Решение № 1519 от 20.10.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2020г., гр.В.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети касационен състав на осми октомври две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА

ДАНИЕЛА

НЕДЕВА при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Александър А, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева КНАХД №2110 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от „АРТ – 93“ ООД, ЕИК ххххххххх, чрез управителя М.К.Д. срещу решение № 1129 от 30.07.2020 г. на ВРС, постановено по НАХД № 2302/2020 г., по описа на ВРС, с което е изменено Наказателно постановление № 03-010874 от 06.03.2019г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - В., с което на дружеството, на основание чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1700лв. като е намален размера на наказанието на 1500лв. и са присъдени разноски в полза на Дирекция „Инспекция по труда-В..

В касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което се отправя искане за неговата отмяна и постановяване на ново, с което НП да бъде отменено.

Пред настоящата инстанция касаторът, редовно призован не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба и по съществото на спора.

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. По съществото на спора отправя искане за оставяне в сила на решението на ВРС като правилно и законосъобразно. Счита, че нарушението е доказано от фактическа и от правна страна. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – В., при преценка допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и правомощията по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на „АРТ –

93“ ООД, ЕИК ххххххххх, чрез управителя Д., против Наказателно постановление № 03-010874 от 06.03.2019г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - В., с което на дружеството, на основание чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1700 лева.

За да измени процесното НП въззивния съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила. По същество е приел, че описаното в акта и наказателното постановление нарушение се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Доколкото не се установяват други нарушения на трудовото законодателство и влезли в сила НП, съдът е приел, че определено към минималния размер наказание се явява справедливо и съответстващо на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

Настоящия състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната жалба за неоснователна.

Не се спори, че касаторът е субект на административно нарушение и поведението му е преценено като неправомерно. От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление са проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства и се установяват по недвусмислен и категоричен начин.

Правилен е извода на ВРС за липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП. Административнонаказващият орган е определил правилно, че следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на дружеството, нарушението е подробно описано от фактическа страна, както и нарушените правни норми, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения на административно производствените правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Както в акта, така и в наказателното постановление са посочени всички съставомерни признаци, изложени са всички относими правни норми, като по този начин не само, че не е ограничено правото на защита на нарушителя, а е гарантирано в максимална степен. Ясно е посочено кога е извършено нарушението, мястото, както и описанието на нарушението и доказателствата, които го установяват.

Санкционираното дружество притежава качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ и в предприятието е било въведено сумарно изчисляване на работното време, като се е работело на смени. Съгласно чл. 153, ал.3 от КТ при сумирано изчисляване на работното време при промяна на смените непрекъснатата седмична почивка следва да бъде в размер не по-малък от 24 часа. По делото безспорно се установява от събраните от въззивния съд доказателства, че на Илиева не е била осигурена непрекъсната почивка от 24 часа. В действителност най-дългата почивка за проверявани период е била 18 часа.

Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състав на административно нарушение, като правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган.

Настоящият състав на съда намира, че за работника са произтекли вредни последици, доколкото същия е бил лишен от възможността да възстанови работоспособността си.

За инкриминираното нарушение, законодателят е предвидил налагане на административно наказание - имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 15 000 лв. Правилно въззивният съд е приел, че размера на наложеното наказание е необосновано завишен. В хода на производството не са събрани доказателства, установяващи наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства.

В тази връзка ВРС е достигнал до законосъобразния извод, че следва размера на наложената имуществена санкция от 1700 лева, да се намали в рамките на минималния предвиден от закона размер от 1500 лева, който съответства на тежестта на допуснатото административно нарушение, с което се осъществяват изцяло целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение. Така определената от ВРС имуществена санкция в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева е справедлива, съобразявайки, че нарушението е за първи път и би изпълнило целите на наказанието да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така, както визира чл. 12 от ЗАНН.

С оглед горното, настоящият състав на съда приема, че ВРС е приложил правилно материалния закон и решението не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1, предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да се остави в сила.

С оглед изхода на настоящия спор и своевременно направеното искане от ответника по касация на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Производството по делото не е с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Трети касационен състав на Административен съд-В., Р Е

Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1129 от 30.07.2020 г. на ВРС, постановено по НАХД № 2302 по описа на ВРС за 2020г.

ОСЪЖДА „АРТ – 93“ ООД, ЕИК ххххххххх, представлявано от управителя М.К.Д. да заплати в полза на

Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: