Решение № 334 от 13.12.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Варна, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20243001000414 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 3421/15.07.2024 г. на „Олимп“ ООД, ЕИК 116563791, със седА.ще с. Ясеновец, Община Разград, подадена чрез процесуалния представител адв.

Е. С. от АК- Разград, срещу решение № 19/27.06.2024г., постановено по т. д.

№ 40/2024г. по описа на Разградски окръжен съд, с което са отменени решения на Общото събрание на съдружниците на въззивното дружество, приети на заседание на 20.10.2023 г., по точки от 2 до 8 вкл. от дневния ред, на основание чл. 74 ТЗ, по искове, предявени от А. Н. А. от *****, срещу „Олимп“ ООД.

Във въззивната жалба се твърди бланкетно, че обжалваният съдебен акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен при неправилно приложение на материалния закон. Не са релевирани конкретни оплаквания и съображения срещу правилността на фактическите и/или правните изводи на първоинстанционния съд. Процесуалният представител на въззивника сочи, че в съдебно заседание (т. е. след срока за обжалване на решението, в която могат да се заяват оплаквания), ще изложи подробни събражения за всяко 1 едно от нарушенията, заради които е изключен съдружникът А. Н. А.. По същество отново се заявява само бланкетно искане за отмяна на решението и отхвърляне на исковете, с присъждане на съдебно- деловодни разноски за две инстанции, като за първи път са изложени някакви по- конкретни съображения във връзка с обжалвания съдебен акт в писмена защита.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при нА.чие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия А. Н. А., представляван от адв. М. М. от АК- гр.

Разград, с който е изразено становище за неоснователност на жалбата на насрещната страна. Въззиваемият намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че не е доказано основание да му бъде наложено наказание „изключване като съдружник“ и моли съда да остави жалбата без уважение, с присъждане на разноски за тази инстанция. В открито съдебно заседание становището се поддържа.

За да се произнесе по спора съставът на въззивния съд взе предвид следното:

Разградският окръжен съд е бил вА.дно сезиран с искова молба на А. Н.

А. от с. Ясеновец, Община Разград, с която са предявени обективно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 74 ТЗ, срещу „Олимп“ ООД, за отмяна решения на Общото събрание на съдружниците в дружествотоответник, приети на заседание на 20.10.2023г., по точки от 2 до 8 вкл. от дневния ред, както следва: по т. 2 „Изключва съдружника А. Н. А., поради нарушения на чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 от ТЗ и чл. 13, т. 2 от Дружествения договор“; по т. 3 „Съдружникът Ю.Х. поема дела на изключения съдружник А. Н. А., а именно 50 дяла, по 50 лева, поотделно или общо в размер на 2 500 лв., представляващи 50% от капитала на "Олимп" ООД“; по т. 4 "Олимп" ООД се преобразува в "Олимп" ЕООД“; по т. 5 „Освобождава А. Н. А. като управител на "Олимп" ООД, поради нарушение на чл. 142, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 ТЗ“; по т. 6 „Не освобождава А. Н. А. от отговорност като управител на "Олимп" ООД“; по т. 7 „"Олимп" ООД, след преобразуването в "Олимп" ЕООД да бъде управляван от *****“ и по т. 8 „Приема Учредителен акт на 2

"Олимп" ЕООД“.

Ищецът твърди, че атакуваните решения на ОСС са незаконосъобразни като взети при неспазване на предвидената от закона процедура за изключване на съдружник, както и в нарушение на приложимата материалноправна разпоредба на чл. 126, ал. 3 ТЗ, поради липса на основания за изключване. По отношение на обусловените решения по т. 3, 4, 7 и 8 от дневния ред на събранието също се твърди, че са незаконосъобразни, тъй като са взети при липса на необходимото мнозинство за тяхното приемане поради предшестващото незаконосъобразното му изключване като съдружника по предходната т. 2 от дневния ред.

В срока по чл. 367, ал.1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. След срока за отговор изразява становище за неоснователност на исковете и ангажира доказателства за установяване на посочените в писменото предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ и в протокола от ОСС фактически основания, послужили за вземане на решение за изключване на ищеца А. Н. А. като съдружник, с решение на ОСС, взето чрез гласуване на другия съдружник- *****.

Решението на ОС- Разград, с което конститутивните искове са уважени, е вА.дно по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квА.фициран. Искът е предявен в предвидения в чл. 74, ал.

2 ТЗ 14– дневен преклузивен срок, считано от деня на събранието, на което ищецът е присъствал. Правото на иск е надлежно упражнено от процесуалноправно легитимирано лице, коeто има качеството на съдружник в ответното дружество с ограничена отговорност към датата на провеждане на атакуваното ОСС, а съгласно разрешението по т. 2 от ТР № 1/2020 от 31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ВКС, ОСТК, са допустими конститутивни искове по чл. 74 ТЗ срещу решенията на същото заседание на общото събрание, последващи изключване на ищеца като съдружник.

По иска за отмяна на решенията на ОСС съдът следва да извърши проверка доказано ли е от дружеството основанието за изключване3 установено ли е нарушение на конкретно дължимо от ищеца поведение, произтичащо от закона, от дружествения договор или от решение на Общото събрание, нА.це ли е виновно неизпълнение на основни за дружествените цели имуществени или неимуществени правни задължения на съдружника, при отсъствието на каквото неизпълнение, изключването е недопустимо. /в този смисъл решение № 126/08.07.2013г. по т.д.№ 943/2012г. на ВКС, II т. о.; решение № 171/13.03.2012г. по т. д. № 860/2010г. на ВКС, II т. о. и др./ Съгласно решение № 554 от 12.06.2007г. по т. д. № 221/2007г ., решение № 1110/25.07.2007г. по т. д. № 683/2006г. и решение № 171/14.03.2012г. по т. д.

№860/2010г., II т.о., ТК на ВКС, тъй като изключването е крайна санкционна мярка, тя трябва да е адекватна на извършеното нарушение, което, в хипотезата на посочените основания - неизпълнение на задължение за оказване съдействие за осъществяване дейността на дружеството и действие против неговите интереси, означава и системно и трайно неизпълнение на задълженията на съдружника съгласно чл. 124 ТЗ. Визираните правни основания изискват конкретни активни действия и/или бездействия, чрез които съдружникът да препятства дейността на дружеството или да уронва неговото име.

Съгласно разрешението по т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2020/31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ВКС, ОСТК, санкцията по чл.

126 ТЗ е приложима по отношение на съдружник за действия, извършени от него в качеството му на управител, когато същите могат да се квА.фицират като нарушения по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1– т. 3 ТЗ. В мотивите към т. 3 от посоченото Тълкувателно решение са изложени съображения, че управителят, притежаващ и качеството на съдружник, е носител на две групи задължения – първите произтичат от членственото му правоотношение, а вторите– от органното и мандатното му правоотношение с дружеството. При неизпълнение на задълженията както управителят, така и съдружникът отговарят имуществено за нанесени на дружеството вреди: първият - по чл.

142, ал. 3 и чл. 145 ТЗ, а вторият – съгласно общите правила на ЗЗД, но съдружникът може да бъде санкциониран и с прекратяване на членственото му правоотношение по решение на общото събрание при условията на чл. 126 ТЗ. Следователно, нито едно от фактическите основания, посочени в отправеното до ищеца А. Н. А. предизвестие за изключването му, не може да бъде отречено като обосноваващо прилагане на най-тежката, крайна 4 санкционна мярка за съдружника, само поради това, че фактическият състав на конкретното основание съдържат твърдения, относими към дейността на ищеца като управител на „Олимп“ ООД.

Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън хипотезите на нищожност, недопустимост или неправилност на решението поради неправилно приложение на императивни материалноправни норми, при разглеждане на делото и постановяване на решението си въззивният съд е ограничен от посочените във въззивната жалба конкретни пороци на първоинстанционното решение и изведените от тях твърдения и искания на жалбоподателя. Тези пороци следва да са изведени от съдържанието на обжалваното решение, с което страната е запозната още с връчването на препис от това решение и е имала гарантирана от закона възможност в срока за въззивно обжалване да организира защитната си теза в пълнота и конкретика.

Въззивното дружество „Олимп“ ООД не излага в сезиралата съда въззивна жалба конкретни доводи и оплаквания досежно твърдяната неправилност на обжалвания съдебен акт. Съгласно константната практика на касационната инстанция- напр. Решение № 361/26.05.2010 г. по гр. д. № 1471/2009 г. на ВКС, Решение № 255/11.07.2011г. по гр. д. № 587/2010 г. на ВКС, Решение 458/29.06.2010г. по гр. д. № 1526/2009 г. на ВКС, Решение 272/05.07.2011г. по гр. д. № 1047/2010 г. на ВКС, и др. простото сочене, че решението е неправилно, необосновано, незаконосъобразно и т.н. не са доводи по смисъла на чл. 269 ГПК, сезиращи въззивния съд да извърши проверка за правилност на обжалвания съдебен акт.

Отново, поради това, че въззивната жалба не съдържа конкретни оплаквания нито за допуснати процесуални нарушения при преценка на събраните по делото доказателства, нито за необоснованост на изводи относно конкретни релевантни за спора факти, нито за нарушения на материалния закон, не е в правомощията на въззивния съд да приеме различна фактическа обстановка от установената от първоинстанционния съд, като в противен случай би допуснал нарушение на правилото на чл. 269, ал. 1 ГПК. Както е посочено по- горе в мотивите, единственото правомощие на въззивния съд при подадена бланкетна въззивна жалба е да извърши, и без да е сезиран с 5 конкретен довод, проверка досежно правилното приложение от първоинстанционният съд на императивните материалноправни норми, относими към сезирА.ят съда спор – т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСТГК на ВКС.

При съобразяване със задължителния характер на задължителните указания по приложение на процесуалния закон, въззивният съд извърши служебна проверка за правилност на решението относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, и не констатира такива нарушения, в това число и при разпределение на доказателствената тежест за релевантните факти.

Тежестта на доказване основанията за изключване, посочени в протокола от ОС на съдружниците и в предупреждението, лежи върху ответното дружество съгласно чл. 154 ГПК. Последното следва да осъществи успешно главно и пълно доказване за законосъобразност на взетите крайни решения по отношение участието на съдружника- ищец в дружеството.

Крайният резултат от проведеното главно и насрещно доказване в хода на процеса пред първата инстанция води до категоричен извод за недоказаност на нА.чието на основания за изключване на ищеца като съдружник „Олимп“ ООД- не е установено нарушение на конкретно дължимо от ищеца поведение, произтичащо от закона, от дружествения договор или от решение на Общото събрание, както и виновно неизпълнение на основни за дружествените цели имуществени или неимуществени правни задължения на ищеца както като съдружник, така и като управител. Ползваните от ответното дружество, или по скоро от другия съдружник, с паритетно участие в основния капитал, фактически състави като обуславящи нА.чие на основания по чл. 126, ал. 3 ТЗ – завеждане на дело за прекратяване на дружеството поради важни обстоятелства, на основание чл. 155 ТЗ, прекратено поради оттегляне на иска от ищеца, държане от страна на ищеца на документи на другия съдружник, в качеството му на регистриран ЗП, въз основа на предоставено пълномощно, спор за заплащането на три заколени агнета от ищеца, собственост на другия съдружник като регистриран ЗП, сключване на договор за наем за имот, собственост на дружеството, прекратяване на договор за наем, по твърдения не могат да обосноват успешно основания за изключване на съдружник, тъй като не съставляват нарушение на конкретно дължимо от ищеца като съдружник или като управител поведение спрямо дружеството, произтичащо 6 от закона, от дружествения договор или от решение на Общо събрание, а истинността на фактите и обстоятелствата по останА.те основанията е опровергана чрез успешно насрещно доказване, включително чрез ползване на специални знания на експерти, изготвили заключения по възложени съдебнотехнически и съдебно- счетоводни експертизи. Установени са крайно влошени междуличностни отношения между двамата съдружници- А. Н. А. и *****, от известен период от време, но не по повод дейността на дружествотовъззивник, а във връзка с друго тяхно дружество, в което са съдружници„Иновасион“ ООД, и с неразбирателство относно разпределението на печалба и субсидии от обща дейност, отчитана само като дейност на регистриран ЗП Ю.Х. за отглеждане на животни в недвижими имоти, някои от които са собственост на дружеството „Олимп“ ООД, а други- съсобствени на съдружниците като физически лица.