Решение № 23344 от 26.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23344 гр. София, 26.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110105497 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание по чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Адвокатско дружество Х.“ срещу „Център за градска мобилност“ ЕАД.

Ищецът „Адвокатско дружество Х.“ твърди, че на 29.09.2023 г. в 16:13 часа заплатил паркиране в синя зона в гр. София, на бул. „Патриарх Евтимий,“ в частта между бул. „Витоша“ и „Петте кьошета“, чрез SMS, след което получил потвърждение от оператор на Център за градска мобилност, че успешно е заплатено паркирането на автомобил с регистрационен номер до 17:15 часа в синя зона. В 17:04 часа на 29.09.2023 г. получил отново SMS от номер 1902, с който бил уведомен, че автомобил с регистрационен номер е принудително преместен на паркинг ж.к. „Гара Подуяне“, бул. „. Представител на ищцовото дружество отишъл на посочения паркинг, за да вземе автомобила към 00:30 часа. За да получи автомобила на място следвало да заплати сумата от 76 лева, от които 60,00 лева такса за принудително преместване и 16,00 лева такса за престой на автомобила в специализиран паркинг. Същевременно представител на общинска полиция, който след като разгледал снимковия материал, качен на сайта на Център за градска мобилност във връзка с репатрирането на автомобила, отказал да състави акт за извършено нарушение, тъй като видно от снимковия материал установил, че такова не е извършено. С Покана за доброволно изпълнение с вх. № 410 от 11.01.2024 г. ищецът поискал от ответника в 7 /седем/ дневен срок от датата на получаването й, доброволно да му възстанови сумата от 76,00 лева по посочена от ищеца банкова сметка, както и да му бъде предоставен снимковият материал във връзка с неправомерното репатриране на автомобила.

Ответникът не изпълнил въпреки поканата за доброволно изпълнение. Ищецът счита, че е извършил плащането в размер на 76 лева при начална липса на основание, като с нея ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца. Моли ответникът да бъде осъден да му я заплати, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до погасяването. Претендира разноски.

1

В срочно постъпил отговор ответникът Център за градска мобилност оспорва основателността на предявения иск. Сочи, че е налице валидно правно основание за събиране на процесната сума, а именно – разпоредена принудителна административна мярка /ПАМ/ - принудително преместване на автомобила. Сочи, че принудителното преместване на автомобила на специализиран паркинг по своята правна същност представлява прилагане на ПАМ по реда на ЗДвП, като тази мярка се прилага в отсъствие на водача и в изпълнение на заповед на кмета на СО. Сочи се, че същата подлежи на обжалване в 14-дневен срок от прилагането й пред АССГ. Сочи, че ПАМ се прилага от служител при ответника. На следващо място излага аргументи за неоснователност на претенцията, като сочи, че на 29.09.2023 г. процесният автомобил е бил паркиран на обозначено място за паркиране на лица с увреждания с ясно обозначено знаково стопанство, състоящо се от пътен знак Д21 (място за паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания), табела Т18.1 (принудително преместване на ППС), 2 броя информационни табели Т17 (с информация за броя на местата, зоната на действието на знака и разрешеното време за паркиране). Счита за ирелевантен факта, че ищецът е бил заплатил чрез СМС за паркиране в синя зона, тъй като автомобили, които не са обозначени по надлежния ред с карта за преференциално паркиране на лица с увреждания, какъвто е процесният, нямат право да паркират на специално обозначените места дори срещу заплащане. В тази връзка счита, че инспекторът правилно е констатирал нарушение и е разпоредил принудително преместване, респ. заплатените вследствие на това суми от ищеца са платени на валидно правно основание. Счита, че сумата не е недължимо платена, поради което не се дължи нейното връщане. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за следното от фактическа и правна страна:

За основателността на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума в размер на 76,00 лв.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане, или респ. да докаже връщането на сумата.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 12.10.2024 г., приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 21.11.2024 г. без възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени фактите: 1/ че на 29.09.2023 г. в 16:13 часа ищецът е заплатил паркиране в синя зона в гр. София, на бул. Патриарх Евтимий, в частта между бул. Витоша и Петте кюшета, чрез SMS; 2/ че в 17:04 часа на 29.09.2023 г. получил отново S M S от номер 1902, с който бил уведомен, че автомобил с регистрационен номер е принудително преместен на паркинг ж.к. „Г 3/ че заплатил на ответника сумата от 76 лева, от които 60,00 лева такса за принудително преместване и 16,00 лева такса за престой на автомобила в специализиран паркинг, за да получи принудително преместения автомобил.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Съгласно т.1 от ППВС № 1 от 1979 г. първият фактически състав на неоснователното обогатяване изисква установяването на предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в 2 имуществото на друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.

Не се спори между страните, че ищецът е заплатил на ответника сумата от 76 лева, от които 60,00 лева такса за принудително преместване и 16,00 лева такса за престой на автомобила в специализиран паркинг, за да получи принудително преместения автомобил, което се установява и от приетие по делото фискален бон.

Основният спорен между страните въпрос е принудителното преместване било ли е извършено в съответствие със закона, като от отговора на този въпрос е обусловен и отговорът на въпроса налице ли е законово основание за заплащане на процесната сума.

В производството по делото са събрани гасни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели. От показанията на свидетеля М – служител в Център за градска мобилност, се установява, че същият е съставил протокола за принудително преместване на процесното ППС от 29.09.2023 г. /л. 49/. Свидетелят сочи, че бил заедно с негов колега, като констатирали извършено нарушение с процесния автомобил с рег. № същият бил паркиран на място за хора с увреждания, но същевременно нямал талон, позволяващ му да паркира на това място. Сочи, че на място имало пътен знак, обозначаващ, че има предвидени две места за лица с увреждания, като на тези места били паркирали три автомобила – единият от които процесният. Сочи, че след процесния автомобил започвал участък със синя зона, но неговият екип не отговарял и не извършвал проверка дали на местата за инвалиди автомобилите са заплатили за синя зона, тъй като това нямало значение. Потвърждава, че приложените по делото снимки /л. 50 – 54/ съответстват на действителното положение, което било констатирано на място. Свидетелства, че екипът подава сигнал до инспектор на контрола по паркиране, който извършва преценка дали е извършено нарушение и съответно взема решение дали автомобилът да бъде репатриран.

От показанията на свидетеля Р се установява, че същият е инспекторът, към когото е изпратено запитването относно процесния автомобил. Същият, след като констатирал, че автомобилът не притежава карта за паркиране на места за хора с трайни увреждания, но е навлязъл на такова място, разпоредил същият да бъде принудително преместен. Това било констатирано от снимката, на която се вижда разделителната линия на инвалидното място и съседното му отдясно място, намиращо се в синя зона за паркиране, като автомобилът бил навлязъл в инвалидното такова.

Сочи, че инвалидните места са с по-големи размери от останалите, като, когато установят, че трети автомобил без карта за паркиране на такова място, е навлязъл, разпореждат неговото вдигане. Сочи, че когато са паркирали три автомобила на две инвалидни места, но и трите притежават карти за паркиране на места за хора с увреждания, не разпореждат принудителното им вдигане. Сочи, че не разполагат с начин, по който да установят поредността на паркиране на трите автомобила. Излага, че след разпореждането му за принудително преместване на процесния автомобил, същият бил закаран на наказателен паркинг в кв. Подуяне, като след този момент те нямат отношение към освобождаването на автомобила. Сочи, че работа на касиера на паркинга е да събере съответната такса и да освободи автомобила. Свидетелства, че при извършено нарушение инспекторите съставят фиш, но в конкретния случай, тъй като автомобилът не бил потърсен в работно време, не е запознат дали на управителя на ищцовото дружество е съставен фиш. Ако лицето откаже подписването на фиша, на същия се съставя акт. Сочи, че не би се съставил фиш, ако при освобождаването на автомобила лицето все пак покаже, че притежава карта за паркиране на места за хора с увреждания. От 07 часа сутринта до 07 часа вечерта на наказателния паркинг се 3 намира общинска полици, която извършва преценка за съставянето на акта.

Доколкото свидетелските показания на двамата свидетели кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, както и помежду си, съдът ги кредитира като достоверни, отчитайки вероятната заинтересованост на свидетелите по смисъла на чл. 172 ГПК.

Между страните не са спорни обстоятелствата, че представените от ответника снимки /л. 51 - 54/ съответстват на действителното положение преди репатрирането на автомобила. Същото се потвърди и от свидетеля М, който заяви, че се разпознава на снимката на л. 52, поради което направи извод, че придружаващият го колега е правил снимките. Не е спорно и обстоятелството, че е имало и пътен знак, указващ, че вдясно от него започват две места за паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания. За установяване на факта, че предвидените инвалидни места са две, ищецът представи снимков материал от същия участък /л. 73 - 77/, но с разкрита видимост към пътния знак, доколкото при представените от ответника е налице частично покриване на снимката от листата на намиращото се там дърво. Това се установява и от разпита на свидетелите, които сочат, че е имало две инвалидни места с три паркирали автомобила върху тях.

От изображението на л. 52 от делото по ясен начин се установява разделителната линия между второто инвалидно място и съседното на него вдясно място за паркиране в синя зона, както и къде точно се е намирал автомобилът. Видно е, че същият с неговата основна част се намира на мястото за паркиране на хора с увреждания, като малка част от автомобила се намира в синята зона за паркиране. Ищецът поддържа, че дори да е навлязъл в мястото за паркиране на хора с увреждания, то не е нарушил привилегията на тези лица, тъй като е имало още два автомобила на тези места.

В настоящия случай основанието за начисляването и събирането на исковата сума е осъщественото принудителното преместване на лекия автомобил на ищеца.