Решение № 265 от 03.04.2025, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Шумен, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20243630103029 по описа за 2024 година

Предявени са два обективно съединени осъдителни иска с правно основание чл.

49 от ЗЗД, във вр. чл. 45 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Г. С. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „*** № 38, вх. 5, ет. 2, ап. 104, със съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „*** № 15, чрез адв. Румяна Михалева от ШАК срещу Община Шумен, с адрес на управление: гр. Шумен, бул. „***” № 17, представлявана от кмета – проф.

Христо Атанасов Христов.

Ищцата излага, че живеела в гр. Шумен, ***, вх. 5, ет. 2, ап.

104, като блокът се намирал в най-ниската част на квартал „Боян Българанов“, под клона на Дирекция „Социално подпомагане“. Твърди, че на 16.09.2024 г. около 17.00 часа излязла от дома си и се изкачвала по стълбите - посока към магазин „Лидл“ в квартала, като излизайки на последното стъпало вдясно от нея било легнало едно от петте бездомни кучета, които пребивавали отдавна в близост до съседния блок, находящ се на ул. „Ген. Драгомиров“ № 38а, бл. 8, вх. 5. Когато се изравнила с кучето - бяло с къс косъм, то започнало да ръмжи, което я изплашило, като продължила още пет-шест крачки пресичайки улицата и стигайки до боклуджийските казани. Понеже се притеснила от продължаващото спрямо нея ръмжене от страна на това куче, тя се обърнала към него, за да види да не би да я нападне докато е с гръб и в този момент то скочило към нея и я захапало за десния крак по дясната подбедреница непосредствено под коляното й странично. В този момент от другата страна, нейно ляво, където били останалите кучета се втурнало с лай още едно по-едро куче и то я захапало по лявата подбедреница. Двете кучета я дърпали в различни посоки, виждала острите им оголени зъби и така лашкайки я от ляво надясно и обратно, лесно я съборили на земята.

След падането й на земята, ищцата твърди, че не помни нищо. Заявява, че била облечена с широко и по-дебело долнище на анцуг и това допринесло кучетата да не разкъсат по-голям кръвоносен съд по подбедрениците й. Първото куче било бяло с къс косъм, а другото поедро куче с дълъг косъм сиво-белезникаво, на по-тъмни петна към ръждиво-кафяво. Излага, че не знаела колко време е лежала в безсъзнание на земята. Когато се свестила и се опитала да се изправи, кучетата ги нямало, били си отишли на обичайното място - при глутницата под блока. Като станала видяла, че лявата й ръка била много подута в подлакътницата, близо до лявата китка. Все още в несвяст с дясната си ръка извадила телефона от чантата си 1 и позвънила на синовете си с молба за помощ. Тогава двамата й синове Месут и В. дошли почти едновременно и я откарали в Спешна медицинска помощ при „МБАЛ – Шумен“ АД, където лекарите извършили преглед, почистили, дезинфекцирали и превързали раните по краката й. Понеже трябвало да се подписва на документи при приема й, тогава осъзнала, че очилата й липсвали. Сочи, че синът й В. отишъл да ги търси и с помощта на съседката й Мелят, след дълго търсене ги намерили в тревата, на разстояние от казаните, но счупени - негодни за употреба. Сочи, че в спешното отделение на болничното заведение й поставили инжекция „Тетанус“, направили снимки на ръката й, сложили й гипс, след което я приели в ортопедичното отделение и й съобщили, че ръката й трябва да се оперира. Сочи, че при операцията й поставили имплант, за който ищцата заплатила сумата от 2160 лв. При изписването от болницата й предписали 4-месечно лечение, което описва подробно в молбата си.

Заявява, че още на 24.09.2024 г. се обадила в приюта за кучета в Шумен, на който Община Шумен била възложила работата по овладяване популацията на безстопанствените кучета и настаняването им в приюти. Сочи, че разговаряла с г-жа Пенева, която й обяснила, че това е третият подобен случай, като служителката й обяснила, че вече няколко пъти ги прибирали, но впоследсвие пак ги пускали. При случката ищцата не забелязала дали животните са маркирани.

Ищцата твърди, че от стреса получила сърдечни болки и високо кръвно налягане, като личният й лекар я изпратил на преглед при кардиолог, който й изписал лекарства за кръвното налягане, както и се наложило да си купи апарат, за да си мери постоянно кръвното налягане. Заявява, че била на 58 г. и досега не била ползвала хапчета, за каквото и да е хронично заболяване. В исковата молба подробно описва лекарите, който била посетила и й предстояло да посети.

Излага, че една седмица преди инцидента минала обучение и щяла да започва работа в Китайския магазин, находящ се в сградата на магазин „Била“, до Кооперативен пазар – Шумен, като заплатата й щяла да бъде в размер на 1440 лв. Сочи, че след инцидента дълго време неможела да работи, както и да се обслужва сама нормално. Твърди, че била лишена от възможността да работи, респ. от трудови доходи за месеци напред, както и похарчила много средства, както следва: имплант и операция - 2160 лв.; диоптрични очила - 150 лв.; инжекции - закупени на два пъти по 77.70 лв., на обща стойност - 155.40 лв.; лекарства противосъсирващи - 39.60 лв.; мехлем за мазане на раните - 34.90 лв.; апарат за измерване на кръвно налягане - 42.00 лв.; лекарство за кръвно - 14.51 лв.; алора сироп - 8.59 лв.

Заявява, че съгласно разпоредбата на чл. 40 и чл. 41 от ЗЗЖ, органите на общината били длъжни да полагат грижи за безстопанствените кучета и оттук именно съответната Община, към чиято структура били въпросните служби, имала задължението да се грижи за тези животни. Съгласно чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ, кучетата без стопани се маркирали и настанявали във временни Общински приюти или се връщали по местата, откъдето са взети, като такива кучета били под надзора и грижите на общината. Нормата на чл. 40 ал. 2 от ЗЗЖ задължавала кмета на общината да организира изпълнението на програми за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, като тези животни се настанявали временно в общински приюти, така, че да не се стига до ухапване на хора - какъвто бил настоящия случай. Според чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ, организациите и лицата по чл. 49 от ЗЗЖ, вземали мерки за предотвратяване агресивното поведение на кучетата към хора или животни. Ако обаче тези, които имали грижата и надзора, не изпълнявали това си задължение отговаряли за причинените вреди. Налице била причинно-следствена връзка между настъпилите увреждания и противоправно бездействие на служителите на Община Шумен.

С настоящата искова молба моли съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 2605 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разходи за лечение, лекарства, закупуване на нови очила и на апарат за кръвно налягане, сумата от 4320лв. – за пропуснати 2 ползи /трудови възнаграждения, считано от 17.09.2024 г. за три месеца по 1440 лв. месечно/, както и сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болка, уплаха, тревога и стрес, психически увреждания, получени вследствие ухапване от куче, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта – 16.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Моли да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.

С молба с рег. № 19 406/17.12.2024 г., депозирана от ищцата Г. С. И., с ЕГН **********, чрез адв. Румяна Михалева от ШАК ищцата на основание чл. 232 от ГПК заявя, че оттегля иска за пропуснати ползи /трудови възнаграждения, считано от 17.09.2024 г. за три месеца по 1440 лв. месечно/, в общ размер на 4 320 лв., като съдът с Определение с Рег.

№ 247/27.01.2025 г. е прекратил производството по делото по иска за пропуснати ползи за сумата от 4 320 лв.

В съдебно заседание, ищцата, редовно призована, се явява лично и с упълномощен представител – адв. Румяна Михалева от ШАК, като поддържат изцяло предявените искове.

В съдебно заседание излагат мотиви в тази насока.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответникът заявява, че счита предявените искове за допустими, но неоснователни и недоказани, и моли същите да бъдат отхвърлени. Заявява, че съгласно разпоредбите на Закона за защита на животните, Общината била отговорна и длъжна да полага грижи за безстопанствените кучета. С Решение № 136 от 14.03.2019 г. на Министерски съвет на РБългария била приета Национална програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на Република България. В съответствие с програмата Община Шумен била сключила със СНЦ „Надежда за животните“ договор за съвместна дейност № 25-01-323/22.06.2018 г., с предмет овладяване на популацията на безстопанствените кучета. Неразделна част от договора били и: Анекс от 08.06.2020 г., Анекс от 19.04.2021 г., Анекс от 25.10.2023 г. и Анекс от 27.03.2024 г. В изпълнение на Решение № 783/33/31.05.2018 г. на Общински съвет - Шумен, с Договор № 25-01-323/25.10.2023 г., Община Шумен била предоставила за безвъзмездно ползване на СНЦ „Надежда за животните“ недвижим имот - ЧОС и сградите в него, за извършване на дейностите за овладяване на популацията на безстопанствените кучета. Излага, че Община Шумен изпълнявала възложените й със закон задължения по организиране настаняването на скитащите кучета в приюти, предприела била мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни и овладяването на популацията им.

Заявява, че от приложено Съдебномедицинско удостоверение № 232/2024 г. не можело по несъмнен начин да се направи заключение, дали животните са домашни или безстопанствени. Отделно от това сочи, че в заключението на съдебния лекар не било споменато за ръзкъсаноконтузна рана на дясната подбедрица, както твърдяла ищцата в исковата си молба, следователно не можело да бъде приет за установен механизма на настъпване на вредата. В този смисъл не се установявало, че разходите за имплант и операция, както и за инжекции и противосъсирващи лекарства са пряка и непосредствена последица от твърдяното увреждане.

По отношение на направените от ищцата разходи за закупуване на диоптрични очила, ответника счита, че същите също не са пряка и непосредствена последица от твърдяното увреждане. От момента на настъпване на инцидента, чийто механизъм оставал недоказан, до намирането на очилата бил изминал период от време, в който нямало как да бъде установено какво се било случило. Възможно било очилата да са били настъпани от случаен минувач или през тях да е преминало превозно средство. От изложеното в исковата молба не се установявала причинно-следствена връзка между инцидента и негодността на очилата.

Причинно-следствена връзка нямало и между инцидента и извършените от ищцата разходи за закупуване на апарат за кръвно налягане и лекарства за кръвно. Поставената 3 диагноза, съдържаща се в медицинска бележка, а именно хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност било хронично заболяване, което можело да се прояви вследствие на различни причини - начин на живот, начин на хранене, възраст. От представените с исковата молба доказателства не се установявало по безспорен начин пряката му и непосредствена последица от твърдяното увреждане. Още повече, в приложената епикриза не се съдържали данни за придружаващи заболявания, а твърдяната диагноза била поставена от общопрактикуващ лекар, а не от специалист.

Счита предявеното обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки, включително и от болезнени манипулации, уплаха, тревога и стрес, психически увреждания, за неоснователно и недоказано, а в условията на евентуалност - за прекомерно по размер. В исковата молба ищцата посочвала, че „по принцип има страх от такива кучета“, т. е. страхът й предхождал инцидента и не бил пряка и непосредствена последица от него.