Решение № 795 от 08.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 795 гр. София , 06.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20201000503270 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 451 от 31 януари 2020г. по гр. д. № 42/2019г. Окръжен съд - Благоевград, ГО, 4 състав е осъдил ЗАД „Асет Иншурънс“ АД да заплати на М. В. К. сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди вследствие причиненото от В. Б. А.

ПТП на 19.09.16г. (точната дата е 16.09.2016г. ), ведно със законната лихва, считано от 24.09.16г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил като неоснователни исковете за неимуществени вреди до размера на предявените 60 000 лв., като частичен иск от общо 80 000 лв., както и иска за заплащане на сумата от 574,31 лв., представляващ обезщетение за претърпените имуществени вреди от горното ПТП, ведно със законните лихви считано от 22.12.17г.; осъдил ответника да заплати на ищцата сумата от 528, 28 лв., представляващи направени по делото разноски, съобразно уважените искови претенции; осъдил ответника да заплати на ОС-Благоевград сумата от 225 лв., платени за експертиза, както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист; осъдил ищцата да заплати на ответника сумата от 249,60 лв., представляващи направени по делото разноски, съобразно отхвърлените 1 искови претенции. С решение № 902962 от 01.07.2020г., постановено по делото, съдът е отстранил допусната от него очевидна фактическа грешка в решението, като е постановил, че законна лихва върху присъденото обезщетение се дължи от 22.12.2017г. С определение № 902963 от 01.07.2020г., постановено по делото, съдът е изменил решението си в частта за разноските, като е постановил адвокатското възнаграждение от 528, 28 лв. да се заплати на адв. К., като е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК в останалата й част.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на М. В. К. срещу решението по гр. д. № 42/2019г. на ОС – Благоевград в негови отхвърлителни части. С доводи за неправилност на решението, концентрирани върху нарушения на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, иска частична отмяна на решението и вместо това уважаване на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размера от 40 000 лв. и изцяло иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите от 24.09.2016г. М. В. К. e подала въззивна жалба и срещу решението по гр. д. № 42/2019г. на ОС – Благоевград за поправка на очевидна фактическа грешка, с което съдът е постановил, че законна лихва върху присъдената главница се дължи от 22.12.2017г. С доводи по същество, че лихвата се дължи от 24.09.2016г., като препраща към основната си въззивна жалба, ищцата е заявила, че обжалва това решение без да излага оплаквания, че съдът е отразил в диспозитива на решението нещо различно от приетото в мотивите към него. В предоставения срок тя не е уточнила какво самостоятелно искане отправя към съда в тази жалба, поради което съдът приема, че тя няма самостоятелен характер, а в нея жалбоподателката е потвърдила искането си за присъждане, след съответна отмяна, на законна лихва за забава върху сумата 15 000 лв., начиная от 24.09.2016г.

Насрещната страна ЗАД „Асет Иншурънс“ АД е подал отговор на въззивната жалба, с който е оспорил основателността й.

М. В. К. е подала и частна жалба срещу определението на съда по чл.

248 ГПК.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че 2 в полза на ищцата е възникнало вземане по чл. 432, ал. 1 КЗ в размер на 25 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, вследствие естеството и тежестта на травматичните й увреди в областта на глезена на левия крак; претърпените болки и страдания, начина на проведеното болнично и извънболнично, включително оперативно, лечение, продължителния период на възстановяване, в това число на обездвижване и нужда от чужда помощ, както и извършването на рехабилитация, - около 4 месеца; съобразил е и начина на възстановяването на пострадалата – активните и пасивни движения били възстановени в задоволителен обем, тя се придвижва самостоятелно, но при движение глезенът й се подувал, което довело до преустановяване на селскостопанската й работа, която извършвала за близките си; по време на възстановителния период тя била и стресирана, като съдът е отчел, че и налично заболяване на пострадалата е забавило възстановителния процес.

Законната лихва е присъдена от датата на отказа на застрахователя да изплати търсеното застрахователно обезщетение, като волята на съда за това, личаща от мотивите към решението, е отразена формално в решението за поправка на очевидна фактическа грешка. За да отхвърли иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, съдът е приел, че не е доказана необходимостта от извършването на разходи, съответно не е разграничена тази необходимост по отношение на лечението на травмите и на останалите заболявания на ищцата.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваните части, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за неправилно в обжалвани части.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на 3 застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие, при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, но в случая тя е установена с акт на наказателния съд.

С оглед обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителна в полза на ищцата част не е обжалвано изцяло, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че тя е пострадало лице от ПТП, станало на 16.09.2016г., от което са й причинени телесни увреждания, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, причинил процесното ПТП (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ).

Спорно във въззивното производство, с оглед доводите на жалбоподателката срещу първоинстанционното решение, очертаващи спорния предмет, е какъв е размерът на обезщетението, предназначено да възмезди болките и страданията, понесени от нея, чиято легитимация като пострадало лице е призната от съда, но чийто изводи относно дължимия размер на обезщетението с оглед причинените й на 77 годишна възраст травматични увреждания от ПТП, предприетото лечение, периода на възстановяване и последиците от тях, както и икономическата конюнктура и застрахователните лимити, се оспорват като необосновани, а като резултат неправилни поради нарушение на материалния закон (чл. 52 ЗЗД).

Жалбоподателката счита, че определеното й обезщетение за неимуществени вреди е занижено, а отхвърлянето на иска й за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е неправилно, тъй като съвкупната преценка на събраните гласни доказателства и на заключението на съдебно-медицинската експертиза сочат на извод, че всички приложени фактури за разходи са издадени по повод процесното ПТП. Висящността на спора е пренесена за част от размера 4 на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – над размера от 25 000 лв. до 40 000 лв. и изцяло по иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди.

Не е спорно на настоящия етап от производството, че процесното ПТП, от чието настъпване се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, е настъпило на 16.09.2016г. с лек автомобил „Киа Спортидж“ с рег. № ***, управляван от застрахования при ответника водач, осъществил непозволеното увреждане като основание за ангажиране на отговорността на ответника с предявения пряк иск (застрахователно събитие), като ищцата М.К. е пострадала пешеходка от това ПТП. Делинквентът е признат за виновен за причиняването на ПТП и от наказателния съд – със задължително за гражданския съд решение по ахд № 658/2018г. на РС – Благоевград, с което като съставомерна вреда е посочена средна телесна повреда на пострадалата ищца, изразяваща в счупване на вътрешния глезен на левия крак, довело до трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник за около 3 месеца (чл. 300 ГПК; чл. 413 НПК ).

От заключението на изслушаната по делото комплексна медицинска и авто - техническа експертиза в медицинската й част е установено още, че на ищцата К., получила открито счупване на вътрешния глезен на левия крак, причинило й трайно затруднение на движението за около 3-4 месеца, е провеждано болнично и извънболнично лечение. При болничното лечение са извършени оперативни интервенции за поставяне и отстраняване на метална остеосинтеза – 3 на брой; провеждано е още физиотерапевтично и рехабилитационно лечение. Към 06.03.17г., когато е извършена последната операция за отстраняване от костта на имплантирани уреди, активните и пасивни движения са възстановени в задоволителен обем и сила, съгласно съставената епикриза № 2459/2017г. След това тя е изпитвала болки, имало е оток на мястото, но основната функция на крайника е възстановена и поради възрастта си е възможно да е изпитвала болки при натоварване или смяна на времето по-дълго време след приключване на лечебния процес - 6 месеца или година. Вещото лице е пояснило още, че всички приложени от ищцата фактури удостоверяват разходи, които отговарят да са издадени във връзка с провеждано лечение на получената травма при ПТП. Оздравителният процес при пострадалата е бил забавен от захарния диабет, от който тя страда, 5 понеже той забавя регенерацията на всички тъкани и органи – както на оперативните рани, така и на самото счупване.

За установяване на търпените неимуществени вреди по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на св. В. – дъщеря на ищцата, които подлежат на преценка по реда на чл. 172 ГПК. От показанията й е установено по делото, че тя е посетила майка си в болницата, където била настанена след ПТП. Майка й изглеждала видимо стресирана, изплашена, била пребледняла, Кракът й бил обработен и бинтован, като върху бинта личала кръв. На следващия ден я оперирали и след около 8-10 дни я изписали. След това в дома си свидетелката се грижила за майка си, която била неподвижна. Около 3-4 месеца била на памперси, на легло, наложило се да ползват рехабилитатор за раздвижване на крака и друго медицинско лице за поставяне на инжекции. Твърдението на свидетелката, че легловият режим е продължил около 8 месеца и, че пострадалата е започнала да ходи самостоятелно до тоалетната след 1 година и 2 месеца, не се подкрепя от останалите данни по делото (напр. проходилка и патерици са закупени през м.09.2016г. и м.10.2016г., а не след 8 месеца ). Според свидетелката, майка й, която страдала от диабет и високо кръвно налягане, не се е възстановила напълно, на всеки 50-100м трябвало да почива, глезенът й се подувал (което вещото лице, което не е извършвало преглед на ищцата, приема за възможна последица). Преди ПТП майка й била енергична жена, всички й се възхищавали заради вилата, където обработвала градина със зеленчуци, като част от пътя до нея в продължение на километри, тя изминавала пеша. След инцидента преустановила работата си в градината и си стояла вкъщи, а при вида на автомобил хващала ръката на дъщеря си и я стискала.