Решение № 2441 от 10.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2441 гр. С., 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110140647 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез И., срещу Р.

А. К., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Р. А. К. дължи на „Топлофикация С.” ЕАД следните суми: 2294,07 евро (4486,82 лв.), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 02.05.2025 г. до изплащане на вземането; 329,88 евро (645,18 лв.), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 12.04.2025 г.; 37,45 евро (73,24 лв.), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 02.05.2025 г. до изплащане на вземането; 8,77 евро (17,16 лв.), представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 12.04.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.05.2025г. по ч.гр.д. № 25930/2025 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г. топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „С.“ № 8, вх. 1, ап. 16, която не била заплатена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по размер, като поддържа, че са начислени прекомерно високи суми за изразходената топла вода в процесния имот.

Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД на страната на ищеца не е взело становище по съществото на спора.

1

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) гласи, че в съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, считано от 01.01.2026 г. валутата на Република България е еврото, паричната единица е едно евро, а едно евро се разделя на сто цента.

Чл. 5 ЗВЕРБ предвижда, че официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз – 1,95583 лева за 1 евро.

Съгласно чл. 12 ЗВЕРБ в съответствие с чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1103/97 превалутирането от левове в евро се извършва, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая, а официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането.

Според чл. 12 ЗВЕРБ в съответствие с чл. 4 и 5 от Регламент (ЕО) 1103/97 след превалутиране съгласно чл. 12 получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие със следното математическо правило за закръгляване: 1. когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен; 2. когато третият знак след десетичната запетая е равен на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица.

Различно закръгляване се допуска само ако ЗВЕРБ или друг закон или правен акт на Европейския съюз го предвижда.

Предвид гореизложеното с доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на 05.02.2026 г., настоящият съдебен състав е обявил, че посочените в проекта за доклад суми се считат превалутирани по официалния фиксиран валутен курс на лева към еврото.

За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през исковия период, в т.ч., че ответникът е собственик на процесния недвижим имот; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

От представените по делото доказателства се установява, че сградата – етажна собственост, в която се намира процесният имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

2

От представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том I, рег. № ****, дело № *** от ДАТА г., се установява, че на посочената дата Р. А. К. придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., ул.

„С.“ № 8, вх. 1, ап. 16. По делото не са налице доказателства за извършени разпоредителни сделки с имота преди или по време на процесния период. Отделно от изложеното, с проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 16.10.2025г. и приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на 05.02.2026 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е отделено обстоятелството, че Р. А. К. е собственик на процесния топлоснабден имот. Ето защо следва да се приеме, че ответната страна e потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период. В този смисъл доказано е основанието (източниците) на вземанията, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответника Р. А.

К. са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлението по чл. 410 от ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни сметки.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според 3 чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Техем Сървисис” ЕООД.

Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: в процесния имот е имало 4 броя радиатори в помещения хол, кухня и 2 стаи с монтирани ИРРО с дистанционен отчет; през исковия период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислявана по формула, приложена в съответната наредба върху пълната отопляема кубатура 212 куб.м., съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото лице; за исковия период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части; по данни на третото лице-помагач в имота няма монтиран водомер за топла вода, като за исковия период има служебно изчислена ТЕ за БГВ на база един брой потребител на топла вода, при служебно определен разход 140 л. на денонощие; технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлофикационното дружество.

Начисляването на служебен разход за БГВ представлява изключение от общото правило, че количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност за реален отчет поради причини, за които отговаря съответният потребител - не е осигурен достъп, не са монтирани индивидуални водомери или са повредени - чл. 69, ал. 2 Наредбата за топлоснабдяването. В случая в имота няма монтиран водомер за топла вода. Т.е. в имота има възможност да се ползва топла вода, но поради липса на водомер за отчитането й, е налице основание за служебно изчисляване на разхода за подгряването й. По гореизложените съображения следва да се приеме, че в имота през процесния период е доставена топлинна енергия, чието количество е разпределено и изчислено законосъобразно в съответствие с правилата на действалата нормативна уредба и цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.