Решение № 1124 от 19.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1124 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20241100514345 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 14965/ 31.07.2024 г. по гр.д № 21952/2023 г. по описа на СРС, 73 с-в, по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против Г. Д. М. установителни искове с пр. осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл.

86 ЗЗД, е признато за установено, че ответникът дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 430,40 лв. - главница за топлинна енергия доставена до топлоснабден обект с адрес: гр.София, ж.к. “********, ап. № 301/316, за периода 01.05.2018 г.- 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението - 30.5.2022г. до изплащането на сумата, както и сумата от 27,44 лв. - главница за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.04.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението - 30.5.2022г. до изплащането на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.08.2022 г. по ч.гр.д. № 27 672/22 г. на СРС, II ГО, 73 с-в.

Исковете са отхвърлени за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, доставяна в имота на ответника, и за мораторна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение.

Подадена е въззивна жалба от 29.08.2024 г. от ответника Г. Д. М. против решението в частта, с която са уважени предявените против него искове. Излага в жалбата, че неправилно СРС не е приел за основателно възражението за погасяване на част от вземанията по давност. Оспорва справките, представени от ищеца. Моли решението да бъде отменено, а исковете – отхвърлени.

1

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД от 12.11.2024 г, в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

В обжалваната част решението е правилно и следва да бъде потвърдено. В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното.

Със заявлението се претендират: сумата от 430,40 лв. - главница за топлинна енергия доставена до топлоснабден обект с адрес: гр.София, ж.к. “********, ап. № 301/316, за периода 01.05.2018 г.- 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението - 30.5.2022г. до изплащането на сумата, както и сумата от 27,44 лв. - главница за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.04.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението - 30.5.2022г. до изплащането на сумата.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

Исковата молба е връчена за отговор на ответника. С подадения от ответника отговор на исковата молба от 05.09.2023 г. в срока по чл. 131 ГПК ответникът не спори да е потребител на ТЕ в процесния топлоснабден имот за исковия период. Исковете не се оспорват и по размер. Сторено е изрично искане в отговора да не се назначават експертизи поради неоспорване на исковете по размер. Единствените възражения на ответника са относно погасяване на част от вземанията по давност. Други възражения не са направени.

Поради това съдът намира, че в исковия период именно ответникът като ползвател на имота е потребител /клиент/ на доставяната до имота топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца относно доставяната до имота топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупуват доставяната ТЕ. Видно от заявление – декларация от 07.08.2017 г. ответникът е поискал да бъде открита партида на негово име като наемател на общинско жилище. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между страните е сключен и е действал в 2 исковия период договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

Не е било спорно по делото, че процесният имот е топлоснабден и че в исковия период са доставяни количествата ТЕ, чието заплащане се претендира с иска.

Ответникът не е оспорил представените от ищеца съобщения към фактури, обща фактура и справка. Позовава се на давност.

Споделят се изводите на СРС, че процесните вземания за главници за ТЕ и за дялово разпределение в размер на 430,40 лв. и на 27,44 лв. не са погасени по давност, понеже са начислени считано от м. 05. 2019 г.

Според задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на ищеца за доставка на В и К услуги съставляват периодични плащания по см. на чл. 111, б. „В” ЗЗД и се погасяват с изтичането на период от три години. Според чл. 33, ал. 1 ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

В случая заявлението е входирано на 27.05.2022 г., образувано дело на

30.05.2022 г., поради което погасени по давност биха били задължения, падежирали преди 27.05.2019 г. За периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. обаче давностният срок относно главницата не е текъл съгл. чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г. По тази причина към тригодишния давностен срок, с който би се погасило процесното вземане, следва да се прибави и периодът на спиране на давностния срок. Така погасени по давност биха били вземания, падежирали преди 18.03.2019 г.

В случая обаче видно от фактурите, съобщенията и на последно място справката, то претендираната сума за главница за доставена ТЕ е начислена считано от м. 05.2019 г. или не е погасена по давност. Видно от съобщение към фактура, неоспорено, то сумите за периода до 30.04.2019 г. са били заплатени. Следователно в исковия период /така както е заявен/ 01.05.2018 г.- 30.04.2020 г. е дължима сумата от 430,40 лв. за главница за ТЕ, която не е погасена по давност. От ответника не може да бъде изисквано заплащането на различна сума за сочения от ищеца период. Същото се отнася и за главницата за дялово разпределение – тя също не е погасена по давност.

При връщането на делото в СРС следва да се извърши преценка дали не е допусната очевидна фактическа грешка в частта относно: крайната дата на периода, за който се претендира главница за ТЕ /30.04.2020 г., както е и в заповедта/; началния и крайния момент, от който се претендира главница за дялово разпределение / претендира се от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., както е и в заповедта/; относно размера на лихвата за забава, който е отхвърлен - претендират се 142,16 лв.

Така мотивиран, Софийски градски съд

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 14965/ 31.07.2024 г. по гр.д № 21952/2023 г. по описа на СРС, 73 с-в, В ЧАСТТА, с която по предявени от „Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 против Г. Д. М. ЕГН ********** установителни искове с пр. осн. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, е признато за установено, че ответникът дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 430,40 лв. - главница за топлинна енергия доставена до топлоснабден обект с адрес: гр.София, ж.к. “********, ап. № 301/316, претендирана за периода 01.05.2018 г.- 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението - 30.05.2022 г. до изплащането на сумата, както и сумата от 27,44 лв. главница за услугата „дялово разпределение“ претендирана за периода 01.04.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението - 30.05.2022 г. до изплащането на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.08.2022 г. по ч.гр.д. № 27 672/22 г. на СРС, II ГО, 73 с-в.

В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4