Решение № 546 от 11.12.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 546 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Грозева

Членове:

Даниел Луков

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Илияна Петкова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Невена Грозева Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200925 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационни жалби на адв. К. и адв. К. - защитници на подс. С. Б. Н., на подс.

С. Н. и на а. Ю. - служебен повереник на частния обвинител и граждански ищец - М. К. Ц. срещу решение № 188 от 13.05.2025 г. по внохд № 854/24 г. по описа на САС.

В жалбата на адв. К. и на адв. К. са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- т. 3 от НПК. С нея се настоява ВКС да отмени въззивното решение и да оправдае подс. Н. на основание чл. 12, ал. 1 от НК, алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради допуснати съществени процесуални нарушения; или да измени решението като преквалифицира деянието по чл. 119 от НК , като наложи наказание при условията на чл. 66 от НК; или да измени решението като намали размера на наказанието лишаване от свобода, като приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. Възразява се срещу правната квалификация на деянието по чл. 115 от НК, като при приетата от съда фактическа обстановка то е следвало да се квалифицира като извършено при условията на неизбежна отбрана или при превишаване на нейните предели. Оспорва се извода на съда че в случая не може да става въпрос за непосредствено противоправно нападение от страна на пострадалия, поради това че по делото са налични доказателства за това. Неправилна е преценката на съда, че деянието не може 1 да се квалифицира като такова по чл. 119 от НК, тъй като поведението на подсъдимия е било провокирано от действията на пострадалия и то е предизвикало неадекватна реакция, като подсъдимият е превишил пределите на неизбежната отбрана, поради очевидно несъответствие между нападението и използвания нож, което дава основание да се претендира нарушение на материалния закон. На следващо място се твърди, че съдът е постановил своя съдебен акт при неизяснена фактическа обстановка. Извършеният доказателствен анализ се оценява като превратен и едностранчив, в нарушение на чл. 12, чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, което от своя страна е довело до неправилна правна квалификация на деянието и извода за виновност на подсъдимия. Неоснователно са кредитирани от съда заключенията на КСМЕ на в. л. Т. и ДКСМЕ на в. л. Н., тъй като те са непълни и противоречиви, а в ДКСМЕ не е взел участие трасолог, в резултат на което механизмът на извършване на деянието е останал неизяснен. В съдебния акт на л. 9, л. 14, л. 22 и л. 23 са налице противоречия относно посоката на удара, въпрос който се явява основен с оглед изясняване на механизма на удара.

Според касаторите съдът „необосновано“ е отказал да кредитира показанията на св. Б. М. и св. М. Г. и да допусне повторен разпит на св. А. - К. Н.

Възразява се, че ударът е нанесен със значителна сила и също така, че въззивното решение е постановено при липса на мотиви относно това може ли поведението на подсъдимия да се квалифицира като „мнима неизбежна отбрана“. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК е аргументирано с това, че въззивният съд неправилно е определил наказанието при условията на чл. 54 от НК, вместо по чл. 55 от НК , тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, в това число са налични доказателства за проявена агресия от страна на пострадалия Ц.. Не е отчетена продължителността на срока на водене на наказателното производство, която налага компенсиране на подсъдимия в съответствие с чл.

6 от ЕКЗПЧ. Размерът на гражданските искове също са преценени като прекомерни и недоказани по основание, поради което се настоява алтернативно за тяхното намаляване или отхвърляне.

В касационната жалба на подс.Н. и допълненията към нея се претендира, че съдът „не е доказал“ безспорно факта на нападение; не е обсъдил възможността за действие при неизбежна отбрана по чл. 12 от НК или при крайна необходимост по чл. 13 от НК; не е установил мотив за извършване на престъплението, нито, че подсъдимият е първоначалният агресор; игнорирал е добрите характеристични данни ; приел е неправилно форма на вина пряк умисъл. В нарушение на закона въззивният съд не е обсъдил всички доказателства по делото – показанията на св. Л. Е. и е игнорирал СМЕ на в. л.

Г.; кредитирал е избирателно непотвърдени показания , въпреки съдържащите се факти в показанията на св. Ш., М. , Л. Н.; не е назначил Повторна КСМЕ, въпреки наличието на новопоявили се факти; кредитирал е предубедено част от доказателствата, без да обсъди противоречието по между им;не е обсъдил всички възражения срещу първоинстанционната присъда;не са допуснати ключови свидетели- А. Н. и Л. Н. и Р. М. ; не са допуснати нови експертизи; не е дадена възможност да зададе въпроси към св. Б. и Н.; отказано е да бъдат 2 обсъдени обективни данни по делото – кръвта по острието на ножа, която не съответства на дължината и посоката на раневия канал;съществуващите противоречия в заключенията на в. л. Т. и в.л. Н. не са преодолени, а снимките не потвърждават установеното от в. л. Н. прерязване на седмо ребро.

Направени са искания ВКС да допусне нови доказателства, да приеме представените материали с допълненията и да назначи нови експертизи, както и да приеме изготвената от в л. М. Г..

Основен акцент е поставен на изводите на двете СМЕ и ДКСМЕ и на несъгласието с техните заключения, аргументирано със становището изготвено от д- р Г., според което съдържащи се в тях отговори противоречи на обективните находки по делото и медицинските критерии. От приложеното експертно становище на д- р Г. /озаглавено СМЕ/ касаторът извежда съображения за наличието на нови обстоятелства, които не са били проверени от съда. Като такива се визират : 1.кръвният отпечатък по ножа- от 9 см., който не съответства с дълбочината на проникването от 13 см., което от своя страна означавало, че острието е проникнало не изцяло, а частично, което сочело на съвместимост с обясненията на подсъдимия, че нараняването се е получило при падане, борба или опит за защита; 2.неизследване на противоречията в двете заключения относно размера на широчината на раната – описана с дължина от 4,0 см. в аутопсията и като 3,8 см. от в. л. Н. респ. ширина на острието 35 мм. или 34 мм. / описани от Т. и Н./; 3.неизследване на обстоятелството как при такава ширина на острието е причинена рана от 4 см.;

4.манипулиране на част от доказателствата-„сведение“ от майката на подсъдимия, в което е посочено, че тя го видяла да излиза с нож, като този документ е изготвен от разследващ полицай, а само е подписна от нея;

5.необсъждане на възможността пострадалия да бъде спасен, при оказана висококвалифицирана лекарска помощ; извод който е в противоречие с извода на в. л. Н., че поради голямата кръвозагуба, такава възможност не е съществувала, 6.неизследване на обстоятелството, защо пострадалият е транспортиран с личен автомобил, а не с линейка, което е можело да предотврати неговата смърт; 8.необсъдени са останали „новоустановените обстоятелства“ за наличие на системен тормоз и реално насилие от страна на близки на жертвата и подадените за това жалби; 9. поведението му след инцидента, което не представлява бягство, а реакция на страх и реален опит за помощ към пострадалия; 10.необсъждане на поведението на жертвата.

В жалбата на повереника на частния обвинител М. Ц. – адв. Ю. са наведени всички касационни основания, като в нея се откроява несъгласието с възприетата правна квалификация по чл. 115 от НК , вместо по чл. 116, ал. 1 т.

9 от НК, за която са събрани достатъчно доказателства. Бланкетно се поддържа нарушение на процесуалните правила поради отклонение в дейността на съда от разпоредбите на чл. 12, чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Несъгласие се изразява с определеното наказание, което според касатора е при условията на чл. 55 от НК, вместо по чл. 54 от НК, като се излагат аргументи за неговата явна несправедливост, поради това, че е занижено и не съответства на целите на чл. 36 от НК. В жалбата се настоява ВКС да отмени решението и да постанови ново, с което да признае подс. Н. за 3 виновен в извършване на престъпление по чл. 116, ал.1 т. 9 от НК, като му наложи съответно наказание, алтернативно – да измени решението и да увеличи наказанието лишаване от свобода и размера на уважените граждански и искове.

В съдебно заседание пред ВКС подс. Н. се яви лично и със защитниците си – адв К. и адв. К..

Защитниците поддържат развитите в касационната жалба оплаквания и направените в нея искания. Основен акцент в пледоарията им е оплакването на неправилно приложение на материалния закон, изразило се в отказа на съда да приеме, въпреки направените фактически констатации, че деянието е осъществено при условията на чл. 12 от НК и следователно не е обществено опасно. Настояват, че съдът не е успял да изясни механизма на деянието, поради отказа да бъде назначен специалист- трасолог. Алтернативно, пледират ВКС да отчете наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, да приложи чл. 55 от НК и да намали размера на наказанието.

Подс. Н. в своя защита излага съображения, че е бил лишен от провеждането на справедлив процес, тъй като не се е запознал с оптичния носител от аутопсията на жертвата; че Окръжният съд е проявил дискриминационно отношение към него; обръща внимание, че съдът е ползвал заключение на в. л. С., което не е прието по съответния ред; че не е установена причинно следствената връзка между нараняването и настъпилата смърт; че съдът е направил селективен прочит на доказателствените материали. Изразява желание ВКС да постанови справедливо решение, без да връща делото за ново разглеждане от друг състав при САС. В последната си дума настоява за свобода.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец М. Ц.- адв. Ю. поддържа касационната жалба с доводите в нея.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец А. – адв. К. оспорва жалбата на подсъдимия и защитниците му.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Ц. – адв. К. намира възраженията на подсъдимия и защитниците за неоснователни и моли ВКС да има предвид депозираните от нея писмени бележки.

Прокурорът от ВКП намира всички жалби и допълненията към тях за неоснователни. Според него вторият съд е изпълнил своите задължения и не е пропуснал да изясни детайлно фактическата обстановка.Отговорил е на всички възражения, които страните са формулирани пред него и правилно е субсумирал фактите към хипотезата на чл. 115 от НК, вместо по чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК. Основателно е приел, че не е налице института на неизбежна отбрана, за което са изложени убедителни доводи. Не се съгласява с твърденията, че между двете СМЕ има противоречия и че съдът не ги е обсъдил с нужната дълбочина. По отношение жалбата на повереника адв. Ю., намира изложените в нея съображения за неоснователни, както по отношение правната квалификация на деянието, така също и по отношение наложеното наказание, което не е определено при условията на чл. 55 от НК, както сочи повереника в жалбата, а при условията на чл. 54 от НК. За това настоява 4 въззивното решение да остане в сила.

ВКС, трето наказателно отделение след като изслуша доводите на страните, обсъди наведените от тях касационни основания в съответствие с предоставените си правомощия и пределите на поискания и възможен контрол намери следното :

Жалбите са неоснователни.

С присъда от 13.03.2024 г. постановена по нохд № 295/22 г. Окръжен съд- София признал подс. С. Б. Н. за виновен в това, че на 25.04.2017 г. в /населено място/, /община/ пред магазин /име/ около 21 часа умишлено умъртвил И. К. Ц. , като деянието е извършено предумишлено, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 9 вр. чл. 115 от НК му наложил наказание лишаване от свобода в размер на 17 години, като определил първоначален строг режим на изтърпяването му и зачел времето, през което подс. Н. е бил задържан под стража, считано от 26.04.2017 г. до 23.12.2017 г. , както и с мярка за неотклонение домашен арест от 23.12.2017 г. до 3.04.2018 г.