Решение № 34 от 29.01.2018, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 34/29.1.2018г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на единадесети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:УЛЯНА

САВАКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР

МИТЕВ

ДИМО ДИМОВ при секретар: Д. Вълчева и с участието на прокурор: Н.

Величкова

Като разгледа докладваното от съдия

Димов

ВНОХД № 1336 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на подсъдимия В.Д.К., чрез пълномощника

- адв. В. П. от ВАК, против Присъда № 282, постановена на 05.10.2017 год. по НОХД № 2085/2016 год. по описа на РС – гр. Варна, ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ.

С атакувания съдебен акт, жалбоподателят е признат за ВИНОВЕН в това, че:

1. На 19.04.2015г., по главен път І-9 след гр.Бяла, обл. Варна, посока гр.Бургас, при управление на МПС – лек автомобил, марка „Пежо 407” с рег. № В 0007 НМ, нарушил правилата на движение – чл.21 ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч, като се е движел със скорост по-голяма от предвидените 90 км/ч, а именно с над 151,55 км/ч, и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди в размер на 17 820 лева на рекламно съоръжение двустранно с размери 8х6 м, собственост на ТД „Агенция пътища” ЕООД, представлявано от Т.Д. К., поради което и на основание чл. 343 ал.1 б"а" от НК и чл. 54, ал.1 от НК, му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено с изпитателен срок от ТРИ години, считано от влизане на присъдата в сила.

2. На

19.04.2015г., по главен път І-9 след гр.Бяла, обл. Варна, посока гр.Бургас, управлявал моторно превозно средство

– марка „Пежо 407” с рег. № В 0007 НМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 1,73 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № 465/20.04.2015г., по описа на Отделение „Съдебна медицина” и Специализирана лаборатория за изследване на алкохол към

МБАЛ „Света Анна – Варна” АД, поради което и на основание чл. 343б ал.1 от НК и чл. 54, ал.1 от НК, му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ

МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложено с изпитателен срок от ТРИ години, считано от влизане на присъдата в сила .

На осн. чл.

343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът е лишил подсъдимия В.Д.К. от право да управлява МПС за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила, като на осн. чл. 59 ал. 4 от НК, се зачел времето, през което същият е бил лишен от това право по административен ред.

На основание чл. 23, ал.1 от НК, съдът му наложил най-тежкото от така определените наказания, а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложил с изпитателен срок от ТРИ години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия В.Д.К. да заплати направените по делото разноски в размер на 441,15(четиристотин четиридесет и един лев и 15 ст.) лева в полза на бюджета на ОД на МВР – Варна и 80.00(осемдесет) лева в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – гр.Варна.

С определение съдът е потвърдил мярката за неотклонение „Подписка“.

ПРИСЪДАТА се атакува от подсъдимия В.Д.К., като необоснована, постановена при допуснати нарушения, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Жалбоподателят редовно призован за съдебното заседание пред въззивния съд явява се лично и с упълномощения защитник.

По същество в жалбата се прави искане за отменяване на присъдата от въззивната инстанция и подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Излагат се доводи, че присъдата е необоснована, тъй като не било доказано по несъмнен начин, че подсъдимият е управлявал МПС след употреба на алкохол и да е допуснал ПТП в резултат на което е причинил значителни имуществени вреди.

Пред въззивния съд защитата на подсъдимия поддържа жалбата в частта в която се иска отменяване на присъдата, като подсъдимият бъде оправдан, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВРС.

Излагат се доводи, че присъдата като неправилна и незаконосъобразна следва да бъде отменена, тъй като е постановена при липса на достатъчно доказателства за извършване на престъплението в което подсъдимият е обвинен.

В съдебно заседание представителят на въззивната прокуратура намира жалбата за неоснователна. Моли настоящата инстанция да потвърди първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна, тъй като не са налице основания за оправдаване на подсъдимия, а наложеното наказание е справедливо и правилно определено, поради липса на смекчаващи вината обстоятелства..

След преценка на доводите сочени в жалбата, становището на защита и на представителя на ВОП, както и след цялостна проверка на присъдата, на основание чл. 313 и 314 от НПК, съставът на Варненският окръжен съд намира и приема за установено следното:

ВЪЗЗИВНАТА

ЖАЛБА е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна. Разгледана по същество се преценява като неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред Варненски районен съд е било образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия В.Д.К., за престъпление по чл. 343, ал.1 б "а" от НК и по чл. 343б, ал.1 от НК, като е протекло по общия процесуален ред, без използване на диференцирани процедури.

В хода на производството пред първата инстанция не се установяват нарушения на процесуалните правила, с оглед реда по който проведено съдебното производство.

В съответствие с всички събрани по делото доказателства, относими към предмета на доказване, ВРС е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка:

Подс. К. искал да закупи лек автомобил и се свързал със свид. А. К.. На 19.04.2015 год. подсъдимият отишъл в гр. Бяла, обл. Варненска, където свид. К. държал автомобили за продажба. К. харесал един лек автомобил „Пежо 407" с per. № В 0007 НМ и решил да го закупи. По случай сключването на сделката той употребил алкохол и около 23:30 ч. на същата дата решил да се прибере в хотела, в който работел като готвач.

Хотелът се намирал след гр. Бяла, посока Обзор. За целта решил да изпробва автомобила, който бил спазарил преди това. Свид. К. му дал ключовете за Пежото и подс. К. го привел в движение. Потеглил по главен път I-9 от гр. Бяла, обл.

Варна, посока гр. Бургас. В близост до къмпинг „Луна", движейки се със скорост над 151 км/час (видно от заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза и авто-техническа експертиза), загубил контрол над автомобила и при завой надясно, автомобилът започнал преместване напред и наляво, а не напред и надясно, както е трябвало да продължи движението му.

Автомобилът започнал преместване от дясна пътна лента към лява пътна лента (насрещно движение), преминал цялото пътно платно, тревна част и самокатастрофирал в ляво от пътното платно в рекламно съоръжение, двустранно с размери 8x6 м., собственост на „Агенция пътища" ЕООД, представлявано от Т.

Д. К., което се пречупило и паднало върху автомобила. В полицейския участък в гр.Бяла бил получен сигнал за настъпилото ПТП. Дошлите на мястото полицейски служители –свид. П. и свид. Х. заварили л.а., марка „Пежо” върху който имало съборен билборд. Свидетелите забелязали, че в колата имало едно лице – което по – късно се установило, че е подс. К.. Краката на същото били на шофьорската седалка, а трупа - на пасажерската седалка. Свидетелят П. пробвал да изкърти предна лява врата, тъй като от никъде не можело да се влезе. Предна дясна врата също не можела да се отвори, защото автомобилът бил под наклон и билборда бил затиснал цялата дясна част. Поради това свидетелите изчакали екип на „Гражданска защита”. След това съвместно успели да изкъртят предната седалка, за да изкарат подсъдимия. Задна лява врата била отрязана и техниците изкъртили седалката.

От протокола за химическата експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещества в кръвта се установява, че в изпратената за изследване проба кръв, взета от В.Д.К. се доказва наличие на етилов алкохол в количество 1.73 промили, и, че към момента на вземане на пробата кръв, освидетелстваният е бил в средна степен на алкохолно повлияване.

Видно от справката за съдимост на подс. В.Д.К. се установява, че същият е неосъждан.

ПО ЖАЛБАТА ЗА

НЕОБОСНОВАНОСТ:

Жалбата е неоснователна и следва да остане без уважение. Това е така поради следните съображения:

Фактическата обстановка е правилно установена от ВРС, а направените правни изводи – законосъобразни.

Посочената фактическа обстановка първостепенният съд е възприел въз основа на подробен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, като е взел предвид показанията на свидетелите Д.П., Т.Х., С.С., И.И., Р. Р., В. В., З. Д., М. С., както и от прочетените на основание чл.281 от НПК свидетелски показания на свид. Т. К. и Т. Х. дадени пред орган досъдебното производство, а така също и заключението по комплексната съдебно-медицинската и автотехническа експертиза, заключението по съдебно-оценителната експертиза и всички писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК. Същата е правилно установена и се възприема от настоящия състав на въззивния съд.

Мотивите на съда относно това кои доказателства следва да се кредитират, поради какви съображения се споделят и от настоящата съдебна инстанция.

Настоящият състав на съда приема и изградената въз основа на тези доказателства фактическа обстановка.

Правилно ВРС е кредитирал гласните доказателства – показанията на свидетелите Д. П., Т. Х., С. С., И.И., Р. Р., В. В., З. Д., М. С., Т.К. и Т. Х., както и приложените по делото писмени доказателства.

Обосновано съдът е дал вяра на показанията на свидетелите Д П. и Т. Х. – служители на МВР, които първи са пристигнали на местопроизшествието, тъй като те са обективни, последователни, логични и кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото. Тези свидетелски показания са дадени от лица без никакви отношения с подсъдимия, т.е. напълно безпристрастни.

Правилно първоинстанционният съд е подходил критично към показанията на свидетеля А.К. и не ги е кредитирал, като е отчел, че те не съответстват на фактическата обстановка установена с помощта на другите гласни доказателства и звучат житейски нелогично.

Освен това този свидетел, като близък на подсъдимия /двамата са от гр. Русе и се познават отдавна/ не се явява обективен и незаинтересован свидетел по делото, а се стреми да му помогне да избегне наказателната отговорност.

При обсъждане на обясненията на подсъдимия законосъобразно първоинстанционният съд не ги е кредитирал относно това, че подсъдимият К. не е управлявал автомобила, а това е било сторено от лице на име Е., тъй като тази версия въззивния съд намери, че е абсурдна и изключително нелогична.