Решение № 12504 от 14.11.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 12504

Варна, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IV тричленен състав, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

МАРИЯ ГАНЕВА

Членове:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН

НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

При секретар ДЕНИЦА КРЪСТЕВА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА ШИРВАНЯН канд № 20257050702145 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по подадена касационна жалба от В. Б. Н., чрез адв. З., ВАК срещу Решение рег. № 896/18.07.2025г. постановено по АНД № 2764/2024г. по описа на Районен съд Варна.

В касационната жалба, касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено НП. Изложени са в 19 пункта, множество доводи за неправилност на обжалваното решение. Касаторът сочи, че неправилно в съдебното решение е установена фактическата обстановка, съгласно която г-жа Н. е стояла в паркирано МПС, т.к. автомобилът бил спрян при преминаването му през кръговото кръстовище на площад „Екзарх Йосиф“. Изложени са факти относно спирането на МПС и извършената от органите на МВР проверка и е направено тълкуване на нормативната уредба относно правомощията на органите на МВР при спирането на автомобили при неизпълнение на полицейски разпореждания. Посочено е, че в решението е възприето, че г-жа Н. е показала личната си карта от разстояние и тази констатация, касаторът счита за недоказана и невярна. Счита, че по делото липсват доказателства, че органите на МВР обективно не са могли да извършат проверка. Намира, че самата логика на полицейската проверка предполагала, личната карта да се показва от разстояние, за да се възприемат данните от документа. Счита за неправилен изводът на ВРС, че представянето на лични документи, без предаването им на полицейските служители, представлява отказ от достъп до лични документи. Прави анализ на ЗБЛД и на понятията „предаде“ и „представя“ и стига до извод, че не представлява отказ от достъп до лични документи, представянето на личния документ без да се предава във физическо държане на полицейските служители. Счита, че ЗМВР не предвижда задължение за гражданина да доказва със снимка в личната си карта, че съвпада с външността му. Сочи съдебна практика. Излага твърдение по фактите, че личността на г-жа Н. е била известна, след като последната е съобщила три имена и ЕГН и е била направена справка в електронната система. Намира, че липсват мотиви относно приетите за решаващи показания на свидетелите П. и К., което било съществено процесуално нарушение, влечащо отмяната на съдебния акт. Счита, че техните показания са свързани с опит за прикриване на отговорността им за проявена прекомерна физическа сила по отношение на г-жа Н.. Намира за неправилен и необоснован отказът на районния съд да коментира направените в съдебното заседание възражения на жалбоподателката относно основанията за издаването на разпореждането. Счита, че неправилно не е прието за основателно възражението на г-жа Н., че разпореждането не е подадено по ясен и категоричен начин, така че да е възприела какво й разпорежда органът на МВР. Сочи, че на г-жа Н. е издадена заповед за задържане в часа на проверката и на приетото в НП за осъществено нарушение и прави извод, че ако самоличността на лицето не е била известна на контролните органи, е нямало да бъде издадена заповед за задържане.

Ответникът, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска оставянето в сила на оспорения съдебен акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е решение рег. № 896/18.07.2025г. постановено по АНД № 2764/2024г. по описа на Районен съд Варна, с което е потвърдено наказателно постановление № 433а- 8/13.03.2023г., издадено от началника на Първо РУ при ОД на МВР Варна, с което на В. Б. Н. на основание чл.257, ал.2 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР.

За да се произнесе с решението, въззивният съд е констатирал, че на 10.01.2023г. от 08.00 часа до 20.00ч. служителите на сектор Охранителна полиция при ОД МВР Варна М. и Р били назначени наряд автопатрул и били в полицейски униформи. Около 13.30ч. по сигнал за неправилно паркирани автомобили е констатирано, че г-жа Н. е паркирала лек автомобил марка Шкода с рег.№ [рег. номер] в районна на кръговото кръстовище на площад „Екзарх Йосиф“ (Шишковата градинка) в гр. Варна. Било преценено, че автомобилът е паркиран неправилно. Поканили г-жа Н., която се намирала в МПС, да представи документ за самоличност и тя само показала личната си карта през стъклото, но отказала да я предаде на полицейските служители за проверка. Заявила, че не разполага със свидетелство за правоуправление и документи за автомобила. Проверяващите поискали да им бъде оказано съдействие от служители на Първо РУ при ОД на МВР Варна. Г-жа Н. заявила, че ще се обади на адвоката си и провела разговор с адв. И. З., който малко след разговора дошъл на мястото на проверката. Служителите от Първо РУ при ОД на МВР Варна П. и К. били на работа като автопатрул и около 13.50ч. получили сигнал от оперативно- дежурната част на управлението за оказване на съдействие на екипа на Общинска полиция за вземане на отношение по ЗДвП, т.к. проверяваното лице не е представило документ за самоличност. При пристигането на служителите на Първо РУ при ОД на МВР Варна адв. З. се представил като адвокат на г-жа Н. и показал от разстояние документ, за който посочил, че е адвокатска карта, и че нямат права да им дават личните си карти. Органите на МВР обяснили, че адвокатската карта не представлява документ за самоличност и поискали представянето на личните им карти. Г-жа Н. и г-н З. показали от разстояние личните си карти, но отказали да ги предадат физически на полицейските служители. Г-жа Н. съобщила имената си и ЕГН и на тези данни органите на МВР констатирали, че в електронната система има лице с тази идентификация, но липсвала визуализация на лицето, поради което не можело да се установи дали това е същото лице. Предвид отдалеченото разстояние, от което проверяваните представили личните си карти, полицейските органи не можели да видят снимките в документите за самоличност и да установят дали лицата са тези по документ за самоличност, както и да установят истинността на документа и срока на валидност и разпоредили на проверяваните да им предадат за проверка документите си за самоличност. Разпореждането било направено няколко пъти, като проверяваните лица отказали да изпълнят разпореждането и да предадат личните си карти, поради което полицаите пристъпили към тяхното задържане, като им поставили белезници и ги отвели в сградата на Първо РУ при ОД на МВР. Там на жалбоподателката бил извършен личен обиск, при който била намерена личната й карта. Била издадена заповед за задържане и бил съставен АУАН, в който били описани фактите относно извършеното от г-жа Н. нарушение, представляващо отказ за предоставяне на документ за самоличност при извършването на полицейска проверка.

Фактическа обстановка, описана в съдържанието на АУАН и възприетата от административно наказващия орган в НП е установена от въззивния съд от събраните по делото доказателства. Съдът възпроизвел съдържанието на докладните записки от служителите на Първо РУ на ОД МВР Варна П. и К.. Съдът констатирал фактите относно образуваната проверка спрямо служителя на Първо РУ на ОД МВР Варна К. и приетото в дисциплинарното производство относно заповедта за задържане, както и решението на ВРС, с което е отхвърлена жалбата на г-жа Н. срещу заповедта за задържане, оставено в сила от касационната инстанция.

Съдът е посочил, че кредитира показанията на свидетелите К. и П., като последователни, безпротиворечиви и логични, като не са констатирани данни, свидетелите да са били в особени отношения с г-жа Н.. Изложил е съображения какви релевантни за спора данни са установени от тези свидетелски показания. Приел е, че свидетелските показания на двамата полицаи се подкрепят от писмените доказателства.

Съдът приел, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на г-жа Н. е проведено законосъобразно, че са спазени нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Съдът приел наказателното постановление за обосновано и направил извод, че правилно и законосъобразно административнонаказващия орган е приел, че е осъществено описаното нарушение и правилно е определена правната квалификация на нарушението. Съдът приел, че АНО е взел предвид целите на налагане на административното наказание, поради което извел извод, че наложената глоба за допуснатото нарушение е правилно определена по размер. На изложените мотиви потвърдил НП.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Касационната инстанция констатира, че фактите са установени от въззивния съд при съобразяване на представените доказателства. Оплакванията пред касационната инстанция в обобщение са за: 1.необоснованост на обжалваното решение, поради установяването в него на факти различни от настъпилите, а именно, че автомобилът, в който е била г-жа Н. не е бил паркиран, а е бил спрян по време на проверката; 2.липса на обсъждане и съответно изложени в решението мотиви относно свидетелските показания на свидетелите К. и П.; 3.отказ за разглеждане на възраженията на г-жа Н. направените в съдебното заседание относно основанията за издаването на разпореждането, както и че разпореждането не е подадено по ясен и категоричен начин, така че да е възприела какво й разпорежда органът на МВР; 4.липсата на отказ от достъп до лични документи, т.к представянето на личния документ, без да се предава във физическо държане на полицейските служители бил достатъчен за установяване на самоличността на лицата и направен в този аспект анализ на ЗБЛД и на понятията „предаде“ и „представя“; 5. че личността на г-жа Н. е била известна, след като последната е съобщила три имена и ЕГН и е била направена справка в електронната система и 6. че след като е издадена заповед на г-жа Н. за задържане в часа на проверката, то нейната самоличност е била известна на контролните органи.

Релевираните възражения в касационната жалба са неоснователни.

Първо, предмет на проверка в настоящото производство е съдебен акт, постановен в производство по ЗАНН. Необосноваността не е касационно основание, което да подлежи на проверка от касационната инстанция по административнонаказателните дела. Този извод се извежда по арг. от чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 348, ал.1 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл.63в от ЗАНН “Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,…“. Чл. 348, ал.1 от НПК предвижда следните касационни основания: нарушение на закона; допуснато съществено нарушение на процесуални правила и наложено е наказание, което е явно несправедливо. От анализът на цитираните разпоредби следва, че касационната инстанция няма правомощия да проверява установените по делото фактически констатации и се произнася при установените от въззивната инстанция фактически положения.

Разпечатката съдържа 27 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d775dcac-138f-4b55-bec7-6bc7f5ed181a