Решение № 577 от 17.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 577 гр. Варна, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20243110114606 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от М. ООД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: ************* срещу Е.Д.А.К. ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: **********************осъдителни искове с правно основание правно основание чл. 79, ал. 1, пр. I вр. чл. 266, ал. 1 вр. чл.258 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 3860.28 лв. с ДДС, представляваща остатък от дължимо възнаграждение по неформален договор за изработка, доставка и монтаж на детайли от ПФЛ /пластифицирана ламарина/, за което е издадена фактура №*************** на стойност 9093.36 лв. с ДДС и Протокол обр. Акт 19 № ************* сумата 1814.62 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 22.10.2020г. - 18.11.2024г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда - 18.11.2024г. до окончателното заплащане на сумите.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: между ответника като възложител и ищеца като изпълнител бил сключен неформален договор за изработка, доставка и монтаж на детайли от ПФЛ /пластифицирана ламарина/ на обект Жилищна сграда Ален мак, гр.Варна. За извършената работа са съставени фактура №*************** на стойност 9093.36 лв. с ДДС и Протокол обр. Акт 19 №************.

Възложителят е погасил частично вземането на ищеца със сумата 5233.08лв. Останали дължими 3860.28 лв.. Въпреки приемането на работата и изправността на ищеца, възложителят не е изпълнил поетите от него задължения за плащане на дължимото възнаграждение за извършената услуга. Същият дължи и сумата от 1814.62 лева, представляваща обезщетение за забава в плащане на главното задължение. Моли за постановяване на положително решение по предявените искове.

В отговор на исковата молба, депозиран в рамките на срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва по основание и размер заявените претенции. Въвежда конкретни възражения за недължимост на сумите, като сочи, че в Протокола - акт обр. 19 с №****************липсва наименованието на обекта, неговият идентификатор, адрес или името на възложителя на строителството; липсва подпис на представител на възложителя на 1 работите; количеството на вписаните в документа работи не съответства на действително извършените; вписаната констатация, че работите са извършени качествено и без забележки, не отговаря на действителната фактическа обстановка. Не оспорва, че е възложил на ищеца изпълнението на строителни работи - изработка и монтаж на метални отводнителни елементи от пластифицирана ламарина. За изработката им е извършил два авансови превода с общ размер 3 000 лв. /2000 лева на 11.09.2020. г и 1000 лева на 29.09.2020 г. с начислен ДДС/. Ищецът извършил изработка и монтаж на елементи, но обемът на работите не съответствал на тези, вписани в предоставения за подпис протокол. Качеството на изделията било значително по-ниско от договореното. Измерванията на място доказали, че цената на вложените материали по количество и качество, както и стойността на техния монтаж, са в рамките на вече преведения аванс. Поради това отказал подписването на протокола със завишените количества на материалите и труда. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Представена е фактура № 00000***************, едностранно подписана от доставчика М. ООД с получател Е.Д.А.К. ЕООД и основание направа, доставка и монтаж на детайли от ПФЛ, съгласно Протокол № 6381-1 на стойност 9093.36 лева с ДДС.

Представен е Протокол обр.Акт № ************** едностранно подписан от изпълнителя, в който са описани доставените, монтираните и подлежащите на заплащане изделия.

Ответникът не се е възползвал от предоставената му възможност за ангажиране на специални знания по делото чрез провеждане на СТЕ, с оглед предприетите оспорвания.

В полза на ищеца са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на св. Й.Й., за установяване, че работата на обекта е била приета без възражения от представител на ответното дружество. В показанията си установява, че работи във фирма „М.“ от 13-14 години. Заема длъжност „Технически ръководител“ от пет-шест години. Отговарял е за строителните дейности на обекта на „А.м.“, м.септември месец 2020г. Възложителят не е имал възражения относно срочност и качество на изпълнение. Св. е присъствал на извършването на всички действия описани в констативния протокол.

В хода на делото са ангажирани специални знания посредством проведената ССчЕ, заключението на вещото лице, по която установява следното: По счетоводни данни фактура № 00000*************** с основание „Направа, доставка и монтаж на детайли от ПФЛ, съгласно Протокол № 6381-1” с данъчна основа 7577.80 лв. и ДДС 1515.56 лв. или обща стойност 9093.36 лв. с ДДС е осчетоводена от ищеца. Фактурата е включена в дневника за продажбите по ДДС за данъчен период м.10/2020г. По данни от хронологията на сметка 4011, анал. 115 „М.“ ООД, процесната фактура № 00000*************** на стойност 9093.36 лв. с ДДС е осчетоводена от ответника. Същата е включена в дневника за покупките по ДДС на ред 11 за данъчен период м.11/2020г. и е ползван данъчен кредит. Ответникът е направил плащане по банковата сметка на ищеца с IBAN: ****************** в Прокредит банк АД в общ размер на 2233.08 лв., които са осчетоводени, както следва: 1233.08 лв. на 01.08.2022г.; 1000.00 лв. на 27.09.2022г., както и 3000.00 лв. - с протокол за прихващане от 29.12.2020г. между „М.“ ООД и „Е.Д.А.К.“ ЕООД е извършено прихващане по процесната фактура и КИ № **************Общо 5233.08 лв. В счетоводството на ответника са отразени плащания по банков път към ищеца и КИ № **************** По данни от хронологията на сметка 4011, анал. 115 „М.“ ООД за периода от 2020г- 2025г., към 30.09.2025г. задължението към ищеца е в размер на 3860.28 лв.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

2

Предявени са искове от ищеца в качеството му на изпълнител по договор за изработка с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. I вр. чл. 266, ал. 1 вр. чл.258 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД.

Относно изправността на страните по договора: Съобразно разпоредбата на чл.264, ал.1 ЗЗД, поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа, а съобразно чл.266, ал.1 ЗЗД, същият следва да заплати възнаграждението за приетата работа.

Както се изложи, претенцията се основава на твърдения за изпълнение на възложетната работа в количествено, качествено и срочно отношение, съответно за неизправност на ответника, поради неизпълнение на задължениието за заплащане на извършените СМР, предмет на претенцията.

Протоколът за установяване годността за приемане на СМР не е подписан от възложителя, но ищецът е ангажирал гласни доказателства, от които се установи, че извършената работа съответства на отразеното в протокола. Възложителят не е направил възражения, поради съдът приема, че СМР са извършени съобразно договореното.

Следователно, тъй като възложителят при приемане на работата не е направил възражение по смисъла на чл.264, ал.2 ЗЗД, то работата следва да се счита за приета съгласно чл.264, ал.3 ЗЗД. След установеното приемане на работата, за поръчващия е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за приетата работа - чл.266, ал.1 ЗЗД.

Съдът счита, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение, на основание сключен неформален договор за изработка, доставка и монтаж на детайли от ПФЛ /пластифицирана ламарина/. Такъв не е обективиран в нарочна писмена форма, като за доказване на съществуването му, ищецът е представил фактура № 00000***************.

В разглеждания случай, волеизявлението на ответника, изразяващо съгласие за създаването на правна връзка и изпълнение на поетите задължения по тях, е дадено с действията по приемане на фактурата, което приемане безспорно се установи по делото, доколкото същата е включена в дневника за покупки, декларирана е и ДДС е ползван като данъчен кредит.

Извършени са и частични плащания по фактурата.

Тъй като съгласно чл.55, ал.1 ТЗ редовно водените счетоводни книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателства между търговци за установяване на търговски сделки, в тази връзка по делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда. Вещото лице е дало заключение, че фактурата е редовно осчетоводена в счетоводствата на двете дружества. От експертизата се установява също, че ответникът е ползвал правото на данъчен кредит по осчетоводената фактура. От това следва, че ответникът е признал и приел извършените услуги. Затова с оглед редовното осчетоводяване на задълженията на ответника към ищеца по фактурата по аргумент на чл.

55, ал. 1 ТЗ следва, че извършените счетоводни записвания съставляват доказателство за наличието на облигационни правоотношения – твърдяната от ищеца сделка, по силата на които ответникът е приел без възражения изработеното, срещу което в негова тежест е възникнало задължението да заплати на ищеца дължимото възнаграждение.

Ответникът не се е противопоставил на ищеца по повод приетата фактура. В случай на противопоставяне, ответникът е следвало да върне на издателя фактурата, като му противопостави конкретни възражения по сделката.

Отразяването на процесната сума като задължение в счетоводството на ответното дружество, означава признаване на задължението в претендирания размер.

Въпреки доказателствената тежест, която носи, ответникът не е представил доказателства, от които да се установява, че е изпълнил точно и в срок паричното си задължение към ищеца, произтичащо от възникналите помежду им търговски правоотношения, обективирани в издадената от ищеца фактура.

По акцесорния иск: На осн. чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да заплати цената на 3 стоките/услугите към момента на получаването им или към момента на получаване на счетоводния документ. При липса на доказателства за осъществено плащане, на осн. чл. 84, ал. 1 ЗЗД купувачът изпада и в забава. Установи се наличието на главно задължение.

Ответникът не е заплатил цената на услугите на падежа. Ето защо на осн. чл. 86 ЗЗД и с оглед, че размерът на претендираната лихва е в рамките на определения по реда на 162 ГПК служебно от съда, изчислен с програмен продукт Апис финанси, искът досежно лихвите е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер.

Исковите претенции се явяват основателни в предявените размери.

Следва да се присъди и законна лихва върху вземанията, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 18.11.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

Относно разноските:

На основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в настоящото исково производство и обезпечителното производство.

Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител / в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/. Разноските в обезпечителното производство, които следва да се възложат в тежест на ответника са както следва: сумата от 600 лева - адвокатски хонорар и сумата от 40 лв. – държавна такса или общо 640 лева.