Решение № 3381 от 04.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3381 гр. Пловдив, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330117537 по описа за 2024 година

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК 115010670 е предявило установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника П. К. К., ЕГН **********, че последният дължи на ищеца сумата от 1912,52 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 22.05.2009 г. до 22.04.2024 г. за обект, находящ се в ***, както и мораторна лихва в размер на 1399,12 лева за периода от 31.07.2009 г. до 30.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 11.07.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 5902 от 12.07.2024 г. по ч.гр.д. № 12138 по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив, ХVII гр.с.

Ищецът твърди, че съгласно чл. 198о от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършвало от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Ответникът бил 1 потребител на ВиК услуги с № *** за обект, находящ се в ***, в качеството му на собственик на същия. Той депозирал Заявление за промяна на партида с вх.

№ ***, с което представил Нотариален акт за право на собственост по наследство и давностно владение чрез извършване на обстоятелствена проверка № *** с вх. рег. №*** на СВ-Пловдив. В акта било признато, че ответникът в качеството си на наследник на дядо си и баща си и по давностно владение повече от 30 години придобил правото на собственост върху имота.

Ответникът не бил извършвал разпоредителни действия с имота по справка в АВ-ИР, с оглед на което е притежавал качеството потребител на В и К услуги за дължимите главници за процесния период.

Отчетът в имота на ответника бил извършван съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 чл. 23, ал. 5 от ОУ, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09 oт 11.08.2014 г., - при условията на липсващо измервателно устройство, като съгласно ОУ се начислявали по 5 куб.м. за топлофицирано жилище и 6 куб.м. за нетоплофицирано на всеки обитател, като било предвидено завишаването им с по 1 куб.м. на човек за всяко тримесечие с оглед изпълнението на задължението на потребителя за монтажна измервателното устройство.

Вписаният водомерен номер *** в приложените карнети представлявал системен номер към партидата на ответника, той не бил обвързан с фабричен номер на физическо измервателно устройство. Срещу част от показанията имало и положени подписа от ответника и/или от негов представител на домакинството.

Доколкото от страна на ответника не било изпълнено задължението за заплащане на консумирана питейна и отведена канална вода, ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 12138 по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив, XVII гр.с. В законоустановения едномесечен срок след връчване на издадената заповед ответникът е подал възражение срещу нея, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника А.

А., с който се оспорва исковата претенция като неоснователна. Счита, че не е потребител по смисъла на закона, тъй като бил признат за собственик на 2 жилище, находящо се в *** едва на 21.02.2024 г. с нотариален акт № *** по д.

№ *** . Собственик на жилището бил д. му А. К., починал на ***, а след това и б. му К. К., починал на ***. Това било видно и карнетите, които фигурирали на дядо му и баща му, както и техните подписи.

В случай, че се приеме, че претенциите са основателни, прави възражение, че вземанията и лихвите по тях са погасени по давност.

Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната вода представлявало задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. В от ЗЗД и следователно вземанията на дружеството към тях се погасявали с тригодишен давностен срок. Счита, че исковете за мораторна лихва следвало да се отхвърлят изцяло, тъй като към него не била отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща предявяване на исковете, поради което акцесорната претенция в тази част също се явявала неоснователна.

С оглед изложеното иска да бъде поставено решение, с което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани, а в условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност на вземанията. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 12138/2024 г. на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр.

Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед за изпълнение. Срещу издадената заповед е депозирано възражение от длъжника, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

3

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника, както и че има качеството на клиент /потребител с № ***/, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се ***, както и че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия и начислените суми съответстват на потреблението. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора зависи от това, дали ответникът притежава качество на „потребител” на В и К услуги по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне това качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят съответните услуги. В тази връзка по делото е представен Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по наследство и давностно владение чрез извършване на обстоятелствена проверка № *** *** ***, по силата който ответникът е признат за собственик на имота по наследство от наследодателите му – д. му А. М. К., починал на *** и б.му – К. А. К., починал на *** и давностно владение, започнало повече от 30 години и изтекло в полза на наследодателите му. С оглед изложеното, съдът приема, че ответника е титуляр на вещното право на собственост на имота, за който се твърди да е доставена вода, респ. има качеството на потребител на процесния имот, и има задължение да заплаща на оператора на В и К услуги, какъвто се явява ищцовото дружество по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, стойността на потребените услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода, по цени, одобрени от ДКЕВР. От коментирания нотариален акт се установява, че от 21.02.2024 год. ответникът притежава титул за собственост на имота, като в периода преди това, същият като наследник на починалия си баща, по силата на закона /Закона за наследството/ също се явява собственик на имота, който баща му е давностил. Следва да се 4 отбележи, че от ответната страна не се оспорва, че наследодателят му е бил собственик на имота.

По делото се установи и че ищцовото дружество е доставяло питейна вода и е отвеждало канална вода за процесния период от 22.05.2009 г. до 22.04.2024. г. г., поради което се явява изправна страна по договора. Начинът за отчитане на изразходваното от потребителите количество вода е регламентиран в Общите условия на ищцовото дружество и в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.). С исковата молба се твърди, че отчитането на количеството вода е ставало по тарифа при условията на липсващо измервателно устройство, като са начислявани общо 5 куб. м. вода на месец, т.е. за един обитател по реда на чл. 23, ал. 5 от Общите условия.

От приобщеното по делото известие за нередовен водомер /л.12/, а и от приобщените карнети /л.15-19/, се установи, че инкасирането на имота се е извършвало по наказателна тарифа, като са начислявани по 5 куб.м. потребена вода на месец за един човек, както и че водомерът в процесния период не е подновен.. В тази насока съдът намира, че отчетът в имота се е извършвал при спазване на нормативните изисквания и предписания в общите условия ред, при условията на липсващо измервателно устройство. Обектът е водоснабден, отчетът е воден ежемесечно и съобразно реда, указан в чл. 23, ал. 5 от Общите условия, като не се установява в имота да има монтирано годно измервателно устройство. Ирелевантен е фактът, че имотът е бил необитаем, тъй като не се установи по делото от ответника, респ.неговия наследодател, да е депозирана молба за прекъсване на водозахранването или че водоснабдяването в имота е било спряно.

От приетата по делото ССчЕ /л.57-72/ се установява, че за периода от 22.05.2009 г. до 22.04.2024 г. размерът на вземането за главница е в размер на 1912.52 лева, а за мораторна лихва в размер на 1399,12 лева за периода от 31.07.2009 г. до 30.06.2024 г. Вещото лице е дало заключение, че за периода 11.07.2021 год. до 22.04.2024 год. размерът на главницата е 124.59 лева, а за периода 31.10.2021 год. до 30.06.2024 год. – 21.84 лева. В допълнителна ССчЕ, по допълнително поставен въпрос каква е лихва за забава върху сумата от 124.59 лева за периода 11.07.2021 год. до 22.04.2024 год. вещото лице 5 заключава, ме размерът на дължимата лихва е 42.84 лева.

Съдът кредитира заключенията на вещото лице като компетентно изготвени, от лице с необходимите знания и умения.

От всичко изложено следва, че са налице всички материалноправни предпоставки за уважаване предявената претенция на ищеца, а именно: ответникът, в качеството му на потребител на услугите на ищцовото дружество, да му заплати стойността на доставената питейна и канална вода по отвеждане.

Основателно обаче се явява възражението на особения представител на ответника, че част от претендираните суми са погасени по давност. Касае се за възникнали повтарящи се задължения за предаване на пари, с единен правопорждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определяеми, поради което несъмнено се обхващат от понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111 б. „в“ ЗЗД /в който смисъл е Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС/, респ. се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок. Ето защо и съдът намира, че за тригодишен период назад от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, а именно за периода преди 11.07.2021 год. претендираните вземания са погасени по давност. За периода след това не се установи и не се въведоха твърдения да са извършвания плащания от ответника или друго лице, поради което съдът счита, че за периода 11.07.2021 год. до 22.04.2024 год. се дължи заплащане на сумите за потребеното количество вода. Видно и от двете заключения на вещото лице за периода 11.07.2021 год. до 22.04.2024 год. вземането за главница за консумирана питейна вода и отведена канална вода възлиза на 124.59 главница. В първоначално изготвеното заключение вещото лице сочи, че за периода от 11.07.2021 год. до 30.06.2024 год. / в с.з. пояснява, че за периода от 11.07.2021 год. до 31.10.2021 год. няма начислена от ищеца лихва за забава/ начислената като дължима лихва за забава от ищеца е 21.84 лева. В допълнителното изготвено заключение сочи, че лихвата за забава върху сумата от 124.59 лева за периода 11.07.2021 год. до 30.06.2024 год. е 42.84 лева. Доколкото заключението по първоначално изготвената експертиза отразява начисляванията за лихви на самото дружество, то съдът счита, че именно 6 сумата от 21.48 лева следва да бъде признато, че е дължима от ответника.