Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 617 от 29.06.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 54/2026
Вид
Решение № 617
Подписан
29.06.2026
Състав
ТОДОР ДИМИТРОВ МИТЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.14 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 617 гр. Бургас, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20262120200054 по описа за 2026 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Д. М. Ж., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 430/09.12.2025 г., издадено от директор на РДГ – Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 84 ал. 1 от ЗЛОД за нарушение на чл. 84 ал. 1, предложение 3, вр. чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, е наложена глоба в размер от 150 лв., на основание чл. 94, ал.1 от ЗЛОД е лишен от право да ловува за срок от три години, а на основание чл. 95, ал.1 от ЗЛОД е отнета вещта, предмет на нарушението- ловен автомат „Берета“, кал. 12, № ***.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се посочва, че са налице процесуална и материална незаконосъобразност.

В последното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като се представлява от адв. С. К. от АК-Бургас, който моли за отмяна на постановлението, като доразвива доводите си в писмени бележки.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от адв. Ч. и юрк. С.ова, които молят за потвърждаване на постановлението.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като постановлението е връчено на 11.12.2025 г., а жалбата е депозирана на 17.12.2025 г.

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Жалбоподателят бил част от ловна дружинка, която имала Разрешително за групов лов № 000376 от 21.11.2025 г. за ловно стопански район Ново Паничарево, ловище „Язлата“.

На 23.11.2025 г., в ДЛС Ропотамо, ЛРС Равна гора, служители на ЮИДП-Сливен, 1 сред които и свидетелите Д. В. и С. М. извършили проверка в местността Веселийска Босна, между отдели 299 и 300. Там свидетелите видели група ловци от ловната дружинка, в която бил и жалбоподателят, като същите се намирали извън определеното място в разрешителното за групов лов. Свидетелят М. се насочил към четирима от ловците, а св. В. се насочил към жалбоподателя Ж., който се бил отделил до едно дърво. В. отишъл до Ж., легитимирал му се и видял, че Ж. е със сглобено ловно оръжие- ловен автомат „Берета“, кал.

12, № ***. В. отишъл заедно с Ж. до мястото, където били св. М. с останалите ловци. Всички ловци били помолени да извадят патроните от цевите на оръжията, което те сторили, включително и жалбоподателят Ж.. Били повикани служители на РДГ-Бургас и служител на служба КОС при РУ-Приморско. На мястото пристигнали св. П. П. от РДГ-Бургас и св. И.

И. от РУ-Приморско. В този момент завалял проливен дъжд, катобило решено лицата да се преместят на 2-3 километра. Ловците се придвижили до определеното място с личните си автомобили, като оръжията им били в тях. Когато всички лица пристигнали на уговореното място, оръжията на ловците били иззети, като на оръжието на жалбоподателя Ж. липсвала полуложата.

При така установеното, на 25.11.2025 г. в сградата на РДГ – Бургас свидетелят П. П. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия ЖОО № 0042794 за извършено нарушение по чл. 84 ал. 1, предложение 3, вр. чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД. Впоследствие, на 09.12.2025 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Основният спор по делото е дали в момента, когато свидетелят В. е пристъпил към проверка на жалбоподателят, последният е бил със сглобено оръжие, или полуложата на същото е била свалена в този момент. По делото се очертават две основни групи свидетелски показания относно това обстоятелство. От една страна това са показанията на св. В. и М., а от друга- показанията на св. **** и ****. Съдът кредитира показанията на св.

В. и св. М., като именно въз основа на техните показания беше изведена и горепосочената фактическа обстановка. На първо място следва да се отбележи, че липсват каквито и да е основания да се счита, че същите са по някакъв начин заинтересовани от изхода на делото, докато св. Т. и св. П. са част от ловната дружина, в която е бил и жалбоподателят. Отделно от това, показанията на тези двама свидетели са много подробни, включително и по отношение на факти, предхождащи срещата с ловците, като във всички части показанията им са еднопосочни и непротиворечиви. Неоснователен е доводът в писмената защита, че св.

*** не е имал пряк поглед към оръжието на жалбоподателя, поради това че то било на гърба му. Свидетелят посочва, че всички ловци са били помолени да извадят патроните от цевите с цел безопасност, което сторил и жалбоподателят. Това означава, че всъщност проверяващите, макар да не са иззели оръжията, са имали наблюдения върху тях. Отделно от това, от показанията на св. И. И.- служител на РУ-Приморско, който е приел за доброволно пазене оръжията, става ясно, че фактическото изземване на оръжията е станало след като всички лица- ловци и проверяващите са се изтеглили 2-3 км. поради завалял дъжд. Това изтегляне е станало с автомобили, като при ловците не е имало проверяващ или служител на МВР, а оръжията също са били в тях. Съдът намира, че именно това е моментът, в който жалбоподателят е свалил полуложата на оръжието си. С оглед показанията на св. И. следва да се отбележи, че е без значение в кой точно момент е изготвен протокола за предаване на оръжията, тъй като е важно какво в действителност се е случило. С оглед изложеното, съдът не кредитира твърденията на св. Т. и св. П., които са коренно противоположни на твърденията на В. и М.. Естествено, техните твърдения може да се дължат на неточни спомени, като следва да се отчете изминалото време и обстоятелството, че е имало няколко ловци. При това положение е възможно свидетелите да се объркат относно обстоятелството кой точно си е разглобил оръжието и кога.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така 2 установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Съдът намира, че вмененото във вина на жалбоподателят нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

По същество съдът намира, че се установяват всички признаци на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение.

Съгласно чл. чл. 84 ал. 1 ЗЛОД, който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД ловуване е и престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не.

На първо място, по делото се установява по безспорен начин, че в момента на установяването му от св. В., жалбоподателят се е намирал извън разрешеното за лов място.

Тук следва да се отбележи, че в подкрепа на показанията на служителите на ЮИДП-Сливен са и показанията на св. ****, който посочва, че ловците са били на около 100 метра извън територията, за която са имали разрешение.

На второ място, жалбоподателят е притежавал заверен ловен билет и като част от дружинката е бил включен в разрешително за групов лов, съгласно което посочените в него ловци имат право да ловуват на 23.11.2025 г. в ловностопански район Ново Паничарево, ловище „Язлата“.

Накрая, най-съществено се явява обстоятелството дали жалбоподателят на процесната дата е ловувал по смисъла на закона, тъй като се е движил с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. Както вече бе посочено по-горе, съдът намира, че това обстоятелство е категорично установено от показанията на св. В., поради което всички признаци на нарушението от обективна страна са налице.

Съставът намира, че нарушението е доказано и от субективна страна. Както бе посочено по-горе, границите на ловната територия са определяеми. Освен това, касае за дейност, представляваща източник на повишена опасност, при което се предполага, че деецът е запознат с всички релевантни обстоятелства- какво да ловува, как, кога и къде.

Ловците би следвало да полагат съответните усилия да посрещат законовите изисквания за извършване на дейността.

Според настоящия състав не може да се приеме, че се касае за маловажен случай, тъй като деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид. Още веднъж следва да се посочи, че се касае за дейност, източник на повишена опасност, като отклоняването от границите на разрешената за лов територия неминуемо създава опасност за живота и здравето на други 3 лица.

При така установеното правилно АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и му е наложил наказание „глоба“ в размер на 150 лева.

Размерът на наказанието е към предвидения в чл. 84, ал. 1 ЗЛОД минимум и е правилно определен с оглед липсата на отегчаващи вината обстоятелства. На основание чл. 94, ал. 1 ЗЛОД АНО е наложил и предвиденото кумулативно наказание „лишаване от право на ловуване“ за срок от три години, който срок е фиксиран от законодателя и не подлежи на изменение. С оглед извършеното нарушение по чл. 84, ал. 1 ЗЛОД, правилно е приложена и разпоредбата на чл. 95, ал. 1 ЗЛОД, като е било отнето в полза на държавата оръжието на жалбоподателя, с което е ловувал, а именно- ловен автомат „Берета“, кал. 12, № ***.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателят, като в хода на производството са ангажирани доказателства за извършване на вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.

Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО претендираните разноски за възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 70 евро.