протокол от общо събрание на етажната собственост от 17.08.2022 г., в който е обективирано решение за прекратяване на топлоподаването на процесната сграда.

Поддържа, че ответникът е прекратил топлоснабдяването в собствения си имот преди началото на процесния период. Намира за „нищожна“ разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, съгласно която клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Счита, че не става ясно по каква методика са изчислени претендираните суми. Заявява, че липсват данни за изправност на СТИ, отчитащо потреблението.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния обект на потребление. Посоченото обстоятелство се потвърждава и от приложената към исковата молба справка от Имотния регистър /л. 24/.

Към доказателствата по делото са приобщени общите условия на топлопреносното дружество /л. 11-16/. В чл. 34, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 6 на същата разпоредба при неизпълнение на задължението в срок се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Към исковата молба е приложено и извлечение за задълженията за процесния топлоснабден имот, в което подробно са отразени издадените за процесния период фактури и стойността на потребените услуги /л. 17-23 и л.

37/.

От съдържанието на представения протокол от общо събрание на етажна собственост с административен адрес: гр. *********, проведено на 07.08.2022 г. /л. 29-30/, става ясно, че е прието решение за прекратяване топлоснабдяването на сградата, находяща се на посочения адрес, като се запази услугата топла вода при наличието на техническа възможност.

Останалите представени по делото писмени доказателства съдът не следва да коментира като неотносими към предмета на спора.

2

По делото са ангажирани специални знания в областта на топлотехниката, посредством проведената съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира като компетентно изготвено, подробно и аргументирано. От същото се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към топлоснабдителната мрежа и се обслужва от абонатна станция. Вещото лице е посочило, че във входа се ползва топлоенергия за отопление и за топла вода. Въз основа на извършените проверки вещото лице достига до извод, че ползваната от ответника топлинна енергия е отчетена правилно. В заключението е посочено, че дяловото разпределение на топлоенергията в етажната собственост е направено правилно и процесните суми са начислени точно.

Изслушано в съдебно заседание, вещото лице поддържа представеното заключение. Изрично пояснява, че няма данни за прекъсване на топлоснабдяването през исковия период.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен предявеният главен иск, следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника, по силата на което И. Т. В. е потребител на топлинна енергия за имот, представляващ ап. 3, находящ се в гр. *********, която сграда е присъединена към топлопреносната мрежа; 2) че за процесния период на последния е разпределено количество топлинна енергия, отдавано от сградната инсталация, доставена и отчетена по предвидения в сключените индивидуални договори и общите условия към тях ред, в претендираните размери.

Между страните не се спори, че ответникът е собственик на имот, находящ се на горепосочения адрес. От събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението по съдебно-техническата експертиза се установява по категоричен начин, че сградата, в която се намира апартаментът, е била топлофицирана през исковия период и ищецът е доставил в абонатната станция определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Този извод не се опровергава от обсъдения погоре протокол от ОСЕС от 07.08.2022 г., доколкото същият касае единствено вх. 2 на бл. 144, а имотът, собственост на ответника, се намира във вх. 1.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия. От гореизложеното следва, че ответникът И. Т. В. е страна по облигационно правоотношение с ищцовото дружество, като същият има качеството на битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката. Отношенията на страните са регулирани от публично известни общи условия в съответствие с чл. 150, ал. 1 3

ЗЕ. Съгласно посочената разпоредба продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Както по-горе бе посочено, по делото са представени общите условия на ищцовото дружество, одобрени с Решение № ОУ-062/19.11.2007 г. на ДКЕВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - чл. 145 от Закона за енергетиката и Наредба № 16ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, издадена от министъра на икономиката и енергетиката. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва чрез средства за търговско измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция; средства за дялово разпределение за отопление - индивидуални топломери; средства за дялово разпределение за битово горещо водоснабдяване - общ водомер и индивидуални водомери за топла вода /чл. 140, ал. 1 ЗЕ/. Чл. 140а предвижда, че общото консумирано количество топлинна енергия в сграда етажна собственост, се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.

142, ал. 2 от ЗЕ/.

От заключението по приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че дяловото разпределение на топлинната енергия за процесния имот през исковия период е извършено правилно и в съответствие с действащата нормативна уредба, като делът на ответника за ползвана топлинна енергия е изчислен точно.

Поради така изложените съображения съдът намира, че през процесния период топлопреносното дружество е доставило топлинна енергия в сградата, в която се намира имотът на ответника. Същата е отчитана и разпределена в съответствие със закона и общите условия, като претендираните от ищеца суми са начислени правилно. Следователно предявеният иск е доказан както по основание, така и по размер, и следва да бъде уважен.

Изискуемостта на дължимите суми за топлинна енергия е настъпила енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, съобразно цитираната по-горе клауза от общите условия на ищцовото дружество. Следователно от посочения момент ответникът дължи и обезщетение за забава върху същите. Съдът, като съобрази определения с ПМС № 426 от 18 декември 2014 г. размер на законната лихва, изчисли, че дължимата лихва за забава върху претендираните суми за потребена топлинна енергия за посочените в уточняващата молба на ищеца от 10.01.2024 г. периоди е, както следва:

- върху сумата от 70.25 лева, представляваща незаплатен остатък от дължимата главница за м. 11.2020 г., обезщетението за забава за периода от 4

01.01.2021 г. до 27.04.2023 г. възлиза на 17.09 лева;

- върху сумата от 127.62 лева, представляваща дължимата главница за м.

12.2020 г., обезщетението за забава за периода от 01.02.2021 г. до 27.04.2023 г. възлиза на 29.52 лева;

- върху сумата от 126.80 лева, представляваща дължимата главница за м.

01.2021 г., обезщетението за забава за периода от 01.03.2021 г. до 27.04.2023 г. възлиза на 28.34 лева;

- върху сумата от 108.61 лева, представляваща дължимата главница за м.

02.2021 г., обезщетението за забава за периода от 01.04.2021 г. до 27.04.2023 г. възлиза на 23.34 лева;

- върху сумата от 109.69 лева, представляваща дължимата главница за м.

03.2021 г., обезщетението за забава за периода от 01.05.2021 г. до 27.04.2023 г. възлиза на 22.66 лева;

- върху сумата от 65.21 лева, представляваща дължимата главница за м.

04.2021 г., обезщетението за забава за периода от 01.06.2021 г. до 27.04.2023 г. възлиза на 12.91 лева;

- върху сумата от 66.62 лева, представляваща дължимата главница за м.

11.2021 г., обезщетението за забава за периода от 01.01.2022 г. до 27.04.2023 г. възлиза на 9.23 лева;

- върху сумата от 143.96 лева, представляваща дължимата главница за м.

12.2021 г., обезщетението за забава за периода от 01.02.2022 г. до 27.04.2023 г. възлиза на 18.70 лева;

- върху сумата от 168.18 лева, представляваща дължимата главница за м.

01.2022 г., обезщетението за забава за периода от 01.03.2022 г. до 27.04.2023 г. възлиза на 20.54 лева;

- върху сумата от 154.93 лева, представляваща дължимата главница за м.

02.2022 г., обезщетението за забава за периода от 01.04.2021 г. до 27.04.2023 г. възлиза на 17.59 лева;

- върху сумата от 168.85 лева, представляваща дължимата главница за м.