Решение № 260378 от 15.12.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ ……...…/............2020 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на шести ноември две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: ТОНИ

КРЪСТЕВ при участието на секретаря М. П., като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 121 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е първоинстанционно, по реда на глава XXXII от ГПК.

Предмет на производството са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, предявени от С.С.М. ***" АД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 37 200 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от причинена средна телесна повреда – счупване на главичката на малкия пищял на дясната подбедрица, което е обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник, и негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес, причинени виновно от А.Д.В., който на 23.09.2017 г. като водач на лек автомобил „Фолксваген Поло" с peг. № ******застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, е предизвикал пътно-транспортно произшествие в гр. Варна, довело до увреждането на ищеца, както и законната лихва върху главницата считано от датата на увреждането 23.09.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 23.09.2017 г в гp.

Варна е настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген Поло" с peг. № ******управляван от А.Д.В., и мотопед „Малагути" с peг. .№ ******управляван от С.С.М. (ищеца). От сблъсъка с автомобила ищецът получил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на главичката на малкия пищял на дясната подбедрица, което е обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник. С Решение № 2171 от 27.11.2019 г. по АНД № 1446/2019 г. по описа на PC - Варна А.Д.В. бил признат за виновен в това, че на 23.09.2017 т. в гр. Варна при управление на МПС - л.а. „Фолксваген Поло" с peг. № ******нарушил правилата за движение на ЗДвП - чл. 37 ал. 1 и по непредпазливост причинил на С.М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на главичката на малкия пищял на дясната подбедрица, което е обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник, престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б" пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Твърди, че счупването на главичката на малкия пищял на дясната подбедрица наложило гипсирането му за повече от месец. В резултат, ищецът не можел да упражнява трудова дейност като водолаз, тъй като е имал проблеми с вестибуларния апарат и движенията на десния долен крайник. Налагало се да приема допълнително болкоуспокояващи повече от 3 месеца, в т.ч. за да може да спи. Без помощта на близките си не можел да се справя с физиологичните си нужди. Това състояние продължило около 3 месеца.

Твърди, че изпада в стрес и паника всеки път, когато покрай него преминава кола и когато чуе мотор на превозно средство. Страхувал се да се качва в и да управлява автомобил. След почти две години продължавал да изпитва тъпи болки при допир, въпреки проведеното лечение. Изпитва болки при натоварване и вдигане на по-тежки предмети, в резултат на което започнал да изпитва чувство, че е в тежест на семейството си, чувствал се непълноценен. Случилото се отключило различни стресови реакции в психиката на ищеца, повече от две години от настъпването на събитието той не можел да се възстанови напълно, тъй като страдал от безсъние. Твърди, че към момента на произшествието водачът на лекия автомобил „Фолксваген Поло" с peг. № В 4348 РВ е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна полица № BG/02/117001407687 от ЗД „Бул Инс" АД със срок на действие от 13.05.2017 г. до 12.05.2018 г., поради което застрахователят отговаря пряко пред ищеца. Ищецът предявил писмена застрахователна претенция пред ответното дружество на 31.12.2019 г. В тримесечният срок застрахователят определил застрахователно обезщетение в размер на 3000 лв., което не удовлетворявало ищеца. Иска ответното дружество да бъде осъдено да му заплати претендираните суми както и сторените по делото разноски.

В срока по чл. 376 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен, евентуално оспорва размера на претендираното обезщетение поради прекомерност и съпричиняване от страна на ищеца С.М.. Оспорва твърденията касаещи силата и интензитета на претърпените физически болки и страдания, невъзможността за ищеца да упражнява професията си на водолаз, невъзможността да управлява автомобил, като твърди, че същата е резултат от наложено наказание „лишаване от правоуправление за срок от шест месеца“, гипсиране на крайника, като твърди, че имобилизацията е извършена чрез шиниране, силата на психичната травма и стрес. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение като несъответстващо на реално претърпените от ищеца болки и страдания и на проведеното лечение – без хоспитализация, без оперативна намеса, без поставяне на импланти, без усложнения. По възражението за съпричиняване твърди, че ищецът като водач на мотопед е управлявал пътно превозно средство с несъобразена скорост, не е предприел спасителна маневра или спиране, возил е пътник, при положение, че мотопедът е едноместен, не е бил с поставена каска, мотопедът бил технически неизправен, управлявал е без валидна застраховка „гражданска отговорност“.

Възразява срещу искането да бъде присъдена законна лихва поради оспорването на иска за главницата.

Ищецът в подадена в срока по чл. 372 ГПК допълнителна искова молба поддържа становището си и оспорва възраженията на ответника. Възразява, че застраховката „гражданска отговорност“ и носенето на предпазна каска не се намират в причинна връзка с травмите на долния десен крайник.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът е подал допълнителен отговор, в който повтаря вече изложените възражения и уточнява доказателствените си искания.

В съдебно заседание и представена писмена защита ищецът, чрез процесуален представител, поддържа основателност и доказаност на исковете в предявените размери като сочи, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди се явява адекватно на претърпените от ищцата болки и страдания. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

Ответното дружество поддържа неоснователност на иска, евентуално възразява срещу размера на исковата претенция като поддържа и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото Решение № 2171 от 27.11.2019 г. по АНД №

1446/2019 г. по описа на PC - Варна А.Д.В. бил признат за виновен в това, че на 23.09.2017 т. в гр. Варна при управление на МПС – л.а. „Фолксваген Поло" с peг. № ******нарушил правилата за движение на ЗДвП – чл. 37 ал. 1 и по непредпазливост причинил на С.М. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на главичката на малкия пищял на дясната подбедрица, което е обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник, престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б" пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

Не е спорно наличието към момента на посоченото ПТП на договор за застраховка „гражданска отговорност“ на водача на лек автомобил „Фолксваген Поло" с peг. № В 4348 РВ съгласно застрахователна полица № BG/02/117001407687 издадена от ЗД „Бул Инс" АД със срок на действие от 13.05.2017 г. до 12.05.2018 г. По делото е прието като доказателство писмо от 22.01.2020 г. от ЗД „Бул Инс" АД до ищеца относно молба за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, от което е видно, че застрахователят е уведомен за настъпилото на 23.09.2017 г. застрахователно събитие като е завел щета № **********. В писмото се сочи, че застрахователното дружество е определило обезщетение за претърпените от М. имуществени и неимуществени вреди в размер на 3 000 лева. По делото не са представени доказателства за датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.

Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 23.09.2017 г. (л. 9), на 23.09.2017 г. около 14,00 ч. в гp. Варна е настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген Поло" с peг. № ******управляван от А.Д.В., и мотопед „Малагути" с peг. № ******управляван от С.С.М.. В резултат на удара, ищецът е паднал на земята и е получил контузия на дясна подбедрица. От протокола се установява още, че ПТП е настъпило при извършване от водача на л.а. „Фолксваген Поло" на маневра завиване наляво, при което същият не е пропуснал насрещно движещият се мотопед, управляван от ищеца М..

Горните данни се потвърждават от материалите, приложени по АНД 1446/2019 г. по описа на ВРС и ДП 418/2017 г. по описа на Сектор ПП-ОД-МВР, в т.ч. Протокол за оглед на местопроизшествие (л. 17 ДП).

В приетото по делото заключение на назначената САТЕ, оспорено от ответника и прието от съда като обективно, компетентно и изчерпателно, се потвърждава установения от приложените писмени доказателства механизъм на настъпване на произшествието.

Вещото лице констатира, че скоростта на движение на двете МПС-та към момента на създалата се ситуация е в диапазона от 70 до 80 км/ч сумарно за двете превозни средства и към момента на удара на долната граница на този диапазон.

Автомобилът е попаднал в опасната зона на мотопеда при процесния сблъсък без аварийно предприето спиране от него. ПТП-то е било предотвратимо при спиране от страна на процесния автомобил и и изчакване преминаването на мотопеда при предприетата маневра завой наляво. Няма данни в материалите по делото процесният мотопед да не е бил технически изправен и за същия не се изисква задължителен технически преглед /по получена информация от пункт за ГТП/.

Мотопед „Малагути" е двуместен. Товарът се отразява негативно на ускорението на мотопеда. В съдебно заседание вещото лице сочи, че за водача на двуколесното превозно средство маневрата на лекия автомобил е била изненада и той не е имал време да реагира.

С цел установяване вида и интензитета на претърпените от ищеца М. болки и страдания в резултат от претърпяното ПТП са допуснати съдебно-медицинска и съдебнопсихиатрична експертизи, писмени и гласни доказателства.

От заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза, неоспорено отстраните и прието от съда като обективно, компетентно и изчерпателно, се установява, че на 23.09.2017 год. в резултат на ПТП като мотоциклетист С.С.М. е получил следните травматични увреждания: счупване на главичката на малкия пищял на дясната подбедрица, кръвонасядане и травматичен оток в лявата лицева половина, ожулвания по лицето, двете колена, охлузни рани по лявата подбедрица. Описаните травматични увреждания са резултати на удари с или върху твърди, тъпи предмети, биха могли да бъдат получени в резултат на ПТП на 23.09.2017 год. Счупването на главичката на малкия пищял на дясната подбедрица е обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период от около 1,5 – 2 месеца. В своята съвкупност останалите описани травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. При невъзникнали усложнения възстановяването на счупения малък пищял и функцията на крайника става в рамките на 1,5 – 2 месеца. Извършена е имобилизация с ортеза. Този вид имобилизация щади крайника и се предпочита при неусложнени счупвания. Няма данни за увреждане на вестибуларния апарат на М.. В съдебно заседание вещото лице д-р Демирев пояснява, че към момента функцията на крайника е възстановена без дефицит, няма данни за възникнали усложнения, вследствие на процесното ПТП и няма да има последици за ищеца, който е напълно възстановен.

От заключението на изслушаната съдебнопсихиатрична експертиза, неоспорено отстраните и прието от съда като обективно, компетентно и изчерпателно, се установява, че след претърпяното ПТП ищецът С.М. е изпаднал в реакция на тежък стрес с разстройства в адаптацията – остра стресова реакция, която е преминала в разстройство на адаптацията. Според вещото лице, разстройствата на адаптацията не надхвърлят шест месеца. М. е успял да осмисли и да рационализира стресовото събитие от 23.09.2017 год. и то не се е превърнало в сериозна психотравма. Ищецът не страда от психично разстройство в тесния смисъл на думата – психоза. При него са били налице разстройства от голямата група невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства. Към настоящия момент при ищеца не са налице психогенно предизвикани психични разстройства. В съдебно заседание вещото лице д-р Б. допълва, че при извършения преглед на ищеца е установила, че същият е изпитвал страхове и несигурност от това, че след претърпяната травма няма да може да се справя с работата си пълноценно като водолаз. Пояснява, че това е нормална психологична реакция след такава травма, която не отговаря на критериите за някакво психично разстройство.