Решение № 4662 от 28.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4662 гр. София, 28.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Диляна Господинова

Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно гражданско дело № 20231100508447 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от С.-О. - длъжника по изп. д. № 2023921040989 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921, с район на действие СГС, с р е щ у Разпореждане изх. № 20552/13.06.2023 г. по изп. дело № 2023921040989, с което е отказано намаляване на размера на приетите за събиране разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят

С.-О. счита, че следващото се адвокатско възнаграждение следва да е в минимален размер от 200 ,00 лв., а таксата по т.

2 6 от Тарифата с ъ щ о б и л а определена неправилно, тъй като не била съобразена с материалния интерес по изпълнителното дело. В жалбата се възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело като прекомерен, тъй като конкретното изпълнително дело не се отличава с фактическа и правна сложност, както и нямало доказателства, че възнаграждението е действително платено. В случая действията на процесуалния представител на взискателя се свеждали до подаване на молба за образуване на изпълнителното производство, за което съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските 1 възнаграждения му се следва възнаграждение от 200 ,00 лв., но не е извършвал действия на процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по смисъла на т. 2 на чл. 10, за да бъде претендирано възнаграждение в размер на горницата над 200,00 лв. Поддържа се, че посочването на изпълнителен способ от страна на пълномощника на взискателя не представлява действие по водене на изпълнителното дело, тъй като съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК и трайната съдебна практика посочването на изпълнителен способ е част от реквизитите на молбата за образуване на изпълнителното дело. Жалбоподателят сочи, че посочения изпълнителен способ е бил напълно достатъчен с оглед личността на длъжника С.-О. да предпостави успешно удовлетворяване на вземането, като едновременно с това в срока за доброволно изпълнение е била погасена дължимата по изпълнителния лист сума. Също така поддържа, че посочената в поканата за доброволно изпълнение такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ в размер на 330, 38 лв., била изчислена в противоречие с материалния закон и съдебната практика. Предвид гореизложеното жалбоподателят претендира отмяна на отказа на ЧСИ и намаляване на разноските по изпълнителното дело.

Ответната по жалбата страна –взискателят Г.В.Г. оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в подадения чрез процесуалния му представител адв. Д.Т. отговор от 13.07.2023 г. Сочи, че възложените на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 540,00 лв. с ДДС, са в минимален размер и не следва да бъдат намалявани. Поддържа, че не отговаря на обективната истина твърдението на С.-О., че задължението е погасено доброволно в срока за изпълнение. Именно поради това, че длъжникът не е платил в срока, определен в поканата за доброволно изпълнение взискателят е подал молба до съдебния изпълнител, с която е поискано налагане на запор на банковите сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД и пристъпване към принудително събиране на дълга. В този смисъл са налице предпоставките за кумулиране на възнаграждението по т. 2 с това по т. 1 на чл. 10 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не можело също така да бъде споделен довода, че делото не представлявало фактическа и правна сложност, както и по делото били представени доказателства за реално заплатен адвокатски хонорар. По изложените съображения моли жалбата да бъде оставена без уважение.

2

В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че жалбата е неоснователна.

Софийски градски съд, като прецени данните от изпълнителното дело и взе предвид наведените от страните и в мотивите на ЧСИ доводи, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 2023921040989 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921, с район на действие СГС, е образувано въз основа на молба на взискателя за принудително събиране на присъдени суми, въз основа на изпълнителен лист от 24.03.2023 г., по адм. дело № 2100/2021 г. по описа на АССГ, с който длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата от 941,40 лв.- разноски пред АССГ и сумата от 1080,00 лв. – разноски пред ВАС. Молбата е депозирана чрез адв. Д.Т., като към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 11.05.2023 г., с който взискателят е възложил действия както по образуване на изпълнителното дело, така и за процесуално представителство, като е уговорено възнаграждение в размер на 450,00 лв. без ДДС, платимо по банкова сметка на адвокатското дружество. Представено е преводно нареждане от 16.05.2023 г. за наредена по сметка на адвокатското дружество от името на взискателя сума в размер на 600,00 лв. по фактура от 11.05.2023 г., включая адвокатско възнаграгдение в размер на 540,00 лв. с ДДС. В молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане за запор на движими вещи, банкови сметки и вземания от трети лица, както и възбрана на недвижимо имущество на длъжника.

На 17.05.2023 г. е изпратена от съдебния изпълнител покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 25.05.2023 г. В поканата са посочени задълженията на длъжника по изпълнителното дело, включая приети като разноски претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 540,00 лв., както и 330,38 лв. – такси и разноски по Тарифата, дължими към 06.06.2023 г.

На 30.05.2023 г. длъжникът е подал възражение до ЧСИ, с което е поискал да бъде намалено адвокатското възнаграждение на взискателя до 200,00 лв. – за образуване на изпълнителното производство съгласно чл. 10, т.

1 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и за намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ съгласно материалния интерес 3 по изпълнителното дело.

На 09.06.2023 г. взискателят е подал молба до ЧСИ, с която е поискал налагане на запор на банковите сметки на С.-О. в „Общинска Банка“ АД и пристъпване към принудително събиране на дълга поради изтичане на срока за доброволно изпълнение на 08.06.2023 г. и неплащане на дълга от страна на длъжника.

С разпореждане изх. № 20552 от 13.06.2023 г. ЧСИ е отказал да намали размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение. Съобщение за така постановеното разпореждане е връчено на длъжника на 16.06.2023 г.

Видно от данните по делото не е налице плащане в срока за доброволно изпълнение /доколкото редовно връчване на поканата за доброволно изпълнение е извършено на 25.05.2023 г. /, а е изпратено запорно съобщение до „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД, по което на 28.06.2023 г. е постъпил отговор, че от банковата сметка на С.-О. е преведена изцяло дължимата сума по изп. дело.

Жалбата по чл. 435, ал. 2 ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице, в рамките на преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество жалбата е НЕСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК /изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./ длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила“.

Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

4

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие. Жалбоподателят е бил страна по делото, по което са постановени решенията, въз основа на които за присъдените суми е издаден изпълнителния лист и безспорно е бил запознат със същите, като е имал възможност да изпълни доброволно задължението по решенията, преди образуване на изпълнителното дело, което не е сторил. Същевременно видно от данните по изпълнителното дело, не се касае само за действия по подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, тъй като са заявени и поискани и изпълнителни действия – запор, който е извършен, и сумите са постъпили именно в резултат на посоченото изпълнително действие.

Процесуалният представител на взискателя е депозирал и становище по възражението на длъжника срещу разноските по делото, както и отговор на настоящата жалба. Следователно не са налице единствено и само действия по образуване на изпълнителното дело. Ирелевантно също така се явява твърдението на жалбоподателя дали е сигурен платец или не, след като не е заплатил дължимите по влезлите в сила решения суми преди образуване на изпълнителното дело.

Неоснователни са доводите на длъжника, че не било установено извършването на претендираните разноски. С молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна помощ, в който е отразено, че е уговорена като дължима сума 450,00 лв. без ДДС за адвокатско възнаграждение, което е за образуване и за водене на изпълнителното дело, и е представено платежно нареждане за заплащането на сумата. Върху сумата, която се следва като възнаграждение следва да се начисли ДДС, тъй като няма спор в практиката на съдилищата и съгласно разпоредбите на ЗДДС , че предоставянето на адвокатски услуги е облагаема услуга и върху така определеното минимално възнаграждение се следва и дължи ДДС в размер на 20%. Съгласно чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, в редакцията съгласно нормата в приложимата редакция към сключване на процесния договор за правна защита /бр. 88 от 5

4.11.2022 г./ , за образуване на изпълнително дело минималното възнаграждение е в размер на 200,00 лв., а по т. 2 - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания– 1/2 от сумата по чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Следователно дължимото на взискателя възнагаждение, определено съобразно нормата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възлиза на 451,07 лева, съответно на 541,28 лв. с ДДС, /в това число 200 лева за образуване на изпълнително дело и 251,07 лева за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания/. Ето защо не са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на размера на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 540,00 лв. по изпълнителното производство до искания от жалбоподателя размер от 200,00 лева.

По отношение на възраженията на жалбоподателя относно таксата по т.

26 от ТТРЗЧСИ, следва да се посочи, че пропорционална такса се дължи, тъй като при изпълнение на задължения за парични вземания съдебният изпълнител събира и т. нар. окончателна такса, държавният - по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г. , обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г.), а частният - по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от 28.04.2006 г.). В чл. 26 от Тарифата за таксите е посочено, че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума по описания начин съобразно интереса, а не само върху главницата по изпълнителния лист. Т.е. направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват, както в понятието „материален интерес” по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума” по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ /която е събрана чрез извършването на съответното изпълнително действие чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ/. С оглед това тези разноски за адвокатско възнаграждение следва да се включват в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Ето защо предвид извода на съда 6 за неоснователност на възражението за намаляване на адвокатското възнаграждение, доводите на жалбоподателя за неправилно определена от ЧСИ такса по т. 26 от Тарифата също се явяват неоснователни.