Решение № 8216 от 08.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8216 гр. София, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20241110164099 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от В. П. Г. против ДГ *** '', гр. София искове, които след изменение по размер са следните:

-по чл. 128, т. 2 КТ - за неизплатени трудови възнаграждения в размер на 1303,86 лева, която сума се претендира като разликата между изплатеното за периода 01.01.2023г. - 30.06.2023г. брутно трудово възнаграждение и действително полагащото й се, според ищеца, с твърдяно увеличение на работната заплата с 15% за същия период брутно трудово възнаграждение, при съоборазяване на 7% за 2023 г. клас прослужено време;

-по чл. 224, ал. 1 КТ – за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 377,66 лева, която сума се претендира като разликата между изплатеното при прекратяване на трудовия договор обезщетение по чл.

224, ал.1 от КТ за неизползван отпуск за 2023г. и действително полагащото се според ищеца.

Сумите се претендират ведно със законната лихва от дата искова молба.

В исковата молба се твърди, че по силата на Трудов договор № 3 от 01.09.2016г. В. П. Г. е изпълнявала длъжността „учител” при ответника ДГ *** '', гр. София. Брутното трудово възнаграждение, съгласно последното Допълнително споразумение № 31/21.09.2022г. възлизало в размер на 1638,40 лева. Трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, по взаимно съгласие, за което е издадена Заповед № 219/28.06.2023г. на директора. Изплатено е обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 202Зг. в размер на 2348,22 лева, изчислено на база 1

БТВ, съгласно последното допълнително споразумение. Твърди, че с Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към Колективен трудов договор /КТД/ за системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022г. е прието увеличение на работните заплати на педагогическите специалисти с 15% и на непедагогическия персонал, което е съобразено с увеличението на минималната работна заплата за страната, както и с договореностите в чл.27 и чл.28 на КТД, като действието на този анекс е от задна дата -от 01.01.2023г., което е изрично уговорено в КТД. В. П. Г. е била и продължава да е член на Синдиката на българските учители в синдикалната организация на ответната детска градина от 01.10.2016г. до 30.06.2023г. След приемането на Анекс № ДО 1-192/10.08.2023г. ищецът е отправила писмено Заявление от 02.10.2023г. до директора да бъдат преизчислени размерите на трудовото възнаграждение и полагащото се обезщетение към момента на прекратяване на трудовото правоотношение /ТПО/, поради приетото увеличение на работните заплати с 15 % за периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г. - /момента на прекратяване на ТПО/, тъй като в този период ТПО между страните е било действащо и ищецът реално е полагала труд.

От страна на ответника исковете се оспорват с възражение, че към датата 10.08.2023 г., когато е сключен анекса, право на увеличение на заплатата имат лицата, които са със статут на „Педагогически специалисти“ и са „заети“ в образованието. Това е записано в алинея 2 на чл. 27 от КТД, променен с анекса. Излага становище и доводи, че ищецът не е в този кръг лица на „заети“ към датата 10.08.2023 година и поради това не може да се ползва от извършеното увеличение. Становище, че ищецът няма и качеството на педагогически специалист по смисъла на ЗПУО, тъй като това качество съществува само при действащо трудово правоотношение. Становище, че ищецът не се ползва от предвиденото с КТД увеличение, тъй като според служебна бележка ищецът е била синдикален член на синдикалната организация на градината на СБУ от 01.10.2016 г. до 30.06.2023 г., но не и към датата на Анекс № Д01-192/10.08.2023г.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са обявени следните обстоятелства: че по силата на Трудов договор № 3 от 01.09.2016г. В.

П. Г. изпълнявала длъжността „учител” при ответника ДГ *** '', гр. София, което ТПО е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ - по взаимно съгласие, за което е издадена Заповед № 219/28.06.2023г.; Изплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 202Зг. в размер на 2348,22 лева. С Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към Колективен трудов договор /КТД/ за системата на предучилищното и 2 училищното образование от 06.12.2022г. е прието увеличение на работните заплати на педагогическите специалисти с 15% и на непедагогическия персонал, като действието на анекса е от задна дата -от 01.01.2023г.

Спорът е по правото – дали предвиденото увеличение се следва за учители с прекратен трудов договор към датата на подписване на анекса към КТД, след като ТПО е било действащо в период, за който се предвижда с обратна сила да действа увеличението.

Спорът подлежи на разрешаване при съобразяване, че макар и индивидуално трудово правоотношение между равнопоставени страни, правоотношението между страните е в сферата на държавното образование, при което елементи от правоотношението са предмет на държавно регулиране, за разлика от общите случаи на трудово правоотношение, по които работодателят автономно и без оглед на други субекти на правото може да формира воля за елементи от трудовото правоотношение – в това число норми на труд и трудово възнаграждение. Затова, за разлика от типичното трудово правоотношение, в сферата на държавното образование както нормите за преподавателска работа, така и заплатите на заетите в сферата на образованието са в зависимост от общинското или държавно финансиране.

Считано от 01.04.2017 г., държавният образователен стандарт за нормиране и заплащане на труда в институциите в системата на предучилищното и училищното образование – детски градини, училища и пр., се урежда от НАРЕДБА № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда. Съгласно чл. 16, ал. 1 от НАРЕДБА № 4 от 20.04.2017 г., индивидуалните основни месечни работни заплати на педагогическите специалисти, които отговарят на изискванията за заемане на длъжността, при нормална продължителност на работното време се договарят в размери не пониски от определените в приложение № 3.

След подписване на анекса от 10.08.2023 г. към КТД /страна по който договор и анекс е и Министерство на образованието и науката/, на който се позовава ищецът, е приета Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр.75 от 01.09.2023г., съгласно която от 01.01.2023 г. се увеличават минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти, като това увеличение е в съответствие със сключения анекс към КТД на отраслово равнище, видно от Приложение № 3 към чл. 16, ал. 1 от Наредбата / в редакцията до 01.01.2024 г., от когато е в сила сега актуалното ново увеличение/.

Следва, че без оглед на КТД и цитирания от ищеца Анекс, по силата на цитираната НАРЕДБА № 4 от 20.04.2017 г., считано от 01.01.2023 г., се следва претендираното от ищеца увеличение за всички педагогически 3 специалисти, дори и да не са синдикален член на определена синдикална организация.

Предвиденото в Наредбата обратно действие на увеличението на заплатите е било необходимо, тъй като Законът за държавния бюджет за 2023 г. е бил обнародван едва на 01.08.2023 г. /също в сила от 01.01.2023 г./, а целта на законодателя е било преуреждане на съдържанието на индивидуалните трудови правоотношения на заетите към и след 01.01.2023 г. в сферата на образованието, като ги изменят в по-благоприятна за служителите посока, предвиждайки увеличаване на възнагражденията им със задна дата.

В Решение № 116 от 25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4760/2017 г., III г.о., ГК е разяснено, че "обратното действие преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария закон правоотношения", поради което се явява неоснователно възражението на ответника, че е недопустимо да се преуреждат вече прекратени трудови правоотношения и че наличието на действащо ТПО е абсолютна предпоставка за реализиране на посоченото увеличение.

Конкретно при трудовите правоотношения с елемент на държавно регулиране на страната на работодателя, както е в случая, прекратени трудови правоотношения следва да бъдат преуредени, след като изменението предвижда нов по-благоприятен за служителя начин на заплащане на труда, а е било въведено със забава само по причина на държавния регулатор. В противен случай ищецът би била поставена в по-неблагоприятно положение спрямо останалите служители, с които са полагали труд едновременно, но чиито трудови правоотношения не са били прекратени към месец август 2023 г., и то само поради късното приемане на държавния бюджет. Според настоящия съдебен състав, да се приеме тълкуването на ответника /че само заетите по действащо трудово правоотношение към 10.08.2023 г., когато е подписан Анекса към КТД/, би обосновало възникване на друго право на иск за ищеца – за вреди срещу Държавата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

По изложените съображения съдът намира, че ищецът, която е полагала труд като учител през процесния период, има право да получи предвиденото в Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната заплата, като последващото прекратяване на трудовото й правоотношение не засяга правното й положение към по-ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с приемането на разпоредбите са преуредени вече съществували между страните индивидуални правоотношения, следва да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала.

По изложените съображения и съобразно неоспореното заключение по 4 назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза съдът намира предявените искове за изцяло основателни -по чл. 128, т. 2 КТ - за 1303,86 лева общо неизплатени трудови възнаграждения за периода 01.01.2023г. 30.06.2023г., следващи се като увеличение на работната заплата, както и по чл.

224, ал. 1 КТ – за 377,66 лева като неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023г.

Относно разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се следва присъждане на 600 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда сумата 52,15 лв. – държавни такси, както и 400 лв. – възнаграждение на вещо лице, общо 452,15 лв.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА ДГ *** '', гр. София с БУЛСТАТ ********** да заплати на В. П. Г. с ЕГН **********, на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата 1303,86 лева /бруто/ - общо неизплатени трудови възнаграждения, дължими за периода 01.01.2023г. - 30.06.2023г.; на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата 377,66 лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023г., ведно със законната лихва върху двете суми и за забава от 29.10.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата 600 лв. – съдебни разноски.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ДГ *** '', гр. София с БУЛСТАТ ********** да заплати в полза на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата 452,15 лв. – съдебни разноскиу от които 52,15 лв. – държавни такси, както и 400 лв. – възнаграждение на вещо лице.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта за сумите 1303,86 лева и 377,66 лв. лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5